Спечелвате делото, представяте договор за правна защита и съдът присъжда по-малко от платеното – без насрещната страна изобщо да е възразила. С Определение № 4460 от 21.09.2026 г. по ч. гр. д. № 3247/2026 г. на ВКС, I г. о. Върховният касационен съд отмени такъв акт и присъди пълния размер. Намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност изисква искане на насрещната страна.
Накратко
- По чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намалява възнаграждението само по искане на насрещната страна.
- Служебното правомощие по чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) не е пренесено в действащия кодекс.
- Липсата на своевременно възражение прави претенцията за разноски основателна в заявения размер.
- Неправилното определяне на разноските се поправя по реда на чл. 248 ГПК и с частна жалба.
Какво постановява ВКС с Определение № 4460 от 21.09.2026 г.?
Съставът приема, че намаление на адвокатския хонорар поради прекомерност не се извършва по усмотрение на съда, а само при искане на насрещната страна. Формулировката на закона не оставя избор: чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Защо определението по чл. 274, ал. 3 ГПК е окончателно
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. Актът не подлежи на по-нататъшно обжалване и очертава как касационната инстанция чете правомощията на съда при произнасяне по разноски.
Какъв беше спорът – 2 000 лв. поискани, 900 лв. присъдени
Производството произхожда от съдебна делба от 1989 г. и от последвала молба за обезсилване на възлагателното решение поради неплащане на дела. Районният съд прекратява производството, а ответникът претендира адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. Съдът присъжда 900 лв., като сам преценява хонорара за прекомерен. Въззивната инстанция потвърждава.
Как се стигна до частна жалба пред ВКС
Ответникът подава молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, а след отказа – частна жалба. ВКС отменя въззивния акт, изменя първоинстанционното определение и осъжда всяка от насрещните страни да доплати съответната част.
Може ли съдът сам да намали адвокатското възнаграждение?
Не. Това е и същественият извод за всяка страна, която предстои да получи или да плати разноски.
Какво отпадна с действащия ГПК
Правилото на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.)
Отмененият кодекс допускаше съдът служебно да проверява размера на адвокатското възнаграждение. С приемането на действащия ГПК това правомощие отпада. Въззивният съд в случая се е позовал именно на отменената логика – и точно това ВКС определя като очевидна неправилност. Темпоралното действие на процесуалните норми тук е решаващо: производството, започнало по стария кодекс, не превръща отменените му правила в приложимо право за разноските днес.
Кой и кога прави възражението за прекомерност
Възражението се прави от насрещната страна и то своевременно – най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при произнасяне по молба за разноски – в отговора по нея. Пропуснатият момент не се наваксва с довод във въззивната или в касационната жалба. Мълчанието на страната, която дължи разноските, е равносилно на съгласие с размера.
Докъде може да стигне намалението, когато възражение има?
Какво приема ТР № 6/2012 на ОСГТК
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащото на присъждане възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от ограничението, предвидено в Наредба № 1 от 2004 г., и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. Критерият остава един – действителната правна и фактическа сложност на делото, а не броят на съдебните заседания или размерът на интереса сам по себе си.
Въпросите, по които ВКС съзнателно не се произнесе
Жалбоподателката е поставила и въпроси, свързани с Наредба № 1 след изменението ѝ от 2025 г. и с практиката на Съда на Европейския съюз. Определението не заема позиция по тях – решава спора на плоскостта на процесуалното правомощие. Обвързващата сила на минималните размери след Решение по дело C-438/22 на СЕС остава отделен въпрос, който разгледахме в анализа ни за възражението за прекомерност в светлината на практиката на СЕС.
Какво означава това за Вас
Ако сте спечелили делото
Проверете дали в акта за разноски съдът е намалил възнаграждението и дали изобщо е имало възражение от насрещната страна. Намаление без искане е основание за изменение по чл. 248 ГПК, а при отказ – за частна жалба. Пропускът да се реагира в срок превръща загубата в окончателна, независимо колко очевидна е грешката.
Ако дължите разноските
Възражението за прекомерност е Вашето единствено средство и то има срок. Заявява се изрично, мотивира се с конкретни обстоятелства за сложността на делото и се прави, докато инстанцията още разглежда въпроса. Разчитането на служебната преценка на съда е тактика, която това определение окончателно затваря. Същият подход прилагаме и при намаляването на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес.
Как се поправя произнасянето по разноските
- Прочетете диспозитива за разноските веднага след получаване на акта – сроковете текат от съобщението.
- Подайте молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване или изменение в частта за разноските в срока за обжалване.
- Аргументирайте липсата на възражение от насрещната страна, ако съдът е намалил хонорара по собствена преценка.
- При отказ обжалвайте с частна жалба; определението по разноските има самостоятелен режим на обжалване.
- Пазете договора за правна защита и съдействие и доказателството за плащане – без тях претенцията не се доказва.
Делата за делба са и най-честият източник на спорове за разноски заради множеството съделители и фазите на производството. Водим както съдебната делба на имот, така и процесуалното представителство по имотни дела, включително защитата по въпроса за разноските пред всички инстанции. Пълният обхват е описан в раздела вещно право и имоти от услугите на кантората.
Често задавани въпроси
Съдът намали хонорара ми, без другата страна да е възразила. Какво мога да направя?
Подайте молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на акта в частта за разноските в срока за обжалване, а при отказ – частна жалба. Намаление без искане на насрещната страна противоречи на чл. 78, ал. 5 ГПК.
До кога мога да направя възражение за прекомерност?
Своевременно в съответната инстанция – най-късно до приключване на устните състезания, а при произнасяне по молба за разноски – в отговора по нея. Възражение, направено за първи път пред по-горна инстанция, е закъсняло.
Има ли долна граница, под която възнаграждението не се намалява?
Чл. 78, ал. 5 ГПК препраща към минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Обвързващата сила на минималните размери по Наредба № 1 е предмет на отделна дискусия след практиката на Съда на Европейския съюз.
Кой доказва, че хонорарът е прекомерен?
Страната, която възразява. Тя дължи конкретни доводи за действителната правна и фактическа сложност на делото, а не общо позоваване на размера на платеното.
Адвокатска кантора в Пловдив – ние сме на Ваше разположение!
Разноските се печелят или губят с едно изречение, казано навреме. Адв. д-р Ивайло Василев и екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ следят този въпрос от първото заседание, а при неправилно произнасяне водят производството по чл. 248 ГПК и обжалването до Върховния касационен съд.