адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
След постановяване на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (в което Съдът на ЕС се е произнесъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС) в практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която е издадена по законова делегация от чл. 121, ал. 1 вр. чл. 36 и 38 ЗАдв. За да се произнесе по размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 в първата му част вр. ал. 1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер. Приема се, че съдът следва да го определи в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие – явявания в съдебни заседания, техния брой, представените писмени защити, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, и пр. (част от цитираната от жалбоподателя практика, а също и определение № 2422 от 18.09.2024 г. по ч. т. д. № 1693/2024 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 4683 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. на ВКС, III-то г. о.). Тези критерии са залегнали и в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Вж. О. № 4361/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1360/2025 г., I ГО на ВКС