Злоупотреба с право: правна същност в светлината на чл. 3 ГПК
Правната същност на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се изразява в упражняването на формално законосъобразно процесуално право, но в противоречие с неговото предназначение, принципа на добросъвестност и добрите нрави, с цел постигане на неправомерен резултат. Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участниците в съдебните производства и техните представители да упражняват предоставените им права добросъвестно, като в противен случай носят отговорност за вреди.
Върховният касационен съд (ВКС) последователно приема, че злоупотребата с право е налице, когато едно право се упражнява не за да се постигне целта, за която е създадено, а за да се увредят права и законни интереси на други лица, да се заобиколи законът или да се накърни общественият интерес – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС и Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС. Основните критерии, изведени от съдебната практика, за установяване на злоупотреба включват:
ПРОТИВОПРАВНА ЦЕЛ
Упражняване на правото с цел увреждане на друга страна, заобикаляне на закона или накърняване на обществен интерес – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС.
НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ
Знание за липса на основание или за неверността на фактите, на които се основава процесуалното действие – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС.
ЛИПСА НА ЛЕГИТИМЕН ИНТЕРЕС
Когато действието не цели защита на признат от закона интерес – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС.
СИСТЕМНОСТ И ШИКАНИРАНЕ
Повтарящи се или системни действия, които целят единствено забавяне или препятстване на правосъдието – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС.
Принципът по чл. 3 ГПК е основен за гражданския процес и служи като коректив на други водещи начала като диспозитивното (чл. 6 ГПК) и състезателното (чл. 8 ГПК). Така, макар съдът по силата на чл. 2 ГПК да е длъжен да разгледа всяка подадена молба за защита, това задължение отпада, когато молбата не преследва легитимна цел, а представлява злоупотреба с право – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС и Определение № 5777 от 2025 г. на ВКС.
Хипотези за злоупотреба с процесуално право, констатирани от ВКС
В своята практика ВКС е констатирал злоупотреба с процесуално право в редица хипотези.
МНОГОКРАТНО ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИДЕНТИЧНИ ИСКОВЕ
Установено е в случаи, при които едно лице (често лишено от свобода) завежда стотици, дори над хиляда, дела срещу държавни органи (прокуратура, съдилища) с еднотипни твърдения (напр. за вреди от незаконно обвинение) – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС; Определение № 5777 от 2025 г. на ВКС; Определение № 5882 от 2025 г. на ВКС. ВКС приема, че такова поведение не цели защита, а представлява форма на отмъщение, опит за затрудняване на съдебната система или постигане на странична, неправомерна цел (напр. извеждане от затвора за участие в дела) – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС и Определение № 5777 от 2025 г. на ВКС.
РАЗДРОБЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Тази хипотеза се наблюдава, когато кредитор (често чрез свързани лица) прехвърля (цедира) минимални части от едно вземане на множество нови кредитори, които образуват отделни изпълнителни дела – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС и Решение № 140 от 2015 г. на ВКС. Целта е недобросъвестно натрупване на разноски (такси, юрисконсултски възнаграждения), които многократно надхвърлят размера на главницата, и лишаване на длъжника от възможността за доброволно изпълнение – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС и Решение № 140 от 2015 г. на ВКС.
МАНИПУЛИРАНЕ НА ЦЕНАТА НА ИСКА С ЦЕЛ ОГРАНИЧАВАНЕ ПРАВОТО НА ОБЖАЛВАНЕ
Констатирана е злоупотреба, когато ищец прави частичен отказ от иска за незначителна сума (напр. 24.16 лв.) единствено с цел цената на иска да падне под законоустановения праг за допустимост на касационно обжалване (5000 лв.), като по този начин лишава насрещната страна от достъп до ВКС – вж. Определение № 206 от 2023 г. на ВКС.
ЗАВЕЖДАНЕ НА ОТДЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА ЗА ВСЯКА ПОГАСИТЕЛНА ВНОСКА ПО ДОГОВОР
Практика на по-ниски инстанции, потвърдена като разбиране от ВКС, е, че завеждането на отделни заповедни и искови производства за всяка отделна падежирала вноска по един и същ договор за кредит, вместо едно общо производство, представлява злоупотреба с право, целяща неоснователно увеличаване на разноските в тежест на длъжника – вж. Решение № 471 от 2023 г. на ОС – Пловдив и Решение № 870 от 2023 г. на ОС – Пловдив.
Процесуални способи за релевиране и служебен контрол на съда
Злоупотребата с процесуално право може да бъде релевирана както от страните, така и да бъде констатирана служебно от съда.
РЕЛЕВИРАНЕ ОТ СТРАНА ПО ДЕЛОТО
Чрез възражение в хода на процеса, например за прекомерност на адвокатско възнаграждение или за недопустимост на иска – вж. Решение № 471 от 2023 г. на ОС – Пловдив.
Чрез самостоятелен иск за вреди на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 3 ГПК – вж. Решение № 250 от 2025 г. на САС.
Чрез жалба (въззивна или касационна) срещу съдебен акт, постановен в резултат на злоупотреба – вж. Определение № 206 от 2023 г. на ВКС.
СЛУЖЕБЕН КОНТРОЛ ОТ СЪДА
Съдът е длъжен служебно да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права – арг. От чл. 7 ал. 1 ГПК и чл. 101 ГПК. Това задължение произтича от общите му правомощия да ръководи процеса и да следи за надлежното извършване на процесуалните действия.
Практиката на ВКС е категорична, че съдът (включително частният съдебен изпълнител) не само може, но и е длъжен да откаже защита при констатирана злоупотреба – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС и Определение № 5777 от 2025 г. на ВКС.
За установяване на злоупотреба съдът може служебно да извършва проверки, например справка в деловодната система за наличие на множество свързани дела, инициирани от една и съща страна – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС и Решение № 471 от 2023 г. на ОС – Пловдив.
Правни последици при наличие на злоупотреба с право
Последиците от установена злоупотреба с процесуално право са комплексни и засягат както страните, така и валидността на съдебните актове и правата на трети лица.
ЗА СТРАНИТЕ В ПРОЦЕСА
Процесуални последици: Злоупотребно извършеното действие се счита за неизвършено и не поражда правни последици. Съдът отказва да предостави защита на недобросъвестната страна – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС. Могат да бъдат наложени глоби (от 50 до 1200 лв.) или страната да бъде осъдена да понесе разноските по делото, независимо от изхода му, ако е причинила неоснователно отлагане – чл. 91 ГПК и чл. 92а ГПК. Съдът може да откаже присъждане на разноски или да ги намали значително – вж. Решение № 471 от 2023 г. на ОС – Пловдив и Решение № 870 от 2023 г. на ОС – Пловдив.
Деликтна отговорност: Страната, злоупотребила с права, дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, причинени на другата страна, на основание чл. 3 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД. В практиката са присъждани значителни обезщетения, например за неправомерно събрани разноски в изпълнителния процес – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС.
ЗА СЪДЕБНИЯ АКТ
Злоупотребата с правото на иск води до недопустимост на производството, което се прекратява с определение, а исковата молба се връща – вж. Определение № 5794 от 2025 г. на ВКС и Определение № 5777 от 2025 г. на ВКС.
Съдебен акт (решение или определение), който е постановен в резултат на злоупотреба с право (напр. определение за прекратяване на делото поради недобросъвестен частичен отказ от иск), е неправилен и подлежи на отмяна от по-горната инстанция – вж. Определение № 206 от 2023 г. на ВКС и Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС.
ЗА ТРЕТИТЕ ЛИЦА
Последиците за трети лица са най-ярко проявени в изпълнителния процес. Длъжникът, който е трето лице спрямо договорите за цесия между взискателите, е защитен от закона. Частният съдебен изпълнител е длъжен служебно да откаже извършването на действия, представляващи злоупотреба – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС. Ако ЧСИ не го направи и зачете недобросъвестните действия, той носи солидарна отговорност с недобросъвестния взискател за причинените на длъжника вреди – вж. Решение № 50044 от 2023 г. на ВКС.
Други трети лица в процеса, като свидетели или вещи лица, които не изпълняват добросъвестно задълженията си, могат да бъдат санкционирани с глоби – чл. 85 ГПК.