Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
КОГА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ?
Колекторските фирми в България (например СГ Груп ЕАД, Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, Агенция за събиране на вземания ЕАД, АПС България ЕООД, Атланд Асет Мениджмънт АД, ЕОС Матрикс ЕООД, ЕОС Сървисис ЕООД, Колект Център ООД, Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, Кредитрегорм България ЕООД, МакроАдванс АД, Мелон България ЕАД, Мост Финанс Мениджмънт АД, ОТП Факторинг България ЕАД, Сайкъл кредит България ЕООД, СИС контрол ЕООД, Фронтекс Интернешънъл ЕАД, Фронтекс Интернешънъл Сървисис ЕООД, Хит Инкасо ЕООД) имат възможност да се снабдят бързо и при минимален контрол от съда със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и по чл. 417 ГПК.
Според чл. 410 ГПК колекторска фирма може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Според чл. 417 ГПК колекторската фирма може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА НА СЪДА ЗА НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ
При издаване на заповед за изпълнение съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия. Достатъчно е и наличието на обоснована вероятност за наличието на неравноправна клауза. Ако констатира това, съдът връща искането на колекторската фирма за издаване на заповед за изпълнение.
Ако съдът не контатира наличието на така, длъжникът може да подаде възражение срещу вече издадената заповед за изпълнение, след което въпросът за наличие на неравноправна клауза ще бъде разгледан в исково производство, което е състезателно. Тук законът допуска активност както от съда, така и от самия длъжник, който може сам инициира своята защита.
КОИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОР ИЛИ ОБЩИ УСЛОВИЯ СА НЕРАВНОПРАВНИ?
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна е клаузата, която:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.
ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА СРЕЩУ ИЗДАДЕНА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, издадена в полза на колекторска фирма, или срещу част от нея. Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в 1-месечния срок след получаване на заповедта, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.
Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
Пропускът на заявителя-колекторска фирма да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане.
Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.
ЗАЩО Е ВАЖНО ДЛЪЖНИКЪТ ДА ПОДАДЕ ВЪЗРАЖЕНИЕ И КАКВО Е НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ?
След като длъжникът подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в полза на колекторската фирма, съдът указва на заявителя-колекторска фирма, че трябва да предяви искова молба за вземането си. Това се случава в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в краткия 1-месечен срок, предвиден в закона;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване на уведомление) и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Когато дава указания на колекторската фирма за предявяване на искова молба в случаите по т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист.
Исковата молба на колекторската фирма се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса. При предявяване на искова молба спорът между колекторската фирма и потребителят се пренася на плоскостта на състезателно исково производство, в което длъжникът има всички законови възможности да докаже, че претенцията на колекторската фирма е неоснователна.
Когато заявителят-колекторска фирма не представи доказателства на съда, че е предявил искова молба в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, ако такъв е издаден.
ДЛЪЖНИКЪТ МОЖЕ ДА ОБЖАЛВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО НА СЪДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Разпореждането, с което съдът уважава молбата на колекторската фирма за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба задължително се подава заедно с възражението срещу заповедта. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение обаче не спира изпълнението. Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
СЪДЪТ МОЖЕ ДА СПРЕ ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЛЪЖНИКА
Възражението срещу заповедта за изпълнение по принцип не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Възражението срещу заповедта за изпълнение обаче спира принудителното изпълнение, когато тя е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
При няколко задължени лица обезпечението служи само за лицето или за лицата, за които е представено.
Когато възражението се отнася само за част от вземането съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.
Ключови думи: адвокат Пловдив, адвокатска кантора Пловдив, добър адвокат в Пловдив, колекторска фирма, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК, възражение на длъжника, заповедно производство, изпълнителен лист, изпълнително дело, частен съдебен изпълнител ЧСИ, покана за доброволно изпълнение, неравноправни клаузи, потребител, нищожни клаузи, лихви, главница, такси и разноски, СГ Груп ЕАД, Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, Агенция за събиране на вземания ЕАД, АПС България ЕООД, Атланд Асет Мениджмънт АД, ЕОС Матрикс ЕООД, ЕОС Сървисис ЕООД, Колект Център ООД, Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, Кредитрегорм България ЕООД, МакроАдванс АД, Мелон България ЕАД, Мост Финанс Мениджмънт АД, ОТП Факторинг България ЕАД, Сайкъл кредит България ЕООД, СИС контрол ЕООД, Фронтекс Интернешънъл ЕАД, Фронтекс Интернешънъл Сървисис ЕООД, Хит Инкасо ЕООД, адвокат д-р Ивайло Василев.