Обида във Фейсбук? Публикация в личен профил, споделена в разгара на обществен дебат. Авторът смята, че упражнява правото си на мнение. Адресатът – че е унижен публично. С Решение № 605 от 07.10.2026 г. по гр. д. № 3392/2025 г. на ВКС, I г. о. Върховният касационен съд осъди автора на две публикации във Facebook да заплати 2000 евро обезщетение за неимуществени вреди на висш военен офицер. Решението е ценно не толкова със сумата, колкото с това, че разграничава поименно кои изрази са допустима критика и кои – обида.
Накратко
- Свободата на изразяване защитава и острата, провокативна критика към публични личности – но не и обидите.
- Спрямо публичните личности границите на допустимата критика са по-широки, но не са безгранични.
- Решаващ критерий е дали изказването допринася за информирането на обществото по въпрос от обществен интерес, или се използва целенасочено за накърняване на честта.
- Оценъчните съждения не подлежат на проверка за истинност, но могат да бъдат обидни.
- Публикацията в личен профил във Facebook достига до неограничен кръг лица и това се отчита при определяне на обезщетението.
- Искът за обезщетение по чл. 45 ЗЗД и наказателната тъжба за обида или клевета са отделни пътища със съществено различни срокове.
Какво реши ВКС с Решение № 605 от 07.10.2026 г.?
Първо гражданско отделение отмени въззивното решение на Софийски градски съд, с което искът беше отхвърлен изцяло, и осъди ответника да заплати на ищеца 2000 евро (3911 лв.) обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното плащане. Искът за разликата до претендираните 12 000 лв. остана отхвърлен.
Правният въпрос, по който ВКС допусна обжалването
Касационното обжалване беше допуснато с Определение № 3185 от 12.06.2026 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с Решение № 50118 от 10.11.2022 г. по гр. д. № 4583/2021 г. на ВКС, I г. о. Въпросът засяга това дали са надхвърлени пределите на допустимата критика и оценка спрямо публична личност, когато изказването не допринася за информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява.
Защо решението има значение отвъд конкретния спор
Актът е постановен по реда на чл. 290 ГПК и е окончателен. Той не създава ново правило, а прилага трайно установените критерии към средата, в която днес се водят повечето публични спорове – социалните мрежи. Затова е практически ориентир както за пострадалите от обидни публикации, така и за всеки, който пише публично по обществени теми.
Какъв беше случаят – генерал, две публикации и дебат за военната авиация
Ищецът е бригаден генерал, ръководител на авиобаза. На 20 и 21 февруари 2022 г. ответникът публикува в личния си профил във Facebook два текста по повод модернизацията на военната авиация и закупуването на нови самолети. Авторството не е оспорено. Ищецът твърди, че изразите са обидни и клеветнически, и претендира 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Как решиха трите инстанции
Софийски районен съд уважава иска частично и присъжда 3000 лв. По въззивните жалби на двете страни Софийски градски съд отменя присъдената сума и отхвърля иска изцяло, като приема, че изразите са в рамките на допустимата критика. ВКС не се съгласява: въззивният съд е подценил обидния характер на част от изразите, а други изобщо не е обсъдил. Касационната инстанция присъжда 2000 евро.
Къде минава границата между допустимата критика и обидата
Свободата на изразяване и нейните предели
Правото на мнение е конституционно гарантирано. Чл. 39 от Конституцията урежда правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява, като изрично предвижда, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Същото равновесие следва от чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от практиката на Европейския съд по правата на човека, на която ВКС се позовава. Съдът формулира предела категорично: свободата на словото и на изразяването „не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети“.
По-широки граници на критика спрямо публичните личности
Който заема публична длъжност, приема по-висока степен на обществен контрол. Негативните оценки за дейността му са законно упражняване на правото на мнение, ако се отнасят до обществен въпрос или до дейността му. ВКС препраща към практиката, според която критиката срещу действия и думи на политици „може да бъде в много по-широки граници“. Съдът се позовава на своята трайна практика по тези въпроси, включително Решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV г. о., за по-широките граници на критиката спрямо публичните личности, Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, III г. о., за правото на мнение и злоупотребата с него, както и Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о.
Критерият: принос към дебат от обществен интерес
По-широките граници не означават липса на граници. Решаващо е дали изказването е обществено значимо и необходимо, или се използва целенасочено за накърняване на честта и достойнството. Изразите, които не съдействат за информирането на обществото по важна тема, а служат само да унижат адресата, надхвърлят допустимата критика – колкото и висок да е общественият статус на адресата.
Мерилото за обидност
Обидният характер се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално общуване. Критерият е обективен – решава не субективното усещане на адресата, а общоприетата представа за допустимо общуване. Съдът отчита и общия тон на публикацията и контекста, в който са употребени изразите – един и същ израз може да бъде критичен в една среда и обиден в друга.
Кои изрази ВКС прие за критика и кои – за обида
Тук решението е най-полезно за практиката, защото съдът не остава на нивото на общите принципи, а анализира конкретния текст.
Остро, но допустимо: оценъчни съждения
Изразите за „проруското генералско лоби“, за „проруските лобисти“, за „откъсването от евроатлантическия съюз“ и за поставянето на „НАТО-вска България“ в зависимост от Русия ВКС определи като остри и провокативни, но не обидни. Това са оценъчни съждения по въпрос от явен обществен интерес – посоката на модернизация на армията. Съдът приема, че те „действително съставляват критичен коментар на автора“. Оценъчните съждения не подлежат на проверка за истинност: никой не може да бъде задължен да докаже, че мнението му е „вярно“.
Обидни квалификации: етикети без информационна стойност
Други изрази ВКС определи като обидни. Сред тях са характеристиките „арогантен“ и „изключително арогантен“, определенията „хибриден“ и „хибридна военна хунта“, както и квалификациите „предател, който служи на чужди (руски) интереси“ и „кремълски плам“. Част от тях въззивният съд беше приел за допустими, а други изобщо не беше обсъдил. Общото между тях е, че не носят информация по обсъждания обществен въпрос – те са етикети, насочени към личността. ВКС заключава, че правото на свобода на изразяване е упражнено по начин, който засяга неоправдано честта и достойнството на ищеца.
Значението на контекста и общия тон
Съдът не преценява изразите изолирано. Острият, но аргументиран коментар за военната политика и обидният етикет в същата публикация се оценяват поотделно, но на фона на общия тон. Затова съдържателната критика в една публикация не „оправдава“ обидата в съседното изречение.
Обида или клевета – разлика, която определя доказването
Двете понятия често се смесват, а разликата има процесуални последици. Обидата е унизителна оценка или квалификация за другиго. Клеветата е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление – тоест твърдение за факт. Оценъчното съждение не се доказва, защото мнение не може да бъде истинно или неистинно. Твърдението за факт подлежи на проверка и при спор за неговата неистинност се събират доказателства. Затова правилната квалификация на всеки израз още в исковата молба определя какво ще трябва да се доказва и от кого.
Обезщетението: как съдът определи 2000 евро
Справедливостта по чл. 52 ЗЗД
Отговорността за обида в гражданския процес е деликтна. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като по ал. 2 вината се предполага до доказване на противното. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по чл. 52 ЗЗД, според който то се определя от съда по справедливост. ВКС определи сумата именно според обществения критерий за справедливост.
Какви обстоятелства отчете съдът
- Обемът на доказаните неимуществени вреди – свидетелски показания за негативни емоции, притеснение на семейството, спад в мотивацията и избягване на публични мероприятия.
- Броят на обидните изрази.
- Обстоятелството, че публикациите са две.
- Достигането до неограничен кръг лица чрез интернет.
Защо искът беше уважен частично
Ищецът претендира 12 000 лв., но получава 2000 евро. За разликата съдът приема, че не е установен по-голям обем вреди. Това е урокът за пострадалия: самият факт на обидата не определя размера. Размерът се определя от доказаните последици – и затова свидетелите, които могат да опишат как обидата се е отразила на професионалния и личния живот на пострадалия, са най-важното доказателство.
Разноските при частично уважаване
При частично уважен иск разноските се разпределят съобразно уважената и отхвърлената част по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В този случай ответникът дължи на ищеца 1183 евро, а ищецът на ответника – 354 евро. Завишената претенция има своята цена.
Граждански иск или наказателна тъжба?
Пострадалият от обида или клевета разполага с два самостоятелни пътя, които преследват различни цели.
Искът за обезщетение по чл. 45 ЗЗД
Целта е парично обезщетение. Вината на автора се предполага. Давностният срок е общият петгодишен по чл. 110 ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При публикация от личен профил с ясен автор това по правило съвпада с узнаването за публикацията.
Наказателната тъжба
Обидата и клеветата са и престъпления по Наказателния кодекс, които се преследват по тъжба на пострадалия. Целта тук е наказание, а не обезщетение – макар в наказателния процес да може да се предяви и граждански иск. Срокът е кратък: съгласно чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Изпуснатият шестмесечен срок не лишава от гражданския иск, но затваря наказателния път.
Какво да направите, ако сте обект на обидни публикации
- Съхранете публикацията веднага – екранни снимки с видими адрес, дата, час и име на профила, както и коментарите и споделянията, които показват разпространението.
- Ако има опасност доказателството да се изгуби или събирането му да се затрудни, по реда на чл. 207 и сл. ГПК може да се поиска предварителното му събиране.
- Запишете кои хора са видели публикацията и как тя се е отразила на Вас, на семейството и на работата Ви – те са бъдещите свидетели.
- Не отговаряйте със същия тон. Обидата в отговор усложнява Вашата позиция.
- Преценете в рамките на шест месеца дали ще търсите и наказателна отговорност.
- Формулирайте претенцията реалистично – завишеният размер води до разноски за отхвърлената част.
Ако Вие сте авторът на публикацията
Острата критика е защитена – и ВКС го потвърждава изрично. Защитата обаче изисква аргументи, а не етикети. Колкото по-ясно е, че публикацията е част от дебат по обществен въпрос и че изразите съдържат оценка на дейността, а не на личността, толкова по-силна е защитата. Ако срещу Вас е предявен иск, поименният анализ на всеки израз – оценъчно съждение, твърдение за факт или обидна квалификация – е отправната точка на защитата.
И в двете позиции кантората предлага процесуално представителство по искове за обезщетение при имуществени и неимуществени вреди и защита пред всички инстанции. Разгледали сме и други аспекти на неимуществените вреди – неимуществените вреди при незаконно обвинение в извършено престъпление и обезщетението при нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Още анализи на практиката на ВКС ще откриете в раздела Правни анализи.
Често задавани въпроси
Мога ли да осъдя някого за обида във Фейсбук?
Да. Обидата във Facebook е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и пострадалият може да търси обезщетение за неимуществени вреди. Размерът се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и зависи от доказаните последици.
Ако съм публична личност, трябва ли да търпя всяка критика?
Не всяка. Границите на допустимата критика са по-широки, но изразите, които не допринасят за информирането на обществото и само унижават, не са защитени. ВКС присъди обезщетение именно на публична личност.
Каква е разликата между обида и клевета?
Обидата е унизителна оценка или квалификация. Клеветата е разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление – твърдение за факт, чиято неистинност подлежи на проверка.
В какъв срок трябва да действам?
За гражданския иск давността е пет години от откриването на дееца. За наказателната тъжба срокът е шест месеца от узнаването за престъплението съгласно чл. 81, ал. 3 НПК.
Какви доказателства са нужни?
Доказателства за публикацията и за авторството, както и за претърпените вреди. Свидетелските показания за отражението на обидата върху личния и професионалния живот са решаващи за размера на обезщетението.
Адвокатска кантора в Пловдив – ние сме на Ваше разположение!
Делата за обида и клевета се печелят с прецизен анализ на всеки израз и с добре събрани доказателства за вредите. Адв. д-р Ивайло Василев и екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ поемат както защитата на пострадалите, така и защитата на авторите на публикации. Пълният обхват на работата ни е описан в услугите на кантората.