Обида в интернет: В ерата на социалните мрежи и дигиталните комуникации обидните публикации в интернет се превърнаха в едно от най-честите посегателства върху личните права на гражданите. Всеки, който е бил обект на унизителни коментари във Facebook, Instagram, YouTube или друг уебсайт, има право да потърси правна защита и да получи справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Настоящата статия на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ представя цялостен и задълбочен анализ на правната рамка, актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) и практическите стъпки за ефективна защита при обида в интернет пространството. Потърсете за консултация адвокат д-р Ивайло Василев, който е практикуващ юрист с над 10 г. опит в сферата.
Ако тази статия представлява интерес за Вас, може да прочетете и друга наша статия, посветена на отговорността на електронните медии за анонимни, обидни и дискриминационни публикации. Тази статия пречупва темата през друг ъгъл, като насочва вниманието към отговорността на медиите, които също дължат определено поведение в интернет пространтството.
Какво представлява обидата в интернет и каква е конституционната рамка на защитата?
Защитата на честта, достойнството и доброто име в онлайн среда е конституционно гарантирано право. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България, личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Това право обаче се намира в постоянно напрежение със свободата на изразяване по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, която гарантира на всеки правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, изображение или по друг начин.
Балансът между тези две основни права е установен в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, който изрично забранява свободата на словото да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Тълкувателно решение № 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд по дело 1/1996 г. постановява, че комуникационните права и свободи са фундаментални за демократичното общество, но ограниченията им са изчерпателно изброени в Конституцията и се прилагат стеснително, само за защита на други конституционно защитими права и интереси. Подчертава се забраната на цензурата и необходимостта от законодателна уредба за електронните медии, гарантираща тяхната независимост и плурализъм.
В дигиталната среда приложение намират и специфични нормативни актове. Гражданската отговорност за обида се реализира по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а процесуалните правила се уреждат от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Дефинициите за обида и клевета се извличат от съставите в Наказателния кодекс (НК). Пряко приложим е и Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), който хармонизира отговорността на онлайн посредниците в рамките на Европейския съюз.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), защитата на тези лични блага е призната на всеки правен субект и представлява законен интерес, който трябва да разполага с ефективно правно средство за защита съгласно чл. 56 от Конституцията.
Каква е разликата между обида и клевета в интернет и защо това е важно за вашия иск?
Разграничението между обида и клевета е от съществено значение за правилното формулиране на исковата претенция и за определяне на размера на обезщетението. Гражданската отговорност за обида се реализира чрез иска за непозволено увреждане по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. За да бъде уважен искът, трябва да са налице кумулативно пет елемента: противоправно деяние, вина, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и авторство на деянието. Вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Какво е обида по смисъла на чл. 146 от НК?
Обидата представлява използване на унизителни оценъчни съждения (мнения, квалификации), които засягат достойнството на адресата. Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, обида извършва този, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Оценъчните съждения не подлежат на проверка за вярност, но ангажират гражданска отговорност, ако са неприлични, вулгарни или цинични според господстващия морал.
В Определение № 3932 от 21.08.2024 г. по к.гр.д. № 3934/2023 г. на ВКС се приема, че за да е налице обида, употребените думи и изрази следва да бъдат годни да накърнят достойнството на пострадалия, както и според господстващия морал да са неприлични, вулгарни и цинични. Съдът потвърждава осъждането на „Пик Нюз“ ЕООД за неимуществени вреди от обида, като приема, че използваните изрази надхвърлят допустимия начин на изразяване на мнение и оценка, тъй като съдържат обидни квалификации, които не се подкрепят от фактическа база.
Определение № 5089 от 06.11.2025 г. по к.гр.д. № 704/2025 г. на ВКС потвърждава, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани единствено фактическите твърдения.
Какво е клевета по смисъла на чл. 147 от НК?
Клеветата, за разлика от обидата, представлява разгласяване на неверни позорни фактически твърдения или приписване на престъпление. Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета. Фактическите твърдения подлежат на проверка за истинност и ответникът носи доказателствената тежест да установи верността им.
В Решение № 73 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на ВКС се подчертава, че разграничението между оценъчни съждения и клеветнически твърдения е от решаващо значение. ВКС отменя въззивно решение и приема, че публикация във Facebook от В. С. С. съдържа обиди и клевети срещу продуцент на телевизионно предаване. Установено е превратно упражняване на правото на мнение, излизащо извън допустимата критика, като са засегнати честта и достойнството на ищеца чрез внушения за нестандартна сексуална ориентация, наглост, манипулативност и неморалност. Присъдено е обезщетение от 3 579 евро.
Решение № 50038 от 25.05.2023 г. по дело 1608/2022 г. на ВКС допълва, че деликтно обезщетение се дължи не за всички субективни негативни изживявания, а само за тези, които са следствие от използвани обидни изрази или изрази, съставляващи клевета. Оценъчните съждения, съставляващи коментар на факти и изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се в обществения живот, не пораждат отговорност, ако обективно не засягат достойнството на личността.
Квалифицирана обида чрез интернет: чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК
Когато обидата е разпространена чрез средства за масова информация или „по друг начин“ (включително социални мрежи, уебсайтове, форуми и YouTube канали), тя съставлява квалифициран състав по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК. Съгласно актуалния текст на разпоредбата (изм. ДВ, бр. 67 от 2023 г.), наказанието е глоба от 256 евро до 5 113 евро и обществено порицание. Това е утежняващо обстоятелство, което обосновава по-висок интензитет на вредата и съответно по-висок размер на обезщетението.
В Присъда № 16 от 18.03.2024 г. по н.д. № 1534/2021 г. на Районен съд Велико Търново съдът приема, че публичното разпространение на обидата чрез интернет води до значително повишаване на обществената опасност на извършеното. Подсъдимият е използвал вулгарни прякори като „Р. Гъзъ“, „Гъз“ и „небезизвестното дупе“ в поредица видеоклипове в YouTube и Facebook с десетки хиляди гледания. Съдът приема, че персоналното адресиране на вулгарни изрази с цел унижение съставлява обида, дори когато се използват евфемизми или жаргон. Също така приема, че твърденията за лихварство и разпространение на пиратски дискове са клевета, тъй като приписват престъпления без доказателства. Наложено е наказание глоба и обществено порицание, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 068 евро за обида и 2 045 евро за клевета.
Обида срещу публични личности: по-висок праг на търпимост, но не безграничен
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд, лицата, заемащи обществени постове, трябва да проявяват по-висок праг на търпимост към критика. Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по дело 4/2012 на ВКС посочва, че усъвършенстването на защитата на личността е общ принцип, изводим от конституционните разпоредби, което ограничава абсолютизирането на свободата на словото.
В Решение № 129 от 2020 г. на ВКС и Решение № 73 от 2024 г. на ВКС се потвърждава, че дори при публични личности свободата на словото не е безгранична. Решение № 1156 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 2646/2023 г. на Апелативен съд София изрично подчертава, че фактическите твърдения, засягащи честта и достойнството, трябва да бъдат доказани, независимо от публичния статут на засегнатото лице. В конкретния случай ответницата не е доказала верността на твърденията си за сексуален тормоз, злоупотреба с алкохол и наркотици, а изразът „гнил отвътре“ е квалифициран като обида.
Как се доказва обида в интернет: процесуални аспекти и подсъдност?
Процесуалните предизвикателства при доказването на обида в интернет са значителни. Те обхващат въпросите за подсъдност, доказване на авторството на публикацията и фиксиране на електронните доказателства преди тяхното евентуално изтриване. За правилното провеждане на процеса е препоръчително да се потърси консултация с адвокат.
Подсъдност при интернет деликт: къде да предявите иска?
При интернет деликт, освен общата подсъдност по чл. 105 от ГПК (по адрес на ответника), е приложима и изборната подсъдност по чл. 115 от ГПК. В Определение № 301 от 23.01.2026 г. по к.ч.гр.д. № 26/2026 г. на ВКС се приема, че за място на настъпване на вредата при онлайн деликт се счита местопребиваването на пострадалия, където е „центърът на неговите интереси“. Този критерий осигурява предвидимост и улеснява ищеца при сезиране на компетентния съд, тъй като му позволява да предяви иска по своето местоживеене, вместо да издирва адреса на ответника.
Доказване на авторство: електронни документи и „обикновен електронен подпис“
Доказването на авторството на обидната публикация е най-същественото процесуално предизвикателство. Публикациите в социалните мрежи представляват електронни документи по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и могат да се представят като заверени от страната разпечатки (скрийншоти) по чл. 184 от ГПК.
В Решение № 2220 от 03.05.2023 г. по в.гр.д. № 2365/2022 г. на Софийски градски съд се приема, че името и снимката в профила в социална мрежа съставляват „обикновен електронен подпис“ по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, който установява авторството на публикацията. При оспорване на авторството доказателствената тежест се прехвърля върху ответника. Съдът приема, че всеки от процесните електронни документи е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният.
Решение № 6725 от 06.12.2024 г. по в.гр.д. № 12255/2023 г. на Софийски градски съд потвърждава тази практика, като приема, че публикациите от профил във Facebook, идентифициран с името и снимката на ответника, се считат за негови, докато не бъде доказано противното.
Определение № 5089 от 06.11.2025 г. на ВКС допълва, че нотариално заверени преписи от електронни изявления са годно доказателство за авторство и съдържание, ако не са оспорени надлежно от ответника. Оправдателни присъди по наказателни дела не са обвързващи за гражданския съд, ако липсва обективно тъждество на деянията.
Фиксиране на доказателства и рискове при забавяне
Поради възможността съдържанието да бъде изтрито по всяко време, е препоръчително то да бъде своевременно фиксирано чрез нотариално удостоверяване (констативен протокол) по чл. 593 от ГПК. Въпреки че нотариалните констативни протоколи за посещение на уеб адреси нямат материална доказателствена сила по чл. 593 от ГПК, те служат като допълнително доказателство за съдържанието на публикацията към определен момент.
При оспорване на авторството е задължително назначаването на компютърно-техническа експертиза за изследване на IP адреси и метаданни. Съгласно чл. 251б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), интернет доставчиците съхраняват трафични данни само за 6 месеца, което налага своевременно обезпечаване на доказателствата.
В Присъда № 193 от 05.07.2018 г. по ч.х.н.д. № 878/2017 г. на Районен съд Варна съдът оправдава подсъдимия именно поради липса на доказателства за авторство. Съдът приема, че макар публикациите да са направени от профила на подсъдимия, не са ангажирани доказателства, че именно той лично ги е извършил. Facebook профилите са лесно достъпни и е ноторно известно, че външни лица могат да правят публикации от името на титуляра. Информация за IP адрес може да бъде изискана само за тежки умишлени престъпления по чл. 159а от НПК, а 6-месечният срок за съхранение по ЗЕС е бил изтекъл. Това решение е предупреждение за всеки пострадал: действайте незабавно за обезпечаване на доказателствата.
Какъв размер на обезщетение присъждат съдилищата при обида в интернет?
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди при обида в интернет се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по дело 1/2021 на ВКС подчертава, че справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Съдът не е обвързан от оценката на ищеца в исковата молба, но не може да присъди сума, надхвърляща претендираната (забрана за plus petitum).
Критерии за определяне на справедливо обезщетение
Съдилищата отчитат следните критерии при определяне размера на обезщетението:
Мащаб на разпространение. Броят преглеждания, споделяния и препечатвания в медии е от решаващо значение. В Решение № 4300 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 3561/2022 г. на СГС съдът отчита, че обидните коментари са препечатани в спортни сайтове и достигнали до широка аудитория. При публикация във Facebook с настройка „Публично“ аудиторията е неограничена и не подлежи на доказване броят на конкретните потребители, до които е достигнала, както е прието в Решение № 50038 от 2023 г. на ВКС.
Интензитет на вредата. Продължителността на страданията и наличието на соматични прояви (стрес, безсъние, високо кръвно налягане, тревожно-депресивно състояние) са от съществено значение. В Решение № 1156 от 15.11.2024 г. на Апелативен съд София са установени емоционален стрес и тревожно-депресивно състояние на ищеца, обосноваващи по-висок размер на обезщетението.
Статут на страните. При публични личности обезщетението може да е по-ниско, тъй като се очаква по-висок праг на търпимост, но самото осъждане на делинквента има основен репарационен ефект. В Решение № 4300 от 2023 г. на СГС съдът изрично посочва, че в подобни случаи самото осъждане за причиненото непозволено увреждане има основен репарационен ефект.
Поведение на страните. Провокация от страна на ищеца или бързото премахване на съдържанието от ответника могат да намалят размера на обезщетението. В Решение № 714 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 471/2021 г. на Апелативен съд София съдът отчита, че обидната статия е провокирана от обидни думи, изречени публично от пострадалата към майката на ответницата.
Доказване на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението, без да е необходимо те да се доказват с всички възможни средства. Решение № 50038 от 2023 г. на ВКС обаче уточнява, че обезщетение се дължи само за действително претърпени вреди, а не за потенциални такива.
Примери от съдебната практика: присъдени обезщетения
3 579 евро. В Решение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС е присъдено обезщетение от 3 579 евро за обиди и клевети във Facebook срещу продуцент на телевизионно предаване. Съдът приема превратно упражняване на правото на мнение, излизащо извън допустимата критика, като са засегнати честта и достойнството на ищеца чрез внушения за нестандартна сексуална ориентация, наглост, манипулативност и неморалност.
3 579 евро. В Решение № 2220 от 03.05.2023 г. по в.гр.д. № 2365/2022 г. на СГС е присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 3 579 евро за множество публикации във Facebook и YouTube, в които ищцата е квалифицирана като „психично болна“, „изрод“ и „зъл човек“ в контекста на родителски спор. Съдът отчита големия брой публикации и тежкото засягане на достойнството на ищцата в качеството ѝ на родител.
5 113 евро (3 068 евро за обида и 2 045 евро за клевета). В Присъда № 16 от 18.03.2024 г. на РС Велико Търново са присъдени общо 5 113 евро за поредица видеоклипове в YouTube и Facebook с десетки хиляди гледания, в които тъжителят многократно е наричан с вулгарни прякори и му са приписвани престъпления. Съдът приема, че засягането на честта и достойнството е в крайни предели, категорично неодобрени от обществените изисквания за морал.
2 556 евро. В Решение № 4300 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 3561/2022 г. на СГС е присъдено обезщетение от 2 556 евро за обидни и клеветнически твърдения, разпространени публично в социални мрежи и медии срещу известна спортна фигура. Ответникът е публикувал коментар, в който твърди, че ищецът му дължи 300 000 евро, „няма нормален работен ден“ и „цял живот е бил на хранилка“.
2 301 евро. В Решение № 1156 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 2646/2023 г. на Апелативен съд София е присъдено обезщетение от 2 301 евро за клеветнически и обидни публикации във Facebook, съдържащи твърдения за сексуален тормоз, злоупотреба с алкохол и наркотици. Въззивният съд установява, че ответницата не е доказала верността на твърденията си, а изразът „гнил отвътре“ е обида.
1 534 евро. В Решение № 714 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 471/2021 г. на Апелативен съд София е присъдено обезщетение от 1 534 евро за публикация в интернет сайт, съдържаща изключително вулгарни обиди към физическия вид на ищцата. Съдът отчита високия интензитет на обидите, но взема предвид и наличието на провокация от страна на ищцата.
1 278 евро. В Решение № 6725 от 06.12.2024 г. по в.гр.д. № 12255/2023 г. на СГС е присъдено обезщетение от 1 278 евро за публикации във Facebook, оприличаващи ищцата на „Ангела на смъртта“ и твърдящи, че е извършвала „извратени опити“ за лечение на животни без квалификация.
153 евро. В Решение № 3553 от 04.11.2023 г. по гр.д. № 14316/2022 г. на Районен съд Варна е присъдено обезщетение от 153 евро за клеветнически и обидни публикации в социални мрежи. Ниският размер е обусловен от конкретните обстоятелства по делото и ограничения обхват на разпространение.
128 евро. В Решение № 50038 от 25.05.2023 г. на ВКС е потвърдено обезщетение от 128 евро, като съдът отчита краткотрайността на негативните изживявания, качеството на ищеца като публична личност с по-широки граници на допустима критика и липсата на доказателства за по-тежки последици освен няколкодневния дискомфорт.
Може ли съдът да разпореди премахване на обидно съдържание от интернет?
Въпросът дали пострадалият може да поиска от съда не само парично обезщетение, но и премахване на обидната публикация, е един от най-дискусионните в българската съдебна практика. С прецедентното Решение № 195 от 04.04.2025 г. по гр.д. № 3278/2023 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, този въпрос получи категоричен отговор.
Решение № 195/2025 г. на ВКС: прецедентно признаване на иска за премахване
Върховният касационен съд допуска касационно обжалване по въпроса: „Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди?“ Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В мотивите си ВКС приема, че основната гражданскоправна последица от деликта е задължението за делинквента да поправи вредите. Поправянето може да бъде чрез парично обезщетение и в натура (възстановяване на предишното състояние). Законът не въвежда ограничения относно начините за поправяне на вредите. При непозволено увреждане чрез публикуване на обидни или клеветнически статии в електронно издание, поправянето на вредите не би се постигнало само с парично обезщетение, защото ако статията не бъде свалена, безпрепятственият достъп до съдържанието ѝ ще продължи неограничено.
ВКС изрично постановява, че следва да се признае възможността на увредения да поиска, наред с паричното обезщетение, и възстановяване на предишното положение чрез премахване от сайта на статията. Чл. 32, ал. 1 от Конституцията установява правото на защита срещу посегателство върху чест, достойнство и добро име, а пълна защита няма без премахване на статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението за „поправяне на вредите“ по чл. 45 от ЗЗД.
С диспозитива на решението ВКС отменя решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът за премахване, и осъжда „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта www.pik.bg статиите и коментарите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Практическото значение на Решение № 195/2025 г. е огромно: за пръв път ВКС изрично признава правото на иск за премахване на обидно и клеветническо съдържание от електронни издания на основание чл. 45 от ЗЗД, като форма на „поправяне на вредите в натура“. Преди това решение долните инстанции системно отхвърляха подобни искове с мотива, че законът не предвижда такъв способ за защита.
Предходна практика: спорове относно допустимостта на иска за премахване
Преди Решение № 195/2025 г. на ВКС практиката беше противоречива. В Определение № 476 от 22.03.2023 г. по к.гр.д. № 3824/2022 г. на ВКС е отхвърлено искането за премахване на публикации с мотива, че българското законодателство не предвижда такъв иск срещу доставчик на информационни услуги, дори при продължаващ деликт. Някои състави обаче приемаха, че такъв иск е допустим като форма на реално изпълнение за преустановяване на деликта, аналогично на чл. 79 от ЗЗД (Решение по гр.д. № 39234/2021 г. на СРС).
Отговорност на хостинг доставчиците и процедурата „забележи и свали“
Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), доставчик на хостинг услуги (социална мрежа, уебсайт) не носи отговорност за съдържанието, ако не е знаел за незаконния му характер и действа експедитивно за премахването му след уведомяване. Това е т.нар. процедура „забележи и свали“ (notice and takedown).
В Решение № 3596 от 10.06.2025 г. по в.гр.д. № 12909/2024 г. на СГС се установява, че доставчикът носи отговорност, ако е бил уведомен за противоправния характер на информацията и не е предприел незабавни действия за премахването ѝ. Съдът прави разграничение между субективни оценъчни съждения, които не са противоправни, и обидни или клеветнически твърдения, които целят компрометиране на достойнството. Юридическите лица също имат право на обезщетение за неимуществени вреди при уронване на доброто име и търговската репутация.
Съгласно Решението на Съда на Европейския съюз от 03.10.2019 г. по дело C-18/18, национален съд може да нареди на хостинг доставчик да премахне или блокира достъпа до информация, идентична или еквивалентна на вече обявена за незаконна, независимо кой е поискал съхранението ѝ. Това включва и разпореждане за премахване в световен мащаб, в рамките на приложимото международно право.
Блокиране на достъпа чрез интернет доставчици
В Решение № 312 от 20.05.2024 г. по в.тр.д. № 741/2023 г. на Апелативен съд София се разглежда въпросът дали интернет доставчици (посредници) могат да бъдат осъдени да блокират достъпа на своите абонати до уебсайтове, нарушаващи права. Съдът приема, че пряк осъдителен иск срещу интернет доставчици за блокиране на сайтове е неоснователен по действащото българско законодателство, тъй като отговорността на посредниците е уредена чрез обезпечителни мерки по чл. 96а от ЗАПСП, а не чрез пряк осъдителен иск. Блокирането само от отделни оператори е неефективно и нарушава принципа на пропорционалност.
Какви обезпечителни мерки може да поискате при обида в интернет?
Ищецът може да поиска налагане на „други подходящи мерки“ по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, като временно спиране на достъпа до публикацията. Обезпечителните мерки могат да се налагат и срещу трети лица (интернет доставчици), за да бъдат реално ефективни.
Важно е обаче да се има предвид рискът от неоснователно обезпечение. Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК, ищецът носи безвиновна отговорност за вредите, причинени на ответника от допуснатото обезпечение, ако впоследствие искът бъде отхвърлен. В Решение № 2165 от 09.04.2025 г. по гр.д. № 10885/2024 г. на СГС се установява, че вредите са налице до влизане в сила на отхвърлителното решение и за разумен срок (45 дни) след това, необходим за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК. Бездействието на увредената страна след този срок прекъсва причинно-следствената връзка. Това налага внимателна преценка на необходимостта от такава мярка.
Какви стъпки да предприемете, ако сте жертва на обида в интернет?
Въз основа на анализираната съдебна практика, екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ препоръчва следните практически стъпки:
Първо: Незабавно фиксирайте доказателствата. Направете скрийншоти на обидните публикации с видима дата и час. Поискайте съставяне на нотариален констативен протокол по чл. 593 от ГПК. Помнете, че съгласно чл. 251б от ЗЕС, трафичните данни се съхраняват само 6 месеца. Както показва Присъда № 193/2018 г. на РС Варна, забавянето може да доведе до невъзможност за доказване на авторството.
Второ: Консултирайте се с адвокат. Правилната квалификация на деянието (обида или клевета) е от решаващо значение за успеха на иска. Защитата на личните права изисква специализирана правна помощ, тъй като неправилната квалификация може да доведе до отхвърляне на иска.
Трето: Изпратете уведомление до платформата. Използвайте процедурата „забележи и свали“ по Регламент (ЕС) 2022/2065. Ако платформата не реагира, тя може да носи самостоятелна отговорност съгласно Решение № 3596/2025 г. на СГС.
Четвърто: Предявете иск по чл. 45 от ЗЗД. След Решение № 195/2025 г. на ВКС можете да поискате едновременно парично обезщетение за неимуществени вреди и премахване на обидното съдържание. Искът може да бъде предявен по вашето местоживеене съгласно Определение № 301/2026 г. на ВКС.
Пето: Обмислете обезпечителни мерки. При особено тежки случаи поискайте временно спиране на достъпа до публикацията по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, но преценете внимателно рисковете по чл. 403 от ГПК, както е установено в Решение № 2165/2025 г. на СГС.
Заключение: тенденции в съдебната практика и значение на навременната защита
Съдебната практика по дела за обида в интернет се консолидира около няколко ключови принципа. Онлайн публикациите се третират като електронни документи, а потребителското име и снимката в профила съставляват „обикновен електронен подпис“, установяващ авторството. Основните предизвикателства остават преодоляването на защитната теза за „фалшив профил“ и краткият 6-месечен срок за съхранение на трафични данни, което изисква незабавно предприемане на действия.
С Решение № 195/2025 г. на ВКС е преодоляна дългогодишната несигурност относно допустимостта на иска за премахване на обидно съдържание. Вече е категорично установено, че пълната защита при обида в интернет включва както парично обезщетение, така и премахване на публикацията като форма на поправяне на вредите в натура.
Размерите на обезщетенията варират от 128 евро до 5 113 евро в зависимост от конкретните обстоятелства, като тенденцията е към увеличаване на присъжданите суми при доказан висок интензитет на вредата и широко разпространение на обидното съдържание.
Ако сте жертва на обида или клевета в интернет, не се колебайте да потърсите квалифицирана правна помощ. Екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ разполага с експертиза в областта на защитата на личните права и е готов да ви съдейства за ефективна защита на вашата чест и достойнство.