Отговорност на електронна медия за коментари вече е тема с особена практическа важност за онлайн издания, собственици на сайтове, администратори на форуми, бизнеси с публични платформи и лица, чието добро име е засегнато в интернет. С Решение № 330 от 03.06.2026 г. на Върховния касационен съд се дава важен отговор на въпроса кога собственикът на електронна медия може да носи гражданска отговорност за коментари, написани не от журналисти, а от анонимни трети лица.
Решението е постановено от Първо гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 3778/2025 г. и разглежда баланса между свободата на изразяване, защитата на честта и достойнството, забраната за дискриминация и задължението на онлайн медиите да реагират при незаконно съдържание. Анализът по темата е изготвен за блога на Адвокатска кантора Ивайло Василев & партньори, с фокус върху практическото значение на решението за граждани и бизнеси, които търсят надеждна правна защита при накърняване на репутацията онлайн.
Какъв е правният въпрос пред ВКС относно отговорност на електронна медия за коментари?
ВКС допуска касационно обжалване по въпрос от значение за развитието на правото: може ли по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите да бъде ангажирана отговорността на електронна медия за анонимни коментари от трети лица с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание. Това е ключов въпрос, защото в съвременната дигитална среда вредите често не произтичат единствено от авторска статия, а от последващи потребителски реакции, които остават публично достъпни под нея.
Казусът има значение не само за новинарските сайтове. Той е релевантен и за корпоративни блогове, онлайн платформи, сайтове с ревюта, социални секции, форуми и електронни магазини, в които потребителите могат да публикуват мнения. Ако сайтът позволява коментари, възниква въпросът какъв контрол е необходим и кога бездействието на администратора може да доведе до задължение за обезщетение.
Какви са фактите по делото?
Делото е свързано с публикация в електронна медия, под която са били публикувани множество анонимни коментари. Част от тях са били силно негативни, а част са съдържали изрази, основани на етническа и народностна принадлежност. Ищецът твърди, че от тези коментари са настъпили неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, накърнено достойнство и засягане на доброто име.
ВКС прави важно разграничение. От една страна, съдът приема, че по отношение на самата журналистическа публикация не са налице основания за ангажиране на отговорността на медията, доколкото статията е възпроизвела коректно изявления на конкретен източник. От друга страна, съдът отделно анализира коментарите под публикацията, защото те имат самостоятелно значение за преценката дали е налице противоправно съдържание и дали медията е положила дължимата грижа.
| Елемент от спора | Какво приема ВКС | Практическо значение |
|---|---|---|
| Журналистическа публикация | Не е установено основание за отговорност на медията за самата статия | Медията не отговаря автоматично, когато добросъвестно възпроизвежда източник |
| Обидни и клеветнически коментари | Отговорността зависи от механизма за сигнализиране и реакцията след уведомяване | Бързото премахване след сигнал е решаващо за ограничаване на риска |
| Дискриминационни коментари | Медията може да отговаря, когато не положи дължимата грижа за премахване на съдържание, основано на защитен признак | Дискриминационното съдържание изисква по активна модерация и по висока степен на внимание |
Какво означава чл. 49 ЗЗД при онлайн коментари?
Чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лице, което е възложило на друго лице определена работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В контекста на електронна медия това правило се прилага във връзка с организацията на дейността на медията, администрирането на сайта, модерирането на съдържание и действията или бездействията на лица, които поддържат платформата.
За читателите, които не са юристи, най важното е следното: не е необходимо увреденото лице винаги да докаже кой точно анонимен потребител е написал обидния или дискриминационния коментар, за да търси защита. При определени условия отговорност може да се търси от собственика на медията, когато именно организацията и контролът върху платформата са позволили незаконното съдържание да остане достъпно.
Това не означава, че всяка негативна оценка е основание за обезщетение. Правото допуска критика, включително остра критика, когато тя е част от обществен дебат. Но когато съдържанието премине границата към обида, клевета или дискриминация, правната оценка се променя. Именно тук решението на ВКС дава особено ценен практически критерий.
Кога негативният коментар не е достатъчен за обезщетение?
ВКС потвърждава утвърденото разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическото твърдение може да бъде проверено като вярно или невярно. Оценъчното съждение е мнение, лична оценка или интерпретация на факти. Това разграничение е важно, защото не всяка груба или неприятна оценка е противоправна.
Свободата на изразяване защитава не само удобни и неутрални мнения, а и мнения, които могат да бъдат възприети като неприятни, оскърбителни или смущаващи. Тази логика е позната и от практиката на Европейския съд по правата на човека, включително по делото Delfi AS v. Estonia на Европейския съд по правата на човека, в което се разглежда отговорността на новинарски портал за потребителски коментари.
Същевременно свободата на изразяване не е право да се унижава друг човек, да се разпространяват неистински позорни обстоятелства за него или да се създава враждебна среда въз основа на етнически, народностен, расов, религиозен или друг защитен признак. Затова правилният въпрос не е дали коментарът е неприятен, а дали той преминава юридически признатата граница на допустимата критика.
Каква е разликата между обида, клевета и дискриминационен коментар?
ВКС поставя ясен акцент върху съдържанието на конкретния коментар. При обидата се засяга достойнството на личността чрез унизителен израз. При клеветата се разгласява неистинско позорно обстоятелство или се приписва престъпление. При дискриминационния коментар фокусът е върху защитен признак, например етническа или народностна принадлежност, като съдържанието създава враждебна, принизяваща или унизителна среда.
| Вид съдържание | Как се разпознава | Какъв е рискът за медията |
|---|---|---|
| Оценъчно съждение | Изразява мнение, критика или лична преценка | Обикновено е защитено, ако не засяга достойнството и не злоупотребява с право |
| Клеветническо твърдение | Съдържа твърдение за факт, който е позорящ и неистински | Може да доведе до отговорност при доказване на предпоставките за непозволено увреждане |
| Обиден коментар | Съдържа унизителни квалификации, които накърняват достойнството | Рискът зависи от контекста, сигнала до медията и реакцията за премахване |
| Дискриминационен коментар | Използва защитен признак като основание за унижение, отхвърляне или враждебност | Рискът е по висок, защото медията дължи особена грижа срещу дискриминационно съдържание |
Защо дискриминационните коментари са решаващи в това решение на ВКС?
Съществената част от решението е свързана с коментарите, основани на етническата и народностната принадлежност на засегнатото лице. ВКС приема, че част от публикуваните коментари безспорно накърняват личното достойнство и създават враждебна, принизяваща и унизителна среда. Именно това отличава дискриминационното съдържание от обикновена негативна оценка.
Съдът отбелязва и друг важен факт. По делото е установено, че част от коментарите са били изтрити от модераторите, защото съдържат вулгарни, нецензурни и обидни квалификации на расова, сексуална, етническа или верска основа. Това показва, че контрол върху коментарите е бил възможен и реално се е осъществявал. При тези факти не може да се поддържа теза, че медията няма никакво отношение към потребителските публикации под собственото си съдържание.
Практическото значение е ясно: когато една електронна медия създава пространство за публични коментари, тя трябва да има работеща система за контрол, особено по отношение на съдържание, което засяга защитени признаци. Това не е цензура, а изпълнение на дължима грижа за предотвратяване на незаконна дискриминация и за защита на човешкото достойнство.
Нужно ли е пострадалият винаги да подаде сигнал до медията?
ВКС прави много важно разграничение. При обидни и клеветнически коментари, ако медията е публикувала уведомление до читателите да сигнализират за обидно съдържание и след получаване на сигнал премахне незабавно коментара, отговорността ѝ по принцип не следва да бъде ангажирана. Това е практическо правило, което насърчава системите за уведомяване и премахване.
При дискриминационно съдържание обаче стандартът е различен. Когато коментарите са основани на етническа, народностна или друга защитена принадлежност и създават унизителна среда, не може механично да се приеме, че липсата на сигнал освобождава медията от всякаква отговорност. В този случай съдът изисква по активна грижа от страна на платформата.
Какво обезщетение присъжда ВКС?
ВКС отменя частично въззивното решение и осъжда дружеството собственик на електронната медия да заплати на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., равностойни на 1533.87 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част искът е отхвърлен. Този резултат е важен, защото показва, че съдът извършва конкретна преценка, а не присъжда автоматично целия претендиран размер.
При неимуществени вреди съдът оценява интензитета на засягането, естеството на коментарите, периода на достъпност, поведението на медията и доказаните последици за засегнатото лице. Ако сте пострадали от незаконно съдържание онлайн, доказването на вредите има решаващо значение. В тази връзка е полезно да се запознаете и с анализа на неимуществените вреди в съдебната практика, както и с темата за доказването на вреди и пропуснати ползи.
Какво трябва да направят електронните медии и собствениците на сайтове?
Решението на ВКС е сигнал към всички собственици на сайтове с публични коментари, че техническото отваряне на поле за мнения не е правно неутрално действие. Ако сайтът позволява на трети лица да публикуват съдържание, е необходимо да има ясни правила, видим механизъм за сигнализиране, бърза реакция при незаконни коментари и специално внимание към реч на омразата и дискриминационно съдържание.
За бизнес сайтове, електронни магазини, платформи за услуги и медии това означава, че общите условия, политиките за съдържание и процедурите за модерация трябва да бъдат реални, разбираеми и приложими. Ако имате сайт, който позволява потребителски публикации, можете да разгледате услугата за изготвяне на общи условия за сайт, защото добре изградената правна рамка може да намали риска от спорове и претенции.
| Добра практика | Защо е важна | Какво намалява като риск |
|---|---|---|
| Ясни правила за публикуване на коментари | Потребителите знаят кое съдържание е забранено | Намалява рискът от обиди, клевети и дискриминационни изрази |
| Видим бутон или форма за сигнал | Засегнатото лице може бързо да поиска премахване | Намалява рискът от продължително разпространение на незаконно съдържание |
| Бърза модераторска реакция | Показва полагане на дължима грижа | Намалява риска от ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД |
| Специален контрол за дискриминационно съдържание | Защитените признаци изискват по висока степен на внимание | Намалява риска от претенции за дискриминация и неимуществени вреди |
Какво може да направи пострадалият от обидни, клеветнически или дискриминационни коментари?
Първата стъпка е да се съхранят доказателства. При онлайн съдържание времето е решаващо, защото коментарите могат да бъдат изтрити, редактирани или скрити. Добра практика е да се запазят адресът на страницата, датата, часът, видимото съдържание, идентификаторите на коментарите, ако има такива, както и всяка комуникация със собственика на сайта.
Втората стъпка е да се изпрати мотивирано искане за премахване, когато става дума за обидно или клеветническо съдържание. При дискриминационно съдържание липсата на сигнал не винаги е решаваща, но сигналът остава важен от доказателствена гледна точка. Той показва, че медията е била уведомена и поставя ясен момент, от който бездействието може да бъде оценявано по строго.
Третата стъпка е да се потърси правна консултация за избора на правилна защита. Възможно е да се търси премахване на съдържанието, обезщетение за неимуществени вреди, защита срещу дискриминация или комбинация от няколко правни способа. Адвокатска кантора Ивайло Василев & партньори предоставя съдействие по казуси, свързани с онлайн репутация, непозволено увреждане, защита на чест и достойнство и правни рискове при дигитален бизнес. Повече информация за правните услуги може да намерите на страницата услуги на Адвокатска кантора Ивайло Василев & партньори.
Често задавани въпроси за отговорност на електронна медия за коментари
Може ли медия да отговаря за анонимен коментар, който не е написан от неин журналист?
Да, при определени условия може. Решението на ВКС приема, че отговорността на собственик на електронна медия може да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, когато под публикация са оставени анонимни коментари с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание и медията не е положила дължимата грижа за контрол или премахване.
Всяка остра критика ли е основание за обезщетение?
Не. Острата критика сама по себе си не е достатъчна. Съдът преценява дали става дума за допустимо оценъчно съждение, за неистинско позорно фактическо твърдение, за обида или за дискриминационно съдържание. Само съдържание, което преминава границата на допустимата свобода на изразяване, може да обоснове отговорност.
Защо дискриминационните коментари се третират по строго?
Защото те не са просто негативна оценка. Дискриминационните коментари използват защитен признак, например етническа или народностна принадлежност, за да принизят лицето и да създадат враждебна или унизителна среда. ВКС приема, че при такъв тип съдържание медията дължи по активна грижа.
Какво трябва да съдържа сигналът до електронна медия?
Сигналът трябва да посочва точния адрес на страницата, конкретния коментар, причината, поради която съдържанието е незаконно, искане за премахване и данни за контакт. Когато има опасност доказателствата да изчезнат, е разумно преди изпращане на сигнала да се осигури надеждно запазване на съдържанието.
Какво е значението на решението за собственици на сайтове?
Решението показва, че собствениците на сайтове трябва да приемат модерацията като част от правната си отговорност. Видимите правила, работещият механизъм за сигнализиране и бързото премахване на незаконно съдържание могат да имат решаващо значение при евентуален съдебен спор.
Правен извод: свободата на словото не защитава дискриминационното унижение
Решение № 330 от 03.06.2026 г. на ВКС е важно, защото не отрича свободата на изразяване, а я поставя в правилния ѝ конституционен и гражданскоправен контекст. Свободата на словото е основно право, но тя не може да служи като оправдание за накърняване на достойнството, разпространяване на клевети или създаване на враждебна среда въз основа на етническа или народностна принадлежност.
За гражданите решението дава по ясна перспектива как могат да защитят честта, достойнството и доброто си име в интернет. За медиите и собствениците на сайтове то е предупреждение, че потребителските коментари не са зона без правна отговорност. За бизнеса то е напомняне, че правната архитектура на един сайт трябва да бъде изградена предварително, а не едва след възникване на спор.
Адвокатска кантора Ивайло Василев & партньори следи развитието на съдебната практика на ВКС и предоставя правна помощ при казуси, свързани с непозволено увреждане, онлайн публикации, защита на репутацията, електронна търговия, общи условия и отговорност на дигитални платформи. При подобен проблем е препоръчително да се действа бързо, защото в интернет доказателствата са динамични, а закъснението може да затрудни защитата.