ВЪПРОС
Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?
ОТГОВОР
Отговорът на поставения за тълкуване въпрос се предопределя от отговора на четири подвъпроса:
– дали позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобивната давност;
– от кой момент настъпват материалноправните последици на придобивната давност;
– може ли наследникът на владелеца да се позове на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност;
– и може ли да бъде прекъснат изтекъл давностен срок.
Отговори на първите три подвъпроса са дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че „позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността“. Фактическият състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права включва само следните елементи: владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл.79 ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС- добросъвестност на владелеца по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa (респективно придобива владяното ограничено вещно право) от момента на изтичане на давностния срок. Позоваването на давността от владелеца или негов наследник, за да може да бъде приложена давността (поради забраната за служебно прилагане на давността, предвидена в чл.120 ЗЗД, който съгласно чл.84 ЗС се прилага и спрямо придобивната давност), не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право на това основание. То е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Тоест, владелецът придобива правото на собственост на основание чл.79 ЗС от момента на изтичане на законовия срок на владение.
Съгласно приетото в т.3 от горепосоченото Тълкувателно решение, наследникът притежава процесуалното право да се позове на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност. Законът не поставя ограничение относно лицата, които могат да се позоват на давността, нито предвижда краен срок за позоваването на давността. Като процесуално средство за защита на правото на собственост, позоваването на давността може да бъде извършено от всяко лице, което претендира права въз основа на изтеклата придобивна давност: както от владелеца, който е упражнявал владението през предвидения в закона период от време и поради това е придобил собствеността, така и от неговите правоприемници. Това позоваване може да бъде извършено винаги, когато възникне нужда от такава процесуална защита (когато възникне спор за собствеността с трето лице), дори и това да е след смъртта на придобилия правото на собственост владелец.
Отговорът на четвъртия подвъпрос е отрицателен. В правната теория и в практиката еднозначно се приема, че спиран или прекъсван може да бъде само все още неизтекъл давностен срок. Юридически факти, които по изрична норма на закона имат за последица прекъсването на давността (включително изгубването на владението на имот в продължение на повече от шест месеца, съгласно чл.81 от Закона за собствеността), могат да прекъснат давностния срок само ако са настъпили преди изтичането на този срок.
Изложеното налага извод, че настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност не зависи от това дали позоваващото се на давността лице се намира във владение на имота към момента на позоваването. Доколкото позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание, правото на собственост на основание давностно владение се придобива от владелеца от момента на изтичане на посочения в закона срок на владение, а не от момента на позоваването на давността. На изтичането на давностния срок може да се позове както владелецът приживе, така и неговите наследници след смъртта му- при възникнал след смъртта на владелеца спор за собственост наследниците могат да защитят придобитото от владелеца право на собственост като се позоват на давността. Право да защити собствеността си чрез това процесуално средство за защита има всеки наследник, независимо от това дали към момента на позоваването на давността е във владение на имота.
След изтичане на срока на придобивната давност, упражняваната от владелеца фактическа власт върху имота вече не представлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС (владение като фактическо състояние), а е упражняване на едно от включените в правото на собственост правомощия: правото да се владее собственият имот. Изгубването на владението върху вече собствения имот в продължение на повече от шест месеца не попада в хипотезата на чл.81 ЗС, който визира прекъсване на срока на придобивна давност при изгубване на владението върху чужд имот като фактическо състояние. Поради това изгубването на владението на имот след придобиването на собствеността върху него на основание чл. 79 ЗС няма и не може да има за последица прекъсване на вече изтеклата придобивна давност. Да се приеме друго би означавало, че ако собственикът е придобил собствеността на основание придобивна давност, той трябва никога да не изгубва владението си за период повече от шест месеца, тъй като това би довело до изгубване на самото право на собственост- теза, която не може да се подкрепи, тъй като в закона не е уредено такова основание за изгубване на правото на собственост.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.
Вж. ТР от 06.11.2025 г. по т.д. № 2/2024 г., ОСГК на ВКС