Наследяването е правен процес, при който имуществото на починалото лице преминава към неговите наследници. Когато обаче наследодателят е извършил дарствено разпореждане приживе, което изчерпва цялото му имущество, наследниците с право на запазена част от наследство се оказват в деликатна правна ситуация. В края на 2024 г. Върховният касационен съд (ВКС) постанови ключово решение, което изяснява важен практически въпрос: необходимо ли е приемане на наследство по опис, за да се предяви успешен иск за възстановяване на запазена част от наследство, когато дарението е изчерпало цялото имущество на наследодателя? Настоящият анализ на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ представя подробно това решение и неговото практическо значение за всеки, чиито наследствени права са накърнени чрез дарение.
Запазена част от наследство – Какво гарантира законът?
Действащият Закон за наследството (ЗН) въвежда принципа, че всеки човек може свободно да се разпорежда с имуществото си – чрез завещание или чрез дарение. Тази свобода обаче не е абсолютна. Когато наследодателят остави наследници от определен кръг лица, законът им гарантира минимален дял от имуществото, наречен запазена част. Тя не може да бъде отнета нито чрез завещание, нито чрез дарение.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН е категорична: когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци), родители или съпруг, той не може с разпореждания – независимо дали са приживе или след смъртта му – да накърнява тяхната запазена част. Частта от наследството, с която наследодателят може свободно да се разпорежда, се нарича разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).
Размер на запазената част според Закона за наследството
Размерът на запазената част зависи от броя и вида на наследниците, които наследодателят е оставил. Следната таблица обобщава основните хипотези съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН:
| Наследници | Запазена Част | Разполагаема Част |
|---|---|---|
| Едно дете (или низходящи от него) | 1/2 от наследството | 1/2 от наследството |
| Две и повече деца (или низходящи) | 2/3 от наследството | 1/3 от наследството |
| Само родители (или единият от тях) | 1/3 от наследството | 2/3 от наследството |
| Само съпруг | 1/2 от наследството | 1/2 от наследството |
| Съпруг и деца | Равна на запазената на всяко дете | Остатъкът |
Дарствено разпореждане и накърняване на запазена част
Дарственото разпореждане е безвъзмездно прехвърляне на имущество, извършено приживе. За разлика от завещанието, което поражда правно действие след смъртта на наследодателя, дарението е акт, с който имуществото преминава незабавно в патримониума на надарения. Именно поради тази причина дарствените разпореждания могат да представляват по-сериозна заплаха за запазената част на наследниците – имуществото вече не е в наследствената маса към момента на смъртта.
Проблемът е особено остър, когато наследодателят е дарил единствения или основния си имот на трето лице или на наследник, за когото не е предвидена запазена част. В такъв случай ощетените наследници не могат да получат своята запазена част от наследство по обичайния ред, тъй като в наследствената маса просто няма достатъчно имущество.
Иск за възстановяване на запазена част – правна уредба
Чл. 30, ал. 1 ЗН предоставя на ощетения наследник правото да иска намаляване на завещанията и даренията до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това е т.нар. иск за възстановяване на запазена част – конститутивен иск, с който съдът намалява дарението или завещанието. Искът е личен, непрехвърлим и се погасява с изтичане на петгодишна давност от момента, в който ищецът е узнал за накърняването.
Чл. 30, ал. 2 ЗН обаче поставя допълнително условие: когато надареният или заветникът не е наследник по закон на наследодателя, ищецът трябва да е приел наследство по опис. Тази предпоставка е въведена с цел защита на третите лица – за да не може наследникът едновременно да се откаже от задълженията на наследодателя (чрез отказ от наследство или непредприемане на действия) и да претендира права спрямо третото лице.
Решение № 756 от 18.12.2024 г. на ВКС – анализ и значение
С Решение № 756 от 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5631/2023 г. от Второ гражданско отделение на ВКС, в състав от съдиите Пламен Стоев (председател), Здравка Първанова и Розинела Янчева, е дадено категорично тълкуване на въпроса за приложимостта на чл. 30, ал. 2 ЗН при дарствено разпореждане, което изчерпва цялото имущество на наследодателя.
Фактическата обстановка по делото
По делото е установено, че наследодателката е починала, след като приживе е дарила единствения си недвижим имот на внучката си – лице, което не е наследник по закон. Дъщерята на наследодателката, разполагаща с право на запазена част, е предявила иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарението. Въззивният съд е отхвърлил иска с мотива, че ищцата не е приела наследството по опис, каквото изискване поставя чл. 30, ал. 2 ЗН.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване
ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН в хипотезата, при която дарственото разпореждане изчерпва цялото имущество на наследодателя, и следователно необходимо ли е ищецът да е приел наследството по опис, за да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН?
Отговорът на ВКС – ключовото правно разрешение
ВКС е приел, че чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотезата, при която дарственото разпореждане изчерпва цялото имущество на наследодателя. Мотивите на съда са следните:
Когато дарственото разпореждане е изчерпало цялото имущество на наследодателя, в наследствената маса не остават свободни имущества, от които лицата, заявили искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, биха могли да получат запазената си част. Запазената им част е накърнена с факта на направеното дарствено разпореждане, независимо от образуването на наследствената маса по чл. 31 ЗН. Размерът на запазената им част се определя съобразно дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН. При тази хипотеза разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение.
С тези мотиви ВКС е отменил въззивното решение като неправилно и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
Практическо значение на решението за наследниците
Решение № 756/2024 г. на ВКС има съществено практическо значение за всеки, чиято запазена част от наследство е накърнена чрез дарение. До момента съдилищата нерядко са отхвърляли искове за възстановяване на запазена част единствено поради липса на приемане по опис, без да изследват дали в конкретния случай изобщо е имало свободно имущество, от което ищецът да получи своята запазена част.
С настоящото решение ВКС поставя ясна граница: изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за предявяване на иска само когато в наследствената маса е останало имущество, от което наследникът би могъл да получи своята запазена част. Когато дарението е изчерпало цялото имущество, тази предпоставка е безпредметна – тя не може да бъде изпълнена, защото няма какво да се приема по опис.
Разграничение между дарствено и завещателно разпореждане
Важно е да се отбележи, че ВКС прави ясно разграничение между дарствено разпореждане и универсално завещателно разпореждане. При универсалното завещание, с което наследодателят се разпорежда с цялото си имущество, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН по принцип не се прилага, тъй като заветникът встъпва в правното положение на наследник. При дарственото разпореждане обаче надареният не е наследник, поради което чл. 30, ал. 2 ЗН по общо правило изисква приемане по опис – освен в хипотезата, разгледана в настоящото решение, когато дарението е изчерпало цялото имущество.
Съответствие с предходната практика на ВКС
Решението е в съответствие с установената практика на ВКС, изразена в Решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на II г.о. и Решение № 82/2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на II г.о., като ги доразвива и прилага към специфичната хипотеза на дарствено разпореждане, изчерпващо цялото имущество на наследодателя.
Как да защитите правата си при накърнена запазена част от наследство
Ако смятате, че вашата запазена част от наследство е накърнена чрез дарение, предприемането на правни действия изисква внимателна преценка на конкретните обстоятелства. Следните стъпки са от ключово значение:
На първо място, необходимо е да се установи дали дарственото разпореждане действително е изчерпало цялото имущество на наследодателя или е останало свободно имущество в наследствената маса. Тази преценка е от решаващо значение за определяне на процесуалната стратегия – дали е необходимо приемане по опис и в какъв срок.
На второ място, трябва да се изчисли точният размер на накърнената запазена част. Това изисква оценка на дареното имущество към момента на намаляването, съобразно правилата на чл. 36 ЗН. Грешките в изчислението могат да доведат до частично отхвърляне на иска.
На трето място, следва да се спази давностният срок за предявяване на иска. Правото на иск се погасява с изтичане на петгодишна давност от момента, в който ищецът е узнал за накърняването на запазената му част, но не по-рано от смъртта на наследодателя.
Нуждаете се от правна помощ по наследствено дело?
Екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ в Пловдив предоставя специализирана правна помощ при дела за възстановяване на запазена част от наследство, оспорване на дарения и завещания, приемане на наследство и защита на наследствени права. Свържете се с нас за консултация.
Заключение
Решение № 756 от 18.12.2024 г. на ВКС представлява важна стъпка в развитието на съдебната практика по наследствено право в България. То изяснява, че изискването за приемане на наследство по опис като предпоставка за иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не е абсолютно и не се прилага в хипотезата, при която дарственото разпореждане е изчерпало цялото имущество на наследодателя. Тази позиция на ВКС е логична и справедлива – тя не допуска формалистичен подход, при който ощетените наследници биха останали без правна защита единствено поради невъзможност да изпълнят безсмислена процесуална предпоставка.
За всеки, чиято запазена част от наследство е накърнена чрез дарение, е от съществено значение да познава тази практика и да потърси навременна правна помощ от адвокат по наследствено право в Пловдив. Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ е на ваше разположение за всички въпроси, свързани с наследственото право, дарението и защитата на вашите имуществени интереси.