
Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Разпоредбите на чл. 56 и 57 от Семейния кодекс (СК) уреждат въпросите при предоставяне на семейното жилище след развода:
Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
Във връзка с приложението на горепосочените разпоредби в чл. 56 и 57 СК в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК са поставени някои въпроси. Нека ги разгледаме.
РЕШЕНИЕ № 152 ОТ 18.06.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1066/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
По иска за предоставяне ползването на семейното жилище след развода с пр. осн. чл. 56 от СК
Съгласно указанията в ППВС № 12/71 г. с решението по чл. 56 от СК съдът се произнася само за ползването на семейното жилище. Той не е овластен да разрешава в това производство спорове относно други права върху жилището. Съдът разрешава спора за ползването на семейното жилище като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито изменя предназначението на отделните помещения.
РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 15.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 795/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
За тълкуване на чл. 56, ал. 5 СК – удовлетворена ли е жилищната нужда на бивш съпруг, когато е заживял в дома на лице, с което е във фактическо съжителство и охранени ли са в този случай интересите на непълнолетното дете от брака.
Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода, съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и развитие. Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства. Такива други обстоятелства са и задоволената жилищна нужда на родителя, с когото ще живее непълнолетното дете. С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот. В случай, когато родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете, заживее трайно на съпружески начала с друго лице, би могло и да се задоволят жилищните нужди на родителя, но конкубинът няма отговорности и задължения към детето, неговите потребности не са охранени и по този начин интересът му не е защитен.
РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 19.03.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3649/2013 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
За начина, по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, когато администрира спор за предоставяне ползването му по бракоразводното дело, при решаващо позоваване на възможност за разпределение и по въпроса за основаване на решението за разпределение на обстоятелствата и критериите по чл. 56 СК.
По този въпрос противоречието на обжалваното въззивно решение с установената практика на Върховен касационен съд се изразява в постановен от Великотърновски окръжен съд режим на ползване на семейното жилище, представляващо по данни от приложен нотариален акт жилищна сграда, която по твърдения на страните е на два етажа и 4/6 от нея са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност от двамата бивши съпрузи, като е постановено единият да ползва първи, а другият да ползва втори етаж без други уточнения и без да е имало доказателства, съответно основание да се приеме, че етажите представляват самостоятелни жилища.
За да разпредели семейно жилище по този начин, съгласно чл. 56, ал. 5 във вр. чл. 56, ал. 1 СК, съдът задължително следва да основе решението си на поредност от установености. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява собствеността и помещенията, от които се състои то, за да установи и прецени на следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без общо ползване на помещения, а ако помещения ще се ползват общо, изрично ги посочва в решението си, както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които бившите съпрузи ще ползват самостоятелно. От фактическата установеност на помещенията, вида и годността им – в случай че при разпределението ще има и общо ползване, зависи относимостта на въпроса дали отношенията между съпрузите са търпими и следва ли този въпрос да бъде определящ при решаващата дейност на съда
Попълването на делото с необходимите доказателства е задължение на страните, а не на съда, но тъй като при уредбата на чл. 56 СК се касае за вид съдебна администрация – при това не само когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът на първа инстанция при доклада по делото, а при негов пропуск въззивният съд- макар и не под формата на нов доклад, следва да бъде активен, като посочи на страните необходимата с оглед законосъобразно упражняване на компетентността си на съд по същество фактическа установеност, когато за нея са необходими специални знания. Този е случая с необходимото изследване на възможността семейно жилище да се обособи за ползване и от двамата съпрузи, или от необходимостта преди това да се установи за колко на брой жилища се касае. Предвид спецификата при дължимото съдебно администриране на спорните отношения в частта за ползването на семейно жилище след развода, съдът е следвало да назначи съответната техническа експертиза, като укаже на страните за нейната необходимост като доказателствено средство и даде възможност на същите да внесат предварително необходимите за изготвянето й разноски, съобразно доказателствената тежест.
Ето защо касационната жалба е основателна в оплакването си за съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка със служебното начало, в случая довело до липса на фактическа установеност по критериите на чл. 56 от СК, същите предписани в закона като основание за решаващ акт на съда относно предоставяне ползването на семейно жилище след развод. Доводите на ответника, че на ищцата в бракоразводния процес следва да се възложат последиците на една преклудирана доказателствена възможност за установяване на факти от значение за ползването на семейното жилище, е неоснователно в конкретния случай, поради изтъкнатите вече особености на съдебното произнасяне по реда на чл. 56 СК, независимо че страните нямат непълнолетни деца. При обжалваното въззивното решение не са съобразени материални предпоставки на чл. 56 СК, при диспозитивното съдържание на решението включително. Ако се касае за две жилища в една сграда, които жилища може да се ползват поотделно от двамата съпрузи, е налице отрицателното условие на чл. 56, ал. 1 СК (чл. 107, ал. 1 СК отм). Етаж и жилище не са равнозначни понятия, затова и когато се произнася по мерките посредством разпределение чрез обособяване, съдът изрично следва да посочи кои помещения от кой съпруг се ползват и кои помещения остават за общо ползване ( реш № 554 гр. д № 1774/2009 ІV г.о на ВКС ). Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни указаното му задължение. Безпредметно е да се обсъждат останалите касационни оплаквания в жалбата, при така установената по делото неизясненост на обстоятелствата от фактическа страна.
РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 526/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Към кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака?
Какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака – само стаята, която е негова спалня или припадащия му се дял от всички помещения на жилището?
Касационният съд счита, че законът не регламентира хипотезата за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака към момента на фактическата раздяла на родителите. Този конкретен факт е ирелевантен за правния спор между бившите съпрузи и съсобственици с равни права за дължимия наем от съпруга, на когото е предоставено семейното жилище, на другия съпруг, който е лишен от ползването на жилището. Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с решението за развод, т. е., с решението за предоставяне на ползването на жилището. Към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите – чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Разрешението е съобразено с общия принцип на чл. 235, ал. 3 ГПК, че решаващият съд следва да вземе предвид правнорелевантните факти, настъпили след предявяване на иска и съществуващи към момента на произнасяне на решението. Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ“ – чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството – ППВС № 12/1971 г. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.
РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 25.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 239/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
В кои случаи отношенията между бившите съпрузи могат да бъдат определени като търпими и кои обстоятелства могат да определят извод за неналичие на психически тормоз между съпрузите и следва ли при разрешаването на въпроса за ползване на семейното жилище да бъдат съобразени здравословното състояние на страните, техническата възможност за разделяне на жилището и вещните права върху имота.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК (чл. 107 СК отм.), при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища – в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т.е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими.
Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения.
При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства – чл. 56, ал. 5 СК. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права – чл. 56, ал. 2 СК. Съдът може да предостави ползването на семейното жилище за срок до една година на съпруга, упражняващ родителските права и в случаите, когато жилището е собственост на близки на другия съпруг – чл. 56, ал. 3 СК.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг. Такава възможност бе предвидена в чл. 107, ал. 2 СК (отм.) само в една тясна хипотеза – ползването на семейното жилище може да бъде предоставено за определен срок на невиновния съпруг, когато то е собственост на виновния за прекратяването на брака. Това правило обаче е неприложимо в случаите, когато и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака. В този случай, семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му, като критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището. Когато единият от съпрузите притежава голата собственост, а титуляр на правото на ползване е другият съпруг, то определящо е кой е носителят на правото на ползване.
РЕШЕНИЕ № 428 ОТ 28.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 524/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
За значението на заживяването на съпружески начала с друго лице по време на трайната фактическа раздяла за търпимостта в отношенията между съпрузите.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че търпимостта в отношенията между съпрузите има значение за възможността ползването на семейното жилище да бъде разпределено между тях. Тази преценка се извършва при съобразяването на различни обстоятелства. Когато съпрузите са фактически разделени, но водят отделните си домакинства в едно жилище, на преценка подлежат фактите за пораждането на остри конфликти при съвместното ползване на общи помещения. Когато съпрузите са фактически разделени и живеят в различни жилища (единият или двамата са напуснали семейното жилище) отсъствието на остри конфликти между тях е без правно значение, търпимостта в отношенията се преценява според обстоятелствата, които са довели до отделянето им в различни жилища. Когато съпрузите продължително време живеят в различни жилища, дори да не са установени обстоятелствата, които са довели до разделянето им, търпимостта в техните отношенията се преценява според успеха или неуспеха на предприетите мерки за помирение или непредприемането на такива мерки. Ако по време на трайна фактическа раздяла единият или двамата съпрузи са заживели на съпружески начала с други лица, отношенията им очевидно са нетърпими с оглед възможността да бъде разпределено ползването на семейното жилище.
РЕШЕНИЕ № 304 ОТ 11.12.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1406/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
По приложението на чл. 56, ал. 1 СК (чл. 107, ал. 1 СК отм.) съставлява ли постоянното обитаване на семейното жилище критерий за определяне на жилищната нужда и загубва ли жилището характер на семейно при напускането му от един от съпрузите по време на фактическата раздяла.
Семейно е жилището, ползвано от съпрузите за задоволяване битовите нужди на семейството до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата. Напускането на жилището от един от съпрузите по време на фактическата раздяла не променя характера му на семейно. Обичайно, фактическата раздяла на съпрузите е свързана и с напускане на семейното жилище от единия от тях, но това обстоятелство няма отношение към статута на жилището, нито само по себе си сочи за задоволена жилищна нужда на напусналия жилището съпруг. Не сочи за задоволена жилищна нужда и временното обитаване от съпруга на друго жилище, върху което няма право на собственост, вкл. и когато това жилище е в друго населено място или държава.
РЕШЕНИЕ № 540 ОТ 17.12.2012 Г. ПО ГР. Д. № 220/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
На кого от съпрузите следва да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато по отношение на него единият от съпрузите има ограничено вещно лично право на ползване и от брака няма ненавършили пълнолетие деца, като разрешен в противоречие с решение № 554 от 15.07.10 г. по гр. дело № 1774/09 г. на ІV г.о.на ВКС и решение № 247 от 25.06.10 г. на ВКС по гр. дело № 239/09 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг. В този случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му, като критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището. Когато единият от съпрузите притежава голата собственост, а титуляр на правото на ползване е другият съпруг, то определящо е кой е носителят на правото на ползване.
РЕШЕНИЕ № 511 ОТ 16.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1364/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Относно срока за въвеждане в брачния процес на претенция за ползване на семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната.
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото.
РЕШЕНИЕ № 116 ОТ 11.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 466/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
За възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.
Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни решения, като разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. – семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими – така е прието в решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на ІV ГО. В решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г на ІV ГО е прието, че отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. Начинът по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, е определен в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на ІV ГО – съдът първо установява кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на бившето семейство; на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК); критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и съвкупно, като над всичко се вземат предвид интересите на децата – така се приема в решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 565 по гр. д. № 1317 за 2009 г. на ІV ГО.
РЕШЕНИЕ № 299 ОТ 31.10.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1349/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
За възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 СК, според която това може да стане за срок до една година.
Спорът за ползването на семейното жилище е спор за „имуществени отношения“ между съпрузите. Според изричната разпоредба на § 4, ал. 1 от ПЗР на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г., правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това е материалноправната норма, която урежда фактическия състав, осъществил се по време на нейното действие. Оттук следва, че в случаите когато бракът е заварен и не е прекратен при действието на СК от 1985 г. всички имуществени отношения между съпрузите се уреждат въз основа на сега действащия Семеен кодекс, като семейното жилище по реда на чл. 56, ал. 3 СК може да бъде предоставено за срок до една година.
РЕШЕНИЕ № 91 ОТ 04.06.2013 Г. ПО ГР. Д. № 860/2012 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС
Относно приложението на чл. 56, ал. 6, вр. с ал. 5 СК относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.
Мерките относно ползването на семейното жилище като акт на спорна съдебна администрация не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на тези права. Тези мерки се основават на ползването – на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. Мерките относно ползването на семейното жилище трябва да съответстват на първо място на интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца като разпределение ползването на семейното жилище между съпрузи с ненавършили пълнолетие деца се извършва служебно от съда, без оглед на процесуални срокове и преклузии за предявяване на исканията и за представяне и събиране на доказателствата. Интересът на ненавършилите пълнолетие деца е основен критерий и при искане за промяна ползването на бившето семейно жилище на страните при условията на чл. 56, ал. 6 СК. Действително съгласно тази разпоредба при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището, а ал. 5 на чл. 56 СК дава възможност, когато съпрузите са съсобственици, или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът да предостави ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Следва да се подчертае, че независимо, че чл. 56, ал. 6 СК препраща към ал. 5, това не изключва приложението и на предходните алинеи на чл. 56 СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките за предоставяне ползването на семейното жилище, стига по делото да се установят такива факти. В случая следва да се подчертае, че когато е налице искане за промяна на мерките относно ползването на семейното жилище, съдът следва да установи кой е негов собственик и от какви помещения се състои то, както и да прецени възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище без общо ползване на помещения. Ако това е възможно ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг, заедно с децата върху които той упражнява родителски права и от другия съпруг, а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг заедно с децата, по отношение на които той упражнява родителските права, се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване. Освен това когато идеална част от семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, а останалите идеални части са собственост на негови близки, съдът преценява какви са дяловете в съсобствеността и как е разпределено ползването между семейството на съпруга и семействата на неговите близки (така съдът определя обема на семейното жилище). Ако съгласно горните правила, от семейното жилище може да бъде обособена реална част, която съответства на дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, докато ги упражнява, а ако обособената реална част от семейното жилище надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, за срок до една година.
РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 29.02.2016 Г. ПО ГР. Д. № 2290/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
Налице ли е противопоставимо на бившия съпруг в производството по чл. 108 ЗС ползване на семейното жилище, което е предоставено на ответника – другия бивш съпруг, ако съдът при бракоразводното решение не е определил наемното правоотношение между страните?
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация – не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването – в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация от една страна ограничава правомощията на собственика да ползва лично вещта си, а от друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък – гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз на прокламираната с чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед постигането на правна симетрия в Закона е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, наемното правоотношение се учредява за определен срок – докато се упражняват тези права, когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на неупражняващия родителските права съпруг, съответно – за срок до една година, когато семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг. В случаите, когато няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното решение не е определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл. 56, ал. 5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД. Доколкото наемното правоотношение по дефиниция е възмездно, с решението по чл. 56 СК съдът следва да определи и размерът на наема за периода на ползването – чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се има предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК, пропускът това да бъде сторено може да бъде отстранен въз основа на последващо предявен самостоятелен иск. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата – дори да не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище (в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Определянето на размера на наемната цена, като предпоставка за точно престиране на задължението по чл. 228 ЗЗД, е в интерес най-вече на бившия съпруг, на когото е предоставено ползването, доколкото го брани срещу възможността наемодателя да развали наемното правоотношение при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 24.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 671/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
Противопоставимост на правата на държателя на семейното жилище по силата на съдебно решение срещу последващ приобретател на имота.
Правен интерес от защита с иск по чл. 440, ал. 1 ГПК имат не само трети на изпълнителното производство лица, претендиращи да са притежатели на вещни права върху запорираната или възбранена вещ, но и трети лица, претендиращи да имат облигационни права да държат същата, ако техните права биха отпаднали в случай на изнасяне на вещта на публична продан. Основание за такова разрешение дава формулировката на посочената норма, според която искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението – без да се конкретизира вида на засегнатото от изпълнението право. От друга страна, носителят на накърнено вещно право на собственост би имал интерес да защити същото с предявяване на положителен установителен иск за собственост, а не чрез специалния иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.
С оглед на изложеното, следва да се признае правен интерес от защита с такъв иск на носителите на облигационно право на държане на жилищен имот, произтичащо от бракоразводно съдебно решение за предоставяне ползването на семейното жилище или от одобрена от съда спогодба между съпрузите. Решението по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК (отм.) поражда само облигационно право на ползване на жилището, което не е противопоставимо на последващ /след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот. Новият собственик би могъл с едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварените държатели /по аналогия на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/ и да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД от обитателите му. Такава е и разпоредбата на чл. 57 от новия Семеен кодекс. В този смисъл, за носителя на право на ползване на семейното жилище въз основа на решение по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК (отм.) не е без значение кой е собственик на жилището и за същия съществува интерес от предявяване на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК и осуетяване на публичната продан /в случай на уважаването му/.
РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ГР. Д. № 4842/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
До кой момент от развитието на брачното дело е допустимо страната да направи искане за заплащане на наем за ползването на семейното жилище от другата страна.
Съгласно императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок за това. При това положение, предвид правната същност на производството относно предоставяне ползването на семейното жилище, което не е исково, а такова по спорна съдебна администрация, както и предвид възможността (съгласно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС) съдът да предостави ползването на семейното жилище, не само на страната, която е поискала това с исковата молба, с насрещна искова молба или с отговора на исковата молба, а и на страната, заявила това и по-късно – до приключване на устните състезания, или – служебно (без направено искане от страните), когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, то и искането на всяка една от страните по брачното дело, съдът да определи размера на наема, който насрещната страна ще ? заплаща, ако на нея бъде предоставено ползването на семейното жилище, може да бъде направено до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която е такава по съществото на спора и ще се произнесе и по това искане с въззивното решение. По същите съображения, това искане може да бъде направено за първи път, дори и след постановяване и влизане в сила на въззивното решение – с отделна молба на страната, по която съдът ще се произнесе с отделно определение, след като вземе становището на другата страна. Подобно разрешение законодателят е възприел изрично в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК (в този смисъл е и определение № 196/07.04.2014 г. по частно гр. дело № 1568/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК).
РЕШЕНИЕ № 533 ОТ 13.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 251/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Дали е допустим иск по чл. 107, ал. 3 СК от 1986 г. (отм.) (на който съответства разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК от 2009 г.) при наличие на споразумение по чл. 101 СК от 1986 г.
Прекратен с развод брак, от който има ненавършили пълнолетие деца, семейно жилище, собственост на единия съпруг и предоставено ползване на родителските права на другия съпруг, действията на съда по предоставяне ползване на семейното жилище на съпруга – несобственик, комуто е предоставено упражняването на родителските права, представляват акт на спорна администрация. Затова и без да е искана промяна на режима на упражняване на родителските права, съдът винаги може да предостави ползване на жилището, собственост на единия съпруг, на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Затова и при спор за родителски права съдът винаги може да промени режима на ползване на семейното жилище, може и без спор, именно защото действията му представляват съдебна администрация. При липса на произнасяне по въпроса за предоставянето на семейното жилище, въпросът не е решен и е допустимо съдът да се произнесе по него.