Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В практиката на ВКС е поставен следният въпрос:
За действието (обвързващата сила) на сделката на разпореждане, съответно на предварителния договор, сключен от един от съпрузите, без участието на другия, с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
Даден е следният отговор:
С решение № 287/13.3.3011 г, постановено по гр.дело № 272/2010 г, ВКС, Четвърто ГО е даден отговор на материалноправния въпрос за характера на сделката, при която с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се разпорежда само единия от съпрузите, без участието на другия.Прието е, че тази сделка не е нищожна.Прието е, че по принцип нищожните правни сделки не пораждат целените правни последици, докато законодателят при условията на чл.22 ал.3 СК от 1985 г /отм/ е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени.Това не би било възможно, ако разпореждането е нищожно.При отчуждаването на вещ, която е СИО е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й.След изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление.
Цитираната съдебна практика обаче е неотносима при даване на отговор на поставения въпрос. Соченото решение прави единствено принципно разграничение, между нищожната сделка и относителната недействителност, визирана в чл.22 ал.4 СК.
Конкретен отговор на поставения материалноправен въпрос за действието на предварителния договор, сключен от един от съпрузите, без участието на другия, с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност е даден с решение № 87 от 12.6.2020 г по гр.дело № 4051/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено след определението по чл.288 ГПК, по настоящото дело, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.С посоченото решение е прието, че предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост.Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ.от момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива обявен за окончателен.В този момент настъпва транслативния ефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ, съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл.24 ал.4 СК.По отношение на предварителния договор, съгласието на другия съпруг представлява задължително условие за сключване на окончателния договор по съдебен ред, като същото следва да бъде дадено изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия предварителен договор.Съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, съпружеска имуществена общност, сключен само от единия съпруг, предоставяйки на другия съпруг възможността да оспори извършеното разпореждане в срока по чл.24 ал.4 СК.
Изводите, изложени в цитираното са основани на създадената преди него постоянна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС по този въпрос обективирана в решения № 196 от 8.4.2009 г по гр.дело № 6367/2007 г на ВКС, Второ ГО, решение № 896 от 24.9.1994 г по гр.дело № 2049/92 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 1415/13.1.2009 г на ВКС по гр.дело № 6526/2007 г на ВКС, П. ГО, решение № 503/17.11.2009 г по гр.дело № 1679/2008 г на ВКС, Второ ГО, решение № 1789/31.10.2001 г по гр.дело № 2006/200 на ВКС, П. отделение.Всички тези решения изрично приемат, че за да бъде уважен иска по чл.19 ал.3 ЗЗД е необходимо съгласието на съпруга на обещателя по предварителния договор, което следва да бъде дадено до момента на постановяване на заместващото окончателния договор съдебно решение във формата, в която е сключен предварителния договор.
Така Решение № 91 от 15.09.2020 г. по гр. дело №4040/2019 г. на IV г.о. на ВКС