Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В чл. 132 ТЗ е предвидено, че ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.
В практиката се задават следните въпроси при прилагане на чл. 132 ТЗ:
- дали в хипотезата на чл. 132 ТЗ отделният съдружник – съпритежател на дружествен дял в ООД, разполага със самостоятелна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание или за предявяване на такъв иск се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници – съпритежатели на дела;
- за начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците – съпритежатели на дял в ООД в хипотезата на чл. 132 ТЗ.
Съвместната процесуална легитимация в гражданското процесуално право предпоставя съвместно предявяване на иска от или срещу няколко лица като условие за допустимост на иска и на съдебния процес. Изискването за съвместно предявяване на иска произтича от съвместното притежание на защитаваното субективно материално право, естеството на което налага необходимост от общо и еднакво решение по спора спрямо всички носители на правото.
Приложението на съвместната процесуална легитимация е свързано с института на задължителното необходимо другарство, при което поради еднаквостта на спорното правоотношение участието на всички другари като ищци или ответници по делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е способ за съдебна защита срещу решения на общото събрание на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество, които противоречат на дружествения договор и/или на императивни разпоредби на закона. Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника. Предвид правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съдружникът е легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за защита на собствените си членствени права, но не и за защита на правата на други съдружници, дори те да са засегнати от същите порочни решения на общото събрание.
В разпоредбата на чл. 132 ТЗ е уредена особена хипотеза на участие в дружество с ограничена отговорност, при която един дружествен дял се притежава в съсобственост от няколко съдружници и в това качество съдружниците са титуляри на едно единно членствено правоотношение с дружеството. Членственото правоотношение се формира от предвидените в закона и в дружествения договор имуществени и неимуществени права и задължения, чрез които съдружникът участва в дейността на дружеството и в резултатите от нея. В хипотезата на чл. 132 ТЗ, с оглед общността на дружествения дял, включените в съдържанието на единното членствено правоотношение права и задължения принадлежат общо на всички съдружници – съпритежатели на дела, които по разпореждане на закона упражняват правата съвместно и отговарят за задълженията солидарно. Уредената в чл. 132 ТЗ съвместност на дела не следва да бъде абсолютизирана до степен, отричаща възможността всеки от съдружниците да упражнява лично и независимо от останалите съпритежатели на дела отделни членствени права в рамките на единното членствено правоотношение и да отговаря лично за изпълнението на отделни задължения. Личната отговорност е приложима за задълженията, чието изпълнение изисква лични усилия, действия или бездействие от страна на съдружника, които не могат да бъдат „заместени“ от поведението на другите съдружници – съпритежатели на същия дял, и по тази причина неизпълнението им е основание за санкциониране само на неизправния съдружник. Такива задължения са задължението за оказване на съдействие при осъществяване на дейността на дружеството, задължението за въздържане от действия против интересите на дружеството, задължението за изпълнение на решенията на общото събрание и др. Личното упражняване на правата е допустимо и възможно по отношение на всички неимуществени права, които имат строго личен характер, изключващ съвместното им упражняване едновременно от няколко съдружници, дори когато те са съсобственици на един дружествен дял и титуляри на едно общо членствено правоотношение.
С оглед на естеството им строго личен характер имат правото на непосредствено участие в дейността на дружеството, правото на участие в работата на общото събрание, контролните права на информация за хода на дружествените дела и др. Според настоящия съдебен състав, личен характер има и защитното право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, тъй като предявяването на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ е обусловено от личната преценка на всеки съдружник дали конкретно решение на общото събрание засяга негови признати от закона и дружествения договор членствени права, а и законът не овластява изрично отделния съдружник – съпритежател на дружествен дял чрез предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ да търси съдебна защита не само на своите членствени права, но и на правата на другите съпритежатели на общия дял. Като аргумент за личния характер на правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ могат да се посочат и хипотезите, при които порочността на решението на общото събрание е резултат от нарушения на закона и на дружествения договор, допуснати само по отношение на някой от съдружниците – съпритежатели на дружествен дял /например невръчване или ненадлежно връчване на покана за събранието по чл. 139, ал. 1 ТЗ или на предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, недопускане до участие в общото събрание/. В тези хипотези правен интерес от предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ ще съществува само за съдружника, по отношение на който е осъществено нарушението, не и за останалите съдружници, които, макар да са титуляри на същото членствено правоотношение, няма да имат основание да искат отмяна на решението и няма да са процесуално легитимирани да предявят иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, съвместно със засегнатия съдружник. Съвместното предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ от всички съдружници с общ дял по чл. 132 ТЗ не би било допустимо и тогава, когато с решението на общото събрание се санкционира поведението на един или на няколко от съдружниците като последица от неизпълнение на техни лични задължения към дружеството /например изключване на съдружник за извършване на действия във вреда на дружеството или за неизпълнение на предходно решение на общото събрание, изискващо негови лични действия или бездействия/.
Въпреки единството на дружествения дял и на членственото правоотношение, правен интерес от предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ ще съществува само за санкционирания съдружник, но не и за другите съпритежатели на дела, доколкото санкциониращото решение няма да рефлектира върху правните им сфери и върху правото им на членство. Предявяването на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ от всички съдружници би било недопустимо и в случаите, когато решението на общото събрание е обусловено от неизпълнение на задължения, които нямат строго личен характер, каквито са имуществените задължения. За изпълнението на тези задължения съдружниците отговарят солидарно – чл. 132, изр.2 ТЗ, а солидарните длъжници са обикновени другари в исковия процес и съвместната процесуална легитимация, присъща на задължителното другарство, е неприложима към предявяваните от тях искове.
В хипотезата на чл. 132 ТЗ всеки от съдружниците – съпритежатели на дружествен дял разполага със самостоятелно право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съпритежатели на дела, за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, когато тези решения противоречат на повелителни разпоредби на закона и/или на дружествения договор и засягат неговото право на членство или отделни негови членствени права.
За предявяването на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ в хипотезата на чл. 132 ТЗ не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници – съпритежатели на дружествен дял. Разпоредбата на чл. 132 ТЗ не съдържа изрична правна уредба относно начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците – съпритежатели на дружествен дял. Законовата регламентация на участието в ООД чрез съпритежание на дружествен дял се изчерпва с правилата, че съдружниците – съпритежатели на общ дял упражняват съответстващите на дела членствени права само съвместно, отговарят солидарно за задълженията по дела и определят лице, което да ги представлява в дружеството. Отсъствието на детайлна законова уредба не препятства възможността начинът на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците с общ дял да бъде уреден изчерпателно в дружествения договор, но при съблюдаване на законовите принципи и правила за членство в О. и за съпритежание на дружествен дял по чл. 132 ТЗ.
Правилото на чл. 132, изр.3 ТЗ, че съпритежателите на дружествен дял определят лице, което да ги представлява пред дружеството, не е основание да се отрече правото на всеки от съпритежателите да участва лично в работата на общото събрание. Правото на участие в общото събрание е едно от основните лични права на всеки съдружник в търговско дружество, признато в закона – чл. 123 ТЗ. Определянето на представител по чл. 132, изр.3 ТЗ не лишава съдружника от правото да участва лично в работата на събранието и това право, признато и гарантирано от закона, не може да бъде дерогирано с дружествения договор. В същия смисъл е и произнасянето в постановеното при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) решение № 423/10.06.2004 г. по гр. д. № 1432/2003 г. на ВКС, Търговска колегия, в което е прието, че избирането на представител не изключва правото на съпритежателите на дружествен дял по чл. 132 ТЗ да участват в общото събрание, тъй като чрез участието си в събранието те ще реализират правото си да бъдат информирани за дружествените работи и по този начин ще могат да определят мандата на представителя си при гласуване на решенията от дневния ред. Правото на участие в работата на общото събрание е неразривно свързано с правото да се гласува на събранието. Правото на глас също принадлежи на всеки съдружник, но с оглед съвместното притежание на дела в хипотезата на чл. 132 ТЗ и правилото на чл. 137, ал. 2 ТЗ, че всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, упражняването му от всички съпритежатели на дружествения дял трябва да е еднопосочно.
Еднопосочното упражняване на правото на глас предполага чрез гласуване на всеки съдружник да се формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял. Формирането на общ глас е възможно само при постигнато от съдружниците съгласие /с единодушие или с мнозинство – според вътрешните уговорки помежду им/ относно начина на гласуване – за или против приемане на конкретно решение от дневния ред на събранието, и гласуване на събранието в съответствие с постигнатото съгласие. В противен случай, ако не е постигнато съгласие между съпритежателите на дела относно начина на гласуване и посредством личното гласуване всеки от тях изразява разнопосочна воля за приемане или неприемане на подложеното на гласуване решение, индивидуалните гласове на съдружниците ще бъдат правно ирелевантни за дружеството и няма да формират общ глас, съответстващ на дружествения дял. Тогава индивидуалните гласове на съдружниците – съпритежатели на дела не следва да се вземат предвид, а следва да се приеме, че съответстващото на съвместния дял право на глас не е упражнено с произтичащите от това последици. ВКС смята за правилна практиката във влязлото в сила решение № 183/13.11.2008 г. по т. д. № 227/2008 г. на Варненски апелативен съд. Според тази практика, дори когато не са определили лице, което да ги представлява пред дружеството, съдружниците – съпритежатели на дружествен дял по чл. 132 ТЗ могат да участват в работата на общото събрание и да гласуват лично, но упражнявайки правото на глас, инкорпорирано в притежавания в съсобственост дружествен дял.
В ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 132 ТЗ СЪДРУЖНИЦИТЕ – СЪПРИТЕЖАТЕЛИ НА ДРУЖЕСТВЕН ДЯЛ МОГАТ ДА УЧАСТВАТ И ДА ГЛАСУВАТ ЛИЧНО В ОБЩОТО СЪБРАНИЕ – СЪОБРАЗНО ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ДРУЖЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР И ВЪТРЕШНИТЕ УГОВОРКИ ПОМЕЖДУ ИМ, НЕЗАВИСИМО ОТ ИЗИСКВАНЕТО НА ЧЛ. 132, ИЗР.3 ТЗ ЗА ИЗБОР НА ОБЩ ПРЕДСТАВИТЕЛ.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВОТО НА ГЛАС ОТ ВСЕКИ СЪДРУЖНИК ТРЯБВА ДА Е ЕДНОПОСОЧНО, ЗА ДА ФОРМИРА ЕДИН ОБЩ ГЛАС, ПРОПОРЦИОНАЛЕН НА РАЗМЕРА НА ОБЩИЯ ДЯЛ.
АКО ПОРАДИ НЕСЪГЛАСИЕ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ФОРМИРАНЕ НА ОБЩ ГЛАС, ТЕХНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ГЛАСОВЕ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД И ПРИПАДАЩОТО СЕ НА ОБЩИЯ ДЯЛ ПРАВО НА ГЛАС СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА ЗА НЕУПРАЖНЕНО.
Ключови думи: адвокат Пловдив, адвокатска кантора Пловдив, търговско право, дружество с ограничена отговорност ООД, съсобственост на дружествен дял, отмяна на решение на общото събрание на ООД, чл. 132 ТЗ, адвокат д-р Ивайло Василев.