Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 25.01.2010 Г. ПО ГР. Д. № 2728/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
СЛЕД КАТО ЕДИН ОТ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ Е УСТАНОВИЛ ВЪРХУ СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ САМОСТОЯТЕЛНА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ, ОТБЛЪСВАЙКИ ВЛАДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ И МАНИФЕСТИРАЙКИ СПРЯМО ТЯХ НАМЕРЕНИЕ ЗАНАПРЕД ДА ВЛАДЕЕ ЦЕЛИЯ ИМОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И САМО ЗА СЕБЕ СИ, ТОЙ МОЖЕ ДА ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ И ЧАСТИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ПРЕДВИДЕНИЯ В ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС 10-ГОДИШЕН ДАВНОСТЕН СРОК, АКО В ТОЗИ ПЕРИОД УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА ЯВНО, НЕОБЕЗПОКОЯВАНО И НЕПРЕКЪСНАТО. ПРЕКЪСВАНЕТО НА ДАВНОСТТА В ПОДОБНА ХИПОТЕЗА СЕ ИЗРАЗЯВА В ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕ ПО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВЛАДЕЛЕЦА ОТ ИМОТА, ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ПРАВА ПО СЪДЕБЕН РЕД ИЛИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ СЪЩИЯ ИМОТ ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ, ВКЛ. И ОТ ДРУГ СЪНАСЛЕДНИК САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ НАРЕД С ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ, Т.Е. ВЪВ ФАКТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ САМИЯ ИМОТ ИЛИ ЗАЯВЯВАНЕ НА ПРАВА ЗА ИМОТА ПО СЪДЕБЕН РЕД, НО НЕ И ВЪВ ФАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ КЪМ ЛИЧНОСТТА НА УПРАЖНЯВАЩОТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ЛИЦЕ. ЗАПОЧНАЛАТА ДА ТЕЧЕ В НЕГО ПОЛЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ СЛЕДОВАТЕЛНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКЪСНАТА ЧРЕЗ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК, ПОСРЕДСТВОМ КОЙТО ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ ЗАЯВЯВАТ ПРАВАТА СИ ВЪРХУ ИМОТА ИЛИ ЧРЕЗ ПРИЗНАВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРАВА. САМО ПО ТОЗИ НАЧИН ВЛАДЕНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЕЗПОКОЕНО, РЕСП. ПРЕКЪСНАТО. СЛОВЕСНИТЕ ПРЕРЕКАНИЯ МЕЖДУ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ, ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ПРЕТЕНЦИИ В РАЗГОВОРИ ПОМЕЖДУ ИМ, КОИТО ОБАЧЕ НЕ СА СЪПРОВОДЕНИ С ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ КЪМ САМИЯ ИМОТ И ИМАЩИ ЗА ПОСЛЕДИЦА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ВЛАДЕЕЩИЯ СЪНАСЛЕДНИК ОТ ИМОТА, НЕ ПРЕКЪСВАТ ЗАПОЧНАЛАТА ДА ТЕЧЕ В НЕГОВА ПОЛЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ И НЕ СМУЩАВАТ ВЛАДЕНИЕТО МУ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
РЕШЕНИЕ № 25 ОТ 28.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 634/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
АКО ПРИОБРЕТАТЕЛ ВЛАДЕЕ ВЕЩТА НА НИЩОЖНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.
Чл. 79 ЗС във вр. с
Чл. 70 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД
Чл. 22, ал. 2 СК (отм.)
Чл. 22, ал. 3 СК (отм.)
РЕШЕНИЕ № 28 ОТ 04.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 844/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 5, АЛ. 2 ЗВСОНИ И ЧЛ. 10, АЛ. 13, ПР.ПОСЛЕДНО ЗСПЗЗ ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ БИ МОГЪЛ ДА СЕ ПОЗОВЕ НА ДАВНОСТ САМО СЛЕД 22.11.1997 Г., КАТО ЗА ПРИДОБИВАНЕТО НА ИМОТА Е НЕОБХОДИМО ДА ИЗТЕЧЕ ДЕСЕТГОДИШНИЯ ДАВНОСТЕН СРОК, А НЕ КРАТКАТА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, ТАКА ЧЕ КЪМ 12.04.2004 Г., КОГАТО Е ПРЕДЯВЕНА ИСКОВАТА МОЛБА, ДОРИ И ДО ТОЗИ МОМЕНТ ДА Е БИЛО ВЪВ ВЛАДЕНИЕ НА ИМОТА, ДРУЖЕСТВОТО НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА НЕГОВ СОБСТВЕНИК. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИЗТИЧАНЕ НА ДЕСЕТГОДИШНИЯ СРОК ПРОИЗТИЧА ОТ ТОВА, ЧЕ В ПОДОБНИ СЛУЧАИ СЛЕД 22.11.1997 Г. ВЛАДЕНИЕТО ПРИДОБИВА ПРАВНА ЗНАЧИМОСТ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА, А НЕ ЗАЩОТО Е ПОЛУЧЕНО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 70, АЛ. 1 ЗС, ДАВАЩ ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ДОБРОСЪВЕСТНОТО ВЛАДЕНИЕ.
Чл. 70, ал. 1 ЗС
Чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ
РЕШЕНИЕ № 33 ОТ 02.03.2011 Г. ПО Т. Д. № 417/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
ИСКЪТ ПО ЧЛ. 108 ЗС Е ИСК НА НЕВЛАДЕЕЩИЯТ СОБСТВЕНИК СРЕЩУ ВЛАДЕЕЩИЯТ НЕСОБСТВЕНИК, ПО КОЙТО ИСК ИЩЦАТА СЛЕДВА ДА ДОКАЖЕ ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ И ФАКТА, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ ВЛАДЕЕ ИЛИ ДЪРЖИ ИМОТА КЪМ ДАТАТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА, А ОТВЕТНИКЪТ – ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО ДЪРЖИ ИЛИ ВЛАДЕЕ. РЕВАНДИКАЦИОННИЯТ ИСК СЪДЪРЖА УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ И ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО ИЛИ ДЪРЖАНЕТО, ПОРАДИ КОЕТО ПО УСТАНОВИТЕЛНАТА ЧАСТ НА ИСКА СЕ ФОРМИРА СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ПО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ПО ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ – СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ПО ПРИТЕЗАНИЕТО ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО ИЛИ ДЪРЖАНЕТО. АКО ОТВЕТНИКЪТ КЪМ МОМЕНТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА, ИМА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ДА ВЛАДЕЕ ИЛИ ДЪРЖИ ИМОТА, ИСКЪТ ЩЕ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН И В УСТАНОВИТЕЛНАТА, И В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ.
Чл. 79, ал. 2 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
РЕШЕНИЕ № 33 ОТ 06.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 27/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
МАТЕРИАЛНО ПРАВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА ОТВЕТНИКА – СЪСОБСТВЕНИК В ИМОТА, ПО ИСК ПО ЧЛ. 109 ЗС ПРЕДПОЛАГА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ ОТ НЕГОВА СТРАНА, НАДХВЪРЛЯЩО ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СОБСТВЕНОСТТА И ПРОТИВОРЕЧАЩО НА УСТАНОВЕНИЯ ПРАВЕН РЕЖИМ НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТА, ВОДЕЩО ДО НАКЪРНЯВАНЕ ПРАВАТА НА ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК. САМО ФАКТЪТ НА ИЗГРАЖДАНЕ НЕЗАКОННА ПОСТРОЙКА В СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ ОТ ЕДИНИЯ СЪСОБСТВЕНИК, НЕ ПРЕДПОЛАГА УВАЖАВАНЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 109 ЗС СРЕЩУ НЕГО, ПРЕДЯВЕН ОТ ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК. СЛЕДВА ДА БЪДАТ УСТАНОВЕНИ ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 109 ЗС, А ИМЕННО, ЧЕ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ПРЕПЯТСТВАТ УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ИЩЕЦА.
Чл. 109 ЗС
Чл. 188 ГПК (отм.)
РЕШЕНИЕ № 38 ОТ 22.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 2685/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 86 ЗС, ДО ИЗМЕНЕНИЕТО С ДВ, БР. 31/1990 Г. ЗАБРАНЯВА ПРИДОБИВАНЕТО ПО ДАВНОСТ НА ВЕЩ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ. КАСАЕ СЕ ДО МАТЕРИАЛНОПРАВНА НОРМА, ПОРАДИ КОЕТО ИЗМЕНЕНИЕТО, НАПРАВЕНО С ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г. НЯМА ОБРАТНА СИЛА. БЕЗСПОРНО Е, ЧЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ДО ТАЗИ ДАТА Е ДЕФИНИРАЛО „К“ КАТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ. ТОВА СЛЕДВА ОТ СИСТЕМАТИЧЕСКОТО ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РАЗДЕЛ ПЪРВИ ОТ ЗС, КОЙТО Е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩОТО ПОНЯТИЕ „СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ“ С НЕЙНИТЕ РАЗНОВИДНОСТИ: ЧЛ. 1, РЕГЛАМЕНТИРАЩА „Д“, А ГЛ.2 – „К“. ПРЕДОСТАВЕНОТО НА ТКЗС ПРАВО НА КООПЕРАТИВНО ЗЕМЕПОЛЗУВАНЕ – ВКЛЮЧВАЩО И РАЗПОРЕЖДАНЕ С КООПЕРАТИВНАТА ЗЕМЯ, ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ СЕ ПРИРАВНЯВА НА ПРАВОТО НА КООПЕРАТИВНА СОБСТВЕНОСТ. КООПЕРАТОРИТЕ ЗАПАЗВАТ ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВНЕСЕНАТА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, НО САМО В ИДЕАЛНИ ГРАНИЦИ. САМО ВЪРХУ ЗЕМЯТА, ВКЛЮЧЕНА В РЕГУЛАЦИОННИЯ ПЛАН НА СЕЛИЩЕТО, КЪМ МОМЕНТА НА ОБРАЗУВАНЕ НА СТОПАНСТВОТО, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СЕ ЗАПАЗВА В НЕЙНИТЕ РЕАЛНИ ГРАНИЦИ /ЧЛ. 10, АЛ. 1 И 2 ПРУТКЗС/. В СЕЛИЩА, КОИТО НЕ СА ИМАЛИ РЕГУЛАЦИОНЕН ПЛАН, ПРИ ОБРАЗУВАНЕТО НА ТКЗС САМО ИМОТИТЕ, НАМИРАЩИ СЕ В ЗАСТРОЕНАТА ЧАСТ, СЕ ПРИРАВНЯВАТ НА ТАКИВА, ВКЛЮЧЕНИ В РЕГУЛАЦИЯ.
Чл. 86 ЗС
Чл. 79, ал. 1 ЗС
РЕШЕНИЕ № 43 ОТ 16.08.2010 Г. ПО ГР. Д. № 144/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
НЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ РЕЛЕВАНТНИ ПО ДЕЛОТО ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС – НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА ВЛАДЕНИЕТО И ЧЛ. 81 ЗС ОПОРОЧАВАТ ПОСТАНОВЕНОТО АПЕЛАТИВНО РЕШЕНИЕ НА ВТОРАТА ИНСТАНЦИЯ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 81 ЗС
Чл. 92 ЗС
Чл. 291, т. 2 ГПК
РЕШЕНИЕ № 91 ОТ 02.07.2010 Г. ПО Т. Д. № 713/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 79 ОТ ЗС, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ СЕ ПРИДОБИВА С НЕПРЕКЪСНАТО ВЛАДЕНИЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 10 ГОДИНИ, А АКО ВЛАДЕНИЕТО Е ДОБРОСЪВЕСТНО – С НЕПРЕКЪСНАТО ВЛАДЕНИЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 5 ГОДИНИ. СПОРЕД ЛЕГАЛНАТА ДЕФИНИЦИЯ НА ЧЛ. 68, АЛ. 1 ОТ ЗС, ВЛАДЕНИЕТО Е УПРАЖНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ /CORPUS/ ВЪРХУ ВЕЩ, КОЯТО ВЛАДЕЛЕЦЪТ ДЪРЖИ ЛИЧНО ИЛИ ЧРЕЗ ДРУГИГО КАТО СВОЯ /ANIMUS/. ЗАКОНЪТ – ЧЛ. 69 ОТ ЗС, УСТАНОВЯВА ОБОРИМА ПРЕЗУМПЦИЯ, ЧЕ ВЛАДЕЛЕЦЪТ ДЪРЖИ ВЕЩТА КАТО СВОЯ, ДОКАТО НЕ БЪДЕ ДОКАЗАНО, ЧЕ Я ДЪРЖИ ЗА ДРУГИГО. ПРЕЗУМПЦИЯТА ОТНОСНО СУБЕКТИВНИЯ ЕЛЕМЕНТ НА ВЛАДЕНИЕТО, Т. Е. НАМЕРЕНИЕТО ЗА СВОЕНЕ НА ВЕЩТА /ANIMUS/, Е ВЪВЕДЕНА В ПОЛЗА НА ВЛАДЕЛЕЦА И В СЛУЧАЙ НА ОТРИЧАНЕ НА ВЛАДЕЛЧЕСКОТО МУ КАЧЕСТВО ТЕЖЕСТТА ЗА ОБОРВАНЕТО Й ПАДА ВЪРХУ ЛИЦЕТО, КОЕТО ОСПОРВА ОСЪЩЕСТВЕНОТО ВЛАДЕНИЕ.
Чл. 108 от ЗС
Чл. 68, ал. 1 от ЗС
Чл. 69 от ЗС
Чл. 79 от ЗС
§ 1 от ЗИДЗДС
§ 17а от ЗПСК
Чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 108 OT 29.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 296/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС ДАВНОСТНОТО ВЛАДЕНИЕ В ПОСОЧЕНИЯ СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ Е ОСНОВАНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ, ДОКОЛКОТО НЕ Е НАЛИЦЕ ИЗРИЧНА ЗАКОНОВА ЗАБРАНА ЗА ТОВА. ПОДОБНИ ЗАБРАНИ СЪЩЕСТВУВАТ НАПР. В РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 29, Т. 4 ЗСГ (ОТМ.), ЧЛ. 86 ЗС, ДО ИЗМЕНЕНИЕТО Й ПРЕЗ 1996 Г., КАКТО И § 1 ЗД НА ЗС, В СИЛА ОТ 1.06.2006 Г.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 86 ЗС
§ 1 ЗД на ЗС
Чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ (отм.)
Чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 119 ОТ 15.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 303/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 85 ЗС, МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ НЕ САМО СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ДВИЖИМА ИЛИ НЕДВИЖИМА ВЕЩ, НО И ДРУГО ВЕЩНО ПРАВО ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ, КОЕТО ЗАВИСИ ОТ ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ДАДЕНАТА ВЕЩ.
Чл. 85 ЗС
Чл. 111 ЗС и
Чл. 79 ЗС
Чл. 136 ГПК (отм.)
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 124 ОТ 28.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 709/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ИМОТИТЕ, ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ СТРОИТЕЛНАТА ЧАСТ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА ВЪЗ ОСНОВА НА ТОВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ИЛИ ЗПИНМ, МОГАТ ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В БЛОКОВЕ НА ТКЗС, АКО СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМАТ В НАСЕЛЕНОТО МЯСТО И ДРУГИ ИМОТИ, ДОСТАТЪЧНИ ЗА ТЕХНИТЕ И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА ИМ ЖИЛИЩНИ И СТОПАНСКИ НУЖДИ. С ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ИМОТА ОТ РЕГУЛАЦИЯ СЪЩИЯТ ГУБИ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ И СЕ ПРОМЕНЯ НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 7 И ЧЛ. 12 ОТ ПРИМЕРНИЯ УСТАВ НА ТКЗС, КАТО ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В СЕЛСКОСТОПАНСКИ, А ЧЛЕН-КООПЕРАТОРА ЗАГУБВА ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ В РЕАЛНИ ГРАНИЦИ. ФАКТА, ЧЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ Е ВКЛЮЧЕН В РЕГУЛАЦИОННИЯ ПЛАН ОТ 1978 Г., СЛЕД КАТО ВЕДНЪЖ Е БИЛ ИЗКЛЮЧЕН, НЕ СЪЗДАВА ПРАВА НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ СОБСТВЕНИК, НИТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДМЕТ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНА СДЕЛКА МЕЖДУ НЕГО И ТРЕТО ЛИЦЕ. ТРЕТО ЛИЦЕ, В СЛУЧАЯ ОТВЕТНИЦИТЕ, НЕ МОГАТ ДА ПРИДОБИЯТ ИМОТА ПО ДАВНОСТ, ТЪЙ КАТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЛАДЕЕ И ПРИДОБИВА ПО ДАВНОСТ СОБСТВЕНОСТ, ВКЛЮЧЕНА В ДПФ. /АРГУМЕНТ ОТ ЧЛ. 86 ОТ ЗС (ОТМ.)/
Чл. 86 ЗС (отм.)
Чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 127 ОТ 04.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 637/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ВЛАДЕНИЕТО НА ИМОТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОВА, ЧЕ САМО ВЛАДЕЛЦИТЕ СА ГО ПОДДЪРЖАЛИ, ПОЛЗВАЛИ, ЗАПЛАЩАЛИ СА ДАНЪЦИТЕ ЗА НЕГО. ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ИМОТА И ЗАПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪЦИТЕ ЗА ЦЕЛИЯ ИМОТ СЪСТАВЛЯВА СЪЩО ОБЕКТИВИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО ДА СЕ СВОИ ИМОТА ЗА СЕБЕ СИ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 57 ЗТСУ
Чл. 97, ал. 1 ГПК
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 08.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 736/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
СЪСОБСТВЕНИКЪТ КОЙТО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ, ВЛАДЕЕ СВОЯТА ЧАСТ ОТ ИМОТА И СЕ ЯВЯВА ДЪРЖАТЕЛ НА ЧАСТИТЕ ОТ ИМОТ НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ.
Чл. 69 от ЗН
Чл. 79, ал. 1 от ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 184 ОТ 03.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1051/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
САМО ОНЕЗИ НАСЛЕДНИЦИ, КОИТО СА ЗАЯВИЛИ, ЧЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ СВОЕТО ВЛАДЕНИЕ КЪМ ВЛАДЕНИЕТО НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ И СЕ ПОЗОВАВАТ НА ИЗТЕКЛАТА ДАВНОСТ, ПРИДОБИВАТ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ИМОТА. В ТАЗИ ХИПОТЕЗА НЕ НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ ПРАВИЛОТО, ЧЕ СЪНАСЛЕДНИКЪТ УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА, ВЛАДЕЕЙКИ ПРИПАДАЩИТЕ МУ СЕ ПО НАСЛЕДСТВО ЧАСТИ И УПРАЖНЯВАЙКИ ДЪРЖАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТИТЕ, ПРИПАДАЩИ СЕ НА ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ, ТЪЙ КАТО ПО НАСЛЕДСТВО Е ПРИДОБИТО НЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ, А САМО ЕДНО ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ, ДАВАЩО ПРАВОТО-ВЛАДЕНИЕТО НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ ДА БЪДЕ ПРИСЪЕДИНЕНО, Т.Е. ПРОДЪЛЖЕНО И ТО САМО ОТ ОНЕЗИ НАСЛЕДНИЦИ, КОИТО УСТАНОВЯВАТ РЕАЛНО ФАКТИЧЕСКО ВЛАДЕНИЕ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ИМОТ.
Чл. 82 ЗС
Чл. 92 ЗС
Чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)
Чл. 109 ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 195 ОТ 28.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 86/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
ТОГАВА, КОГАТО ИМОТЪТ Е СЪСОБСТВЕН И СЪСОБСТВЕНОСТТА Е ВЪЗНИКНАЛА ПО ПЪТЯ НА НАСЛЕДЯВАНЕТО, НАСЛЕДНИКЪТ, КОЙТО ДЪРЖИ ВЕЩТА, СЛЕДВА ДА ПРОТИВОПОСТАВИ НА ОСТАНАЛИТЕ НАМЕРЕНИЕТО СИ ДА ВЛАДЕЕ ВЕЩТА ЗА СЕБЕ СИ. ГОРНОТО СЕ НАЛАГА, ТЪЙ КАТО СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ СЪНАСЛЕДНИК, КОЙТО ДЪРЖИ ЦЯЛАТА СЪСОБСТВЕНА С ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ ВЕЩ, ВЛАДЕЕ СВОЯТА НАСЛЕДСТВЕНА ЧАСТ ОТ ВЕЩТА, А ЗА ОСТАНАЛАТА СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ Я ДЪРЖИ ЗА ТЯХ, УПРАЖНЯВАЙКИ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ЦЯЛАТА ВЕЩ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ, ПРЕЗУМПЦИЯТА НА ЧЛ. 69 ОТ ЗС НЕ НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ, КАТО НАМЕРЕНИЕТО ДА СЕ СВОИ ЦЕЛИЯ ИМОТ, КАКТО И ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА ТОВА НАМЕРЕНИЕ И НЕГОВОТО ДОВЕЖДАНЕ ДО ЗНАНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, СЛЕДВА ДА СЕ УСТАНОВИ ПО БЕЗСПОРЕН НАЧИН В ПРОЦЕСА ОТ ЛИЦЕТО, КОЕТО ТВЪРДИ, ЧЕ Е ПРИДОБИЛО СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ИМОТ, НА ОСНОВАНИЕ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 79 ОТ ЗС.
ТРАЙНА Е СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА, ЧЕ САМОТО ДЕКЛАРИРАНЕ НА СЪСОБСТВЕН ИМОТ, КАКТО И ЗАПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪЦИТЕ, ДЪЛЖИМИ ЗА НЕГО, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СВОЕНЕ НА ВЕЩТА, ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 79 ОТ ЗС.
Чл. 79 от ЗС
Чл. 69 от ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 202 ОТ 11.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 388/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 84 ОТ ЗАКОНА СА СОБСТВЕНОСТТА СЕ ПОСОЧВА, ЧЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНСТИТУТА ЗА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ СЕ ПРИЛАГАТ ЧАСТ ОТ РАЗПОРЕДБИТЕ, РЕГУЛИРАЩИ ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ В ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧЛ. 120 ЗЗД, ПОСОЧВАЩ, ЧЕ ДАВНОСТТА НЕ СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО. ПРИДОБИВАНЕТО ПО ДАВНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАЯВЕНО В РАМКИТЕ НА ИСКОВ ПРОЦЕС ЗА СОБСТВЕНОСТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО С ИСКОВАТА МОЛБА. В ТОЗИ СМИСЪЛ Е И ЦИТИРАНОТО РЕШЕНИЕ НА ВКС ОТ 1995 Г. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗА ДА СЕ ПОЗОВЕШ НА ДАВНОСТ, ТЯ СЛЕДВА ДА Е НАЛИЧНА, Т.Е. ДА Е ИЗТЕКЪЛ ПРЕДВИДЕНИЯТ В ЧЛ. 79, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА СРОК ПРЕЗ КОЙТО ДА Е УПРАЖНЯВАНА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА С НАМЕРЕНИЕ СОБСТВЕНОСТТА ДА БЪДЕ ПРИДОБИТА НА ТОВА ОСНОВАНИЕ.
Чл. 84 ЗС
Чл. 120 ЗЗД
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 13.09.2011 Г. ПО ГР. Д. № 70/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ОСНОВАНИЯТА ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ, ПРИЛОЖИМИ СЪГЛАСНО ЧЛ. 84 ЗС И КЪМ ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ, СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ПОСОЧЕНИ В ЗАКОНА И НЕ МОГАТ ДА СЕ ТЪЛКУВАТ РАЗШИРИТЕЛНО. СНАБДЯВАНЕТО НА ОЗЕМЛЕНОТО ЛИЦЕ С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ МУ ПО РЕДА НА ЗССНБ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТНЕСЕ КЪМ НИТО ЕДНА ОТ ХИПОТЕЗИТЕ НА ЧЛ. 81 ЗС ИЛИ ЧЛ. 116 ЗЗД. ИЗДАДЕНИЯТ ДОКУМЕНТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ИМЕТО НА ДАДЕНО ЛИЦЕ САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ ВОДИ НИТО ДО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НА ВЛАДЕЛЕЦА ВЪРХУ ВЕЩТА, НИТО ИЗКЛЮЧВА НАМЕРЕНИЕТО МУ ДА ВЛАДЕЕ ЗА СЕБЕ СИ. ПО АРГУМЕНТ ОТ ЧЛ. 116, Б. „А“ ЗЗД МЕРОДАВНО ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ Е ПРИЗНАНИЕТО НА ВЛАДЕЛЕЦА, А НЕ СОБСТВЕНИКА НА ВЕЩТА. СНАБДЯВАНЕТО НА СОБСТВЕНИКА С НОТАРИАЛЕН АКТ НЕ Е СПОСОБ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО МУ НА СОБСТВЕНОСТ. САМ ПО СЕБЕ СИ НОТАРИАЛНИЯТ АКТ НЕ МОЖЕ ДА ОТБЛЪСНЕ ВЛАДЕНИЕТО, КОЕТО ДРУГО ЛИЦЕ УПРАЖНЯВА ВЪРХУ ВЕЩТА, ДОРИ КОГАТО Е БИЛ ДОВЕДЕН ДО ЗНАНИЕТО МУ.
Чл. 84 ЗС
Чл. 116, б. „а“ ЗЗД
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 216 ОТ 15.09.2011 Г. ПО ГР. Д. № 452/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
УПРАЖНЯВАНЕТО НА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ЗА ПРИДОБИВАНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА ПО ДАВНОСТ. НЕОБХОДИМО Е ПРОМЯНАТА В ОСНОВАНИЕТО НА ВЛАДЕНИЕТО ДА НАМЕРИ ВЪНШНА ИЗЯВА И ДА СТАНЕ ИЗВЕСТНО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 218 ОТ 30.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 664/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
ИЗТИЧАНЕТО СРОКА НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ НЕ ВОДИ АВТОМАТИЧНО ДО ВЪЗНИКВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ В ПОЛЗА НА ВЛАДЕЛЕЦА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ, ТЪЙ КАТО ТЯ НЕ СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО, А Е НЕОБХОДИМО ПОЗОВАВАНЕТО ОТ НЕГО НА ИЗТИЧАНЕТО И ЧРЕЗ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ, ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ПРЕДЯВЕН ИСК ИЛИ ЧРЕЗ СНАБДЯВАНЕ С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ, ИЗДАДЕН ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА. ОРИГИНЕРНОТО ПРИДОБИВАНЕ Е СПОСОБ, КОЙТО НЕ ДЕЙСТВА АВТОМАТИЧНО, А НА НЕГО ПРАВОИМАЩИЯТ СЛЕДВА ДА СЕ ПОЗОВЕ ПО НЯКОЙ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ НАЧИНИ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 120 ЗЗД
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 246 ОТ 19.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 615/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 86 ЗС В РЕДАКЦИЯТА ОТ ИЗМ. С ДВ БР. 31 ОТ 17.04.1990 Г. Е УСТАНОВЕНА ЗАБРАНА ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ВЕЩ, КОЯТО Е ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ. ТАЗИ ЗАБРАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ ОТПАДА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА НОРМАТА СЪС ЗД ЗС, ОБН. В ДВ БР. 33 ОТ 1996 Г. В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г. С § 1 ОТ СЪЩИЯ ЗАКОН Е РАЗПОРЕДЕНО СПИРАНЕ НА ДАВНОСТТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ИМОТИ ДО 31.12.2007 Г. С ИЗМЕНЕНИЕТО Н § 1 ОТ ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., БР. 113 ОТ 2007 Г., БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2008 Г.) РЕДАКЦИЯТА НА НОРМАТА ГЛАСИ, ЧЕ ДАВНОСТТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ИМОТИ СПИРА ДА ТЕЧЕ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г.
Чл. 86 ЗС
Чл. 79, ал. 2 ЗС
Чл. 5 ЗВСНОИ
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 266 ОТ 29.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1058/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ОСНОВНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ СА ГЛАСНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ПРАВОМОЩИЕ НА СЪДЪТ ПО СЪЩЕСТВО Е ДА ПРЕЦЕНИ ДОСТОВЕРНОСТТА ИМ И ДА ФОРМИРА ВЪТРЕШНОТО СИ УБЕЖДЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ТЯХ, НО ПРИ ТАЗИ ПРЕЦЕНКА СЛЕДВА ДА ИЗХОЖДА ОТ АНАЛИЗА НА ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, Т.Е. ПРЕЦЕНКАТА НА СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА В СЪВКУПНОСТ С ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ПРИЕТИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ, КАТО СЕ ПОЛЗВАТ И ПРАВИЛАТА НА ЛОГИКАТА. ДАЛИ Е ОСНОВАТЕЛНО ПОЗОВАВАНЕ НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, Т.Е. ДАЛИ НЕДВИЖИМ ИМОТ Е ПРИДОБИТ ПО ДАВНОСТ, СЪДЪТ ПРЕЦЕНЯВА ПРИ КОМПЛЕКСНА ПРЕЦЕНКА НА ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТНОСНО ТОВА УПРАЖНЯВАНА ЛИ Е ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА И ДЕМОНСТРИРАНО ЛИ Е НАМЕРЕНИЕТО ЗА СВОЕНЕ.
Чл. 79 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 277 ОТ 17.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1067/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ПОСТРОЕНАТА ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ВЪРХУ НЕПРИНАДЛЕЖАЩ ИМ ТЕРЕН И ВЛАДЯНА ОТ ДВАТА СЪПРУЗИ СГРАДА, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИДОБИТА ПО ДАВНОСТ ОТ ТЯХ И СЕ СЧИТА ЗА ОБЩО ТЯХНО ИМУЩЕСТВО, АКО Е ВЛАДЯНА ОТ ТЯХ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО Й БЕЗ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА СОБСТВЕНИКА НА ЗЕМЯТА, КАТО Е ИРЕЛЕВАНТНО С ЧИИ СРЕДСТВА И ТРУД Е СТРОЕНА СГРАДАТА И КОЙ Е ПЛАЩАЛ ДАНЪЦИТЕ ЗА НЕЯ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 63 ЗС
Чл. 92 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 297 ОТ 21.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 294/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
В ЗАКОНА НЯМА ОГРАНИЧЕНИЯ ОТНОСНО ВИДА НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ, КОЯТО ТЕЧЕ СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО И ПО ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ ЗВСОНИ. ТОВА МОЖЕ ДА Е И КРАТКАТА ПЕТГОДИШНА ДАВНОСТ . ПРИ ЛИПСА НА СПЕЦИАЛНА УРЕДБА СЕ ПРИЛАГАТ ОБЩИТЕ ПРАВИЛА НА ЗС И ПО-СПЕЦИАЛНО НА ЧЛ. 70 ОТ ЗС. КОГАТО ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ НА ВЪЗСТАНОВЕН ПО РЕДА НА ЗСПЗЗ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ ПРИДОБИВА ОТ НЕСОБСТВЕНИК /НАЙ-ЧЕСТО ОТ ПОЛЗВАТЕЛ, КОЙТО НЕ Е ИМАЛ ПРАВО ДА ИЗКУПИ ЗЕМЯТА ПО РЕДА НА § 4А И § 4Б ОТ ПЗР НА ЗСПЗЗ, НО СЪЩО И ОТ ЛИЦЕ, ЧИИТО ПРАВА СА ОТПАДНАЛИ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 10, АЛ. 13 ОТ ЗСПЗЗ/, НО БЕЗ ДА ЗНАЕ ТОВА, ВЛАДЕНИЕТО МУ Е ДОБРОСЪВЕСТНО, АКО Е ОСНОВАНО НА ВАЛИДНА СДЕЛКА. ТОВА ВЛАДЕНИЕ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА С КРАТКАТА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ПО ЧЛ. 79, АЛ. 2 ОТ ЗС.
Чл. 79, ал. 2 от ЗС
Чл. 70 от ЗС
Чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ
Чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 319 ОТ 14.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 477/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
С ЧЛ. 29 ОТ ЗД (ОТМ.) Е УСТАНОВЕНО, ЧЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕТО ЧРЕЗ ДАВНОСТ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ И НА ДРУГИТЕ ВЕЩНИ ПРАВА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВЛАДЕЯТ ВЕЩИТЕ ДОБРОСЪВЕСТНО И НА ЮРИДИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 10 ГОДИНИ. ЧЛ. 30 ОТ ЗД (ОТМ.) УСТАНОВЯВА, ЧЕ ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА НА ВЛАДЕЛЕЦА СЕ СЪСТОИ В УВЕРЕНОСТТА, ЧЕ ЛИЦЕТО ОТ КОЕТО Е ПОЛУЧИЛ ВЕЩТА, Е НЕИН СОБСТВЕНИК И Е МОГЪЛ ДА ПРЕХВЪРЛИ СОБСТВЕНОСТТА, А В ЧЛ. 32 ОТ ЗД (ОТМ.) Е ДЕФИНИРАНО ИЗИСКВАНЕТО ЗА „ЮРИДИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ“, КАТО ТАКОВА ОСНОВАНИЕ, КОЕТО ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ НА ДРУГО ВЕЩНО ПРАВО. ТОВА ЮРИДИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОКАЖЕ, ТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА /ЧЛ. 33 ЗД – ОТМ./
С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 79, АЛ. 2 ЗС СЕ УСТАНОВЯВА, ЧЕ АКО ВЛАДЕНИЕТО Е ДОБРОСЪВЕСТНО-ПО СМ. НА ЧЛ. 70, АЛ. 1 ЗС – ТО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СЕ ПРИДОБИВА СЪС НЕПРЕКЪСНАТО ВЛАДЕНИЕ ОТ 5 ГОДИНИ.
ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ЗС В СИЛА ОТ 17.12.1951 ГОДИНА, Е ОТМЕНЕН ЗАКОНА ЗА ДАВНОСТТА. В ПП НА ЗС ОТ 1951 ГОДИНА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ДА ТЕКАТ ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ СЕ ПРИЕМА, ЧЕ СЕ ПРИЛАГАТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА НОВИЯ ЗАКОН /ЧЛ. 79, АЛ. 1 И АЛ. 2 ЗС/, ОСВЕН АКО ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА ДАВНОСТТА ПО СТАРИЯ ЗАКОН Е НЕОБХОДИМ ПО-ДЪЛЪГ СРОК ОТ ТОЗИ ПО НОВИЯ ЗАКОН.
Чл. 32 от ЗД (отм.)
Чл. 34 от ЗД (отм.)
Чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС
Чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 335 ОТ 28.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 660/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 72, АЛ. 3 ОТ ЗС ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ИМОТ ДО ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОДОБРЕНИЯТА В НЕГО ИМА ДОБРОСЪВЕСТНИЯ МУ ВЛАДЕЛЕЦ, КОЙТО ГИ Е НАПРАВИЛ. ПО ИЗРИЧНАТА РАЗПОРЕДБА НА ЧЛ. 74, АЛ. 2 ОТ ЗС ПРАВАТА И НА НЕДОБРОСЪВЕСТНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ, НО САМО ВЪВ ВРЪЗКА С НАПРАВЕНИТЕ ОТ НЕГО ПОДОБРЕНИЯ ВЪРХУ ИМОТ СЪС ЗНАНИЕТО И НЕПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА СОБСТВЕНИКА МУ, СЕ ПРИРАВНЯВАТ НА ПРАВАТА НА ДОБРОСЪВЕСТНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ. ЗАДЪРЖАНЕТО КАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ Е САМО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТ, СОБСТВЕНОСТ НА ДРУГО ЛИЦЕ, КОЙТО ИМОТ ЗАДЪРЖАЩИЯТ НЕ СЧИТА ЗА СВОЙ, НИТО ИМА НАМЕРЕНИЕ ДА МУ СТАНЕ СОБСТВЕНИК. ПРИ ЛИПСА НА НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕНЕ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НЕ Е ВЛАДЕНИЕ, НИТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИРАВНИ НА ТАКОВА. С ОГЛЕД НА ТОВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДЪРЖАЩИЯ НЕ НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 73, АЛ. 1 ОТ ЗС, ТЪЙ КАТО ТЯ СЕ ОТНАСЯ САМО ДО НЕДОБРОСЪВЕСТНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ. ДОБИВИТЕ, КОИТО ВЕЩТА Е ДАЛА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ЗАДЪРЖАНЕТО, ПРИНАДЛЕЖАТ НА СОБСТВЕНИКА Й ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 93 ОТ ЗС. А ТЪЙ КАТО ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ НЕ ВКЛЮЧВА И ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ВЕЩТА, ЗА ПОЛЗВАНЕ БЕЗ ОСНОВАНИЕ ЗАДЪРЖАЩИЯТ ДЪЛЖИ НА СОБСТВЕНИКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 59 ОТ ЗЗД.
Чл. 73, ал. 1 от ЗС
Чл. 72, ал. 3 от ЗС
Чл. 59 от ЗЗД
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 336 OT 05.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 699/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
КОГАТО ВЛАДЕНИЕТО НА ОТЧАСТИ ЧУЖД ИМОТ С НАМЕРЕНИЯ ЗА СВОЕНЕ Е ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ ДВАМА СЪПРУЗИ, НО ЧАСТ ОТ ИМОТА Е ПРИНАДЛЕЖАЛА НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ КАТО ПРИДОБИТА ПРЕДИ БРАКА ИЛИ НА ЛИЧНО ОСНОВАНИЕ / ДАРЕНИЕ, ЗАВЕЩАНИЕ /, ТО ИМОТЪТ СЕ ПРИДОБИВА НА ОСНОВАНИЕ ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТТА, КОЯТО Е ПРИНАДЛЕЖАЛА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ, ДОКОЛКОТО СА УСТАНОВЕНИ ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г.,
Чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 336 ОТ 15.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 322/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ВЛАДЕНИЕТО НА КУПУВАЧА ПО ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ЧУЖДА ВЕЩ Е ДОБРОСЪВЕСТНО, ЗАЩОТО Е ПОЛУЧЕНО НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ – ДЕЙСТВИТЕЛНА СДЕЛКА.
Чл. 79, ал. 2 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 355 ОТ 14.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 802/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКА НА ПРИДОБИВАНАТА ДАВНОСТ НЕ ВОДИ АВТОМАТИЧНО ДО ВЪЗНИКВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ В ПОЛЗА НА ВЛАДЕЛЕЦА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, ТЪЙ КАТО ТЯ НЕ СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО. НЕОБХОДИМО Е ПОЗОВАВАНЕТО ОТ НЕГО-ВЛАДЕЛЕЦА НА ИЗТИЧАНЕТО И ЧРЕЗ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ, ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ПРЕДЯВЕН ТАКЪВ ИСК ИЛИ ЧРЕЗ СНАБДЯВАНЕТО С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ, ИЗДАДЕН ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА НА ОСНОВАНИЕ ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ. ПОЗОВАВАНЕТО НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ СЛЕД ИЗГУБВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА НЕ МОЖЕ ДА ПОЛЗВА ВЛАДЕЛЕЦА И НЕГОВИТЕ ПРАВОПРИЕМНИЦИ ПОРАДИ ПРЕКЪСВАНЕТО НА ДАВНОСТТА С ИЗГУБВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО И ЮРИДИЧЕСКОТО ЗАЛИЧАВАНЕ С ОБРАТНА СИЛА НА ИЗТЕКЛИЯ ПЕРИОД НА ДАВНОСТНИЯ СРОК.
Чл. 79 ЗС
Чл. 81 ЗС
Чл. 69 ЗС
Чл. 120 ЗЗД
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 359 ОТ 21.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1205/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
ПРАВОМОЩИЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ Е НА РЕШАВАЩИЯ СЪД ДА ОПРЕДЕЛИ ТОЧНАТА ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИСКА, С ОГЛЕД ТВЪРДЕНИЯТА В ИСКОВАТА МОЛБА. АКО ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЕЦА Е ЗА ЗАПЛАЩАНЕ СТОЙНОСТТА НА ИЗВЪРШЕНИТЕ В РЕВАНДИКИРАНИЯ ОТ НЕГО ИМОТ ПОДОБРЕНИЯ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ НЕ Е УСТАНОВЕНО ПО ДЕЛОТО ДА ГИ Е ИЗВЪРШИЛ В КАЧЕСТВОТО МУ НА ДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ, ТО СЛЕДВА ДА СЕ РАЗГЛЕДА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО ИМ КАТО НА ОБИКНОВЕН ПОДОБРИТЕЛ НА ЧУЖД ИМОТ, А НЕ ДА СЕ ОТХВЪРЛЯ ИСКА САМО НА ТОВА ОСНОВАНИЕ, ЧЕ Е КВАЛИФИЦИРАН ОТ ИЩЕЦА КАТО ТАКЪВ ПО ЧЛ. 72, АЛ. 1 ЗС. В СЛУЧАЙ, ЧЕ СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО ИМ ИЩЕЦЪТ НЕ Е БИЛ ДОБРОСЪВЕСТЕН, ТО ПРЕТЕНЦИЯТА МУ ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО ИМ СЛЕДВА ДА СЕ РАЗГЛЕДА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74, АЛ. 1 ЗС, ТЪЙ КАТО ТВЪРДЕНИЯТА НА ИЩЕЦА ЗА КАЧЕСТВОТО МУ НА ДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ НЕ ОГРАНИЧАВАТ СЪДА ДА ДАДЕ ТЪРСЕНАТА ЗАЩИТА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА СТОЙНОСТТА ИМ.
Чл. 72, ал. 1 ЗС
Чл. 74, ал. 1 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 366 ОТ 24.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1046/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ЛИЦЕТО, КОЕТО ОСНОВАВА ВЛАДЕНИЕТО СИ НА НИЩОЖНА ДЕЛБА И НЕ Е НАЛИЦЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕТО НА ЧЛ. 70, АЛ. 1, ПР.2 ОТ ЗС, Е НЕДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ. ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО МУ ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПОДОБРЕНИЯ В ИМОТА ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ ОТ МОМЕНТА НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО, ОТ ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В ДЪРЖАНЕ СЪС СЪГЛАСИЕ НА СОБСТВЕНИКА, ИЛИ В МОМЕНТА, В КОЙТО ТО БЪДЕ СМУТЕНО ОТ СОБСТВЕНИКА С ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ИМОТА – В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ – ОТ МОМЕНТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА ЗА ДЕЛБА.
Чл. 70, ал. 1, пр.2 от ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 381 ОТ 25.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 37/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
КОГАТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ Е ПРИДОБИТА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ТО УПРАЖНЯВАЩИЯТ СЕ ЯВЯВА ДЪРЖАТЕЛ И В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРЕЗУМПЦИЯТА НА ЧЛ. 69 ЗС Е ОПРОВЕРГАНА, А СЪОТВЕТНО В ТЕЖЕСТ НА ТОЗИ, КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ПО ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС Е ДА УСТАНОВИ, ЧЕ ТАКАВА Е ЗАПОЧНАЛА ДА ТЕЧЕ ЧРЕЗ ЯВНА ПРОМЯНА НА ДЪРЖАНЕТО ВЪВ ВЛАДЕНИЕ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ, ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ЗАВЛАДЯВАНЕ, Е НЕОБХОДИМО ПРОМЯНАТА В НАМЕРЕНИЕТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ДА СЕ УПРАЖНЯВА ВМЕСТО ЗА ДРУГИГО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И САМО ЗА СЕБЕ СИ, ДА НАМЕРИ ВЪНШНА ПРОЯВА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НЕДВУСМИСЛЕНО ДА ОТРИЧАТ ПРАВАТА НА ДОСЕГАШНИЯ СОБСТВЕНИК ИЛИ ВЛАДЕЛЕЦ, КОЕТО СЛЕДВА ОТ ИЗИСКВАНЕТО ВЛАДЕНИЕТО ДА НЕ Е УСТАНОВЕНО ПО СКРИТ НАЧИН, Т.Е. ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ДА СА МОГЛИ ДА СТАНАТ ДОСТОЯНИЕ НА СОБСТВЕНИКА, РЕСП. СЪСОБСТВЕНИКА. ПРИ ЛИПСА НА ТАКИВА ДЕЙСТВИЯ, ТО ПРОМЯНАТА В НАМЕРЕНИЕТО Е СКРИТА, А СЛЕДОВАТЕЛНО ВЛАДЕНИЕТО Е ОПОРОЧЕНО И НЕ НАСТЪПВАТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ПО ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС.
В ХИПОТЕЗАТА НА СЪПРИТЕЖАНИЕ НА ВЕЩНО ПРАВО Е НАЛИЦЕ РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УПРАВЛЕНИЕТО, ПОДДЪРЖАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩАТА ВЕЩ – ЧЛ. 30 – ЧЛ. 32 ЗС. СЪГЛАСНО ЧЛ. 31, АЛ. 1 ЗС ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК МОЖЕ ДА СИ СЛУЖИ С ОБЩАТА ВЕЩ, А СЛЕДОВАТЕЛНО ТОЗИ, КОЙТО ПОЛЗВА ВЕЩТА, Е ПРИДОБИЛ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ДЪРЖАТЕЛ НА ПРАВАТА НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, А СЪОТВЕТНО ЗА ДА ЗАПОЧНЕ ДА ТЕЧЕ В НЕГОВА ПОЛЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ Е НЕОБХОДИМО ДА ДЕМОНСТРИРА ПРОМЯНАТА В НАМЕРЕНИЕТО СИ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ОТРИЧАТ ПРАВАТА ИМ.
Чл. 69 ЗС
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 31, ал. 1 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 382 ОТ 24.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 323/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ЗА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ОСНОВАНИЕ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 79 ЗС ИЗИСКВА ПРЕТЕНДИРАЩИЯТ НЕСОБСТВЕНИК ДА Е УПРАЖНЯВАЛ ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 10 /РЕСП. 5/ ГОДИНИ И ДЕМОНСТРИРАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕВЛАДЕЕЩИЯ СОБСТВЕНИК ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО НЕСЪМНЕНО ДА СОЧИ, ЧЕ УПРАЖНЯВА СОБСТВЕНИЧЕСКИТЕ ПРАВОМОЩИЯ ЗА СЕБЕ СИ. ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 79 ЗС СЛЕДВА ДА СЕ УСТАНОВЯТ ПО ДЕЛОТО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНО И ГЛАВНО ДОКАЗВАНЕ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 411 ОТ 22.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 824/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ СЕ ПРИДОБИВА С НЕПРЕКЪСНАТО ВЛАДЕНИЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 10 ГОДИНИ, КОЕТО В СЛУЧАЯ Е БЕЗСПОРНО КАКТО Е ПРИЕЛ И ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД. СПОРЕД ЧЛ. 81 ЗС С ИЗГУБВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА ДАВНОСТТА СЕ ПРЕКЪСВА.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 81 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 416 ОТ 09.08.2010 Г. ПО ГР. Д. № 953/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СЕ ВЪЗЛАГА НА ИЩЕЦА, КОЙТО СЛЕДВАЛО ДА УСТАНОВИ, ЧЕ Е ПРИДОБИЛ ИМОТА НА ПЪРВИЧНО ОСНОВАНИЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ. 82 ОТ ЗС.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 86 ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 502 ОТ 17.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 953/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТРЕЧЕНА ВЪЗМОЖНОСТТА НА СТРАДАЩО ОТ ПСИХИЧЕСКО ЗАБОЛЯВАНЕ ЛИЦЕ ДА ПРИДОБИЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПОСРЕДСТВОМ ПРИДОБИВЕН СПОСОБ, КОЙТО НЕ ИЗИСКВА РАЗМЯНА НА ПРЕСТАЦИИ И ПОСТИГАНЕ НА СЪГЛАСИЕ, ДОКОЛКОТО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 30 ЗЗД ПРЕДВИЖДА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ДОГОВОР, СКЛЮЧЕН ОТ ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗБИРА СМИСЪЛА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОСТЪПКИТЕ СИ И ДА ГИ РЪКОВОДИ. ЗАКОНЪТ ОБАЧЕ ПРЕДВИЖДА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ НА ТОВА ОСНОВАНИЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА СДЕЛКА, НО НЕ И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГО ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ, КОЕТО ИМА ЗА ПОСЛЕДИЦА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА.
Чл. 79 ЗС
Чл. 82 ЗС
Чл. 1 ЗЛС
Чл. 3, 4 и 5 ЗЛС
Чл. 30 ЗЗД
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 520 ОТ 05.08.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1070/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
КОГАТО Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ, ВЪЗ ОСНОВА НА ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, СЛЕДВА ДА СЕ ДОКАЖАТ СЛЕДНИТЕ ФАКТИ – ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО СЕ УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ, СРОКЪТ, В КОЙТО Е ВЛАДЯН ИМОТЪТ И НЕПРЕКЪСНАТОСТ И НЕОБЕЗПОКОЯВАНОСТ НА ВЛАДЕНИЕТО. КОГАТО ОСНОВАНИЕТО Е ВЪЗМЕЗДНО, НО Е ОПОРОЧЕНО ПОРАДИ ЛИПСА НА ФОРМА ИЛИ ФАКТА, ЧЕ ПРЕОБРЕТАТЕЛЯТ НЕ Е СОБСТВЕНИК, ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРИЕЛ, ЧЕ ВЛАДЕЛЕЦЪТ Е ДОБРОСЪВЕСТЕН И Е ДОСТАТЪЧНО ДА СЕ ВЛАДЕЕ В ПЕТГОДИШЕН СРОК, ЗА ДА СТАНЕ СОБСТВЕНИК. В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ВЛАДЕНИЕТО НА ИМОТА Е ПРЕДАДЕНО ВЪЗ ОСНОВА НА ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР, ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРИРАВНИЛ ПОСЛЕДИЦИТЕ КАТО ПРИ ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ, НО Е ПРИЕЛ, ЧЕ ВЛАДЕНИЕТО СЛЕДВА ДА СЕ УПРАЖНЯВА В ДЕСЕТ ГОДИШЕН СРОК. КУПУВАЧЪТ ПО ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР, КОЙТО Е ЗАПЛАТИЛ ЦЕНАТА, ВЛАДЕЕ ИМОТА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, КОЕТО Е ГОДНО ДА ГО НАПРАВИ СОБСТВЕНИК, АКО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ВЕЩТА НЕПРЕКЪСНАТО И НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТГОДИШЕН СРОК.
Чл. 77 ЗС и
Чл. 79 от ЗС
Чл. 290 от ГПК
РЕШЕНИЕ № 528 ОТ 11.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1218/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ПРИЗНАНИЕТО НА ПРАВАТА НА СОБСТВЕНИКА ОТ ВЛАДЕЛЕЦА ПРЕКЪСВАТ УСТАНОВЕНОТО ОТ НЕГО ВЛАДЕНИЕ.
ИСКОВАТА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПРЕДПОЛАГА ПОСОЧВАНЕ НА ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ТО Е ПРИДОБИТО, ЗАЩОТО ТОВА ОЧЕРТАВА ПРЕДМЕТА НА СПОРА И НА ДОКАЗВАНЕ И Е ИЗРАЗ НА ДИСПОЗИТИВНОТО НАЧАЛО В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС. САМО В РАМКИТЕ НА ПОСОЧЕНОТО ПРИДОБИВНО ОСНОВАНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪДЪТ, ЗАЩОТО ТОВА Е ПРЕДМЕТ НА ИСКА И САМО ПО НЕГО СЕ СЪЗДАВА СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО С ДИСПОЗИТИВА НА РЕШЕНИЕТО. В ТОЗИ СМИСЪЛ НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ ИЗЦЯЛО СПОДЕЛЯ МОТИВИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ В ПРИЛОЖЕНОТО Р № 39/17.07.2004 Г. И Р № 1701/20.06.198 Г., С КОИТО ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СЕ ПРИЕМА, ЧЕ ПО СВОЙ ПОЧИН, БЕЗ ИЗРИЧНО ЗАЯВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ИСКА, СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДА ИСКА НА ДРУГО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ИЛИ НА НЕПРЕДЯВЕНО ОСНОВАНИЕ ЗА НИЩОЖНОСТ НА СДЕЛКА. ИЩЕЦЪТ МОЖЕ ДА ПОСОЧИ В ИСКОВАТА МОЛБА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ И ДРУГО ОСНОВАНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА СИ, РЕСПЕКТИВНО И ДРУГ ПРИДОБИВЕН СПОСОБ ЗА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ПЕТИТОРЕН ИСК, ИЛИ ПО-КЪСНО ДА ПРЕДЯВИ ИСК НА ДРУГО ПРИДОБИВНО ОСНОВАНИЕ И ВЪВ ВТОРИЯ СЛУЧАЙ НЯМА ДА Е НАЛИЦЕ ОТВОД ЗА ПРИСЪДЕНО НЕЩО, ЗАЩОТО СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ОБХВАЩА САМО СТРАНИТЕ, ПРЕДМЕТА НА СПОРА И ПРЕДЯВЕНОТО ОСНОВАНИЕ НА ТЪРСЕНАТА ЗАЩИТА.
Чл. 84 от ЗС
Чл. 113 и сл. от ЗЗД
Чл. 537, ал. 2 от ГПК
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 532 ОТ 25.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 532/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ВЪЗМОЖНО Е ПРИДОБИВАНЕ НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ В РАМКИТЕ НА ОБЕМА НА ВЛАДЯНАТА РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ЖИЛИЩЕН ИМОТ ЩОМ ОБЕКТА НА ВЛАДЕНИЕ НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ НА СОБСТВЕНОСТ. И В ТОЗИ СЛУЧАЙ СЛЕДВА ДА СЕ ДОКАЖАТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЛАДЕНИЕ – УПРАЖНЯВАНЕТО НА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ СЪОТВЕТНА РЕАЛНА ЧАСТ, НАМЕРЕНИЕТО ЗА ПРИДОБИВАНЕ В СОБСТВЕНОСТ НА ТАЗИ ЧАСТ И НЕВЪЗМОЖНОСТТА ТЯ ДА СЕ ОБОСОБИ КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ НА СОБСТВЕНОСТ. ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПРИ ДОКАЗВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ СЕ ПРИДОБИВА В ОБЕМ НА СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ РЕАЛНО ВЛАДЯНАТА ЧАСТ И ЦЕЛИЯ ИМОТ.
Чл. 84 от ЗС
§ 155 от ППЗПИНМ и
§ 290 и сл. от ППЗПИНМ
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 566 ОТ 21.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1053/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
КОГАТО ЕДИН ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ОСТАВЕН В НАСЛЕДСТВО ИМОТ, ТОЙ Е ВЛАДЕЛЕЦ САМО НА ПРИТЕЖАВАНАТА ОТ НЕГО ПО НАСЛЕДСТВО ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА И ДЪРЖАТЕЛ НА ИДЕАЛНИТЕ ЧАСТИ НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ. ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ТОЗИ НАСЛЕДНИК Е УСТАНОВИЛ ВЛАДЕНИЕ И ВЪРХУ ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ ДРУГИТЕ НАСЛЕДНИЦИ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ИМОТА, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ТОЙ ДА Е УПРАЖНЯВАЛ ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ ПОВЕЧЕ ОТ 10 Г. НЕОБЕЗПОКОЯВАНО ОТ НИКОГО, А Е НЕОБХОДИМО ОСВЕН ТОВА ДА Е ОТБЛЪСНАЛ ВЛАДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ, КАТО Е МАНИФЕСТИРАЛ ЯСНО ПРЕД ТЯХ НАМЕРЕНИЕ СИ ДА ВЛАДЕЕ ЦЕЛИЯ НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ САМО ЗА СЕБЕ СИ. САМО В ТОЗИ СЛУЧАЙ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА 10 Г. ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО Е ОТБЛЪСНАЛ ВЛАДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ, ВЛАДЕЕЩИЯТ НАСЛЕДНИК МОЖЕ ДА ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ И ТЕХНИТЕ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ.
Чл. 79 ЗС
Чл. 108 от ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 569 ОТ 27.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 693/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 72 – 74 ЗС РЕГУЛИРАТ ПРАВООТНОШЕНИЯТА, ПОРОДЕНИ ОТ НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИКА С ПОДОБРЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ВЛАДЕЛЕЦА НА ВЕЩТА. ТЕ НЕ СЕ ОТНАСЯТ ДО ЛИЦА, КОИТО НЕ УПРАЖНЯВАТ ВЛАДЕНИЕ.
Чл. 72 ЗС –
Чл. 74 ЗС
Постановление № 6 от 1974 г.
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 571 ОТ 14.10.2008 Г. ПО Т. Д. № 313/2008 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ППВС № 6/74 Г., ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПОДОБРЕНИЯ В ЧУЖД ИМОТ ПО ЧЛ. 72 И ЧЛ. 74 ЗС ИМА САМО ВЛАДЕЛЕЦЪТ, А НЕ И ДЪРЖАТЕЛЯТ – Т. 1. ПОДОБРЕНИЕ НА ЕДИН ИМОТ Е НАЛИЦЕ, КОГАТО ВЛОЖЕНИТЕ ТРУД, СРЕДСТВА И МАТЕРИАЛИ СА ДОВЕЛИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА СТОЙНОСТТА МУ, КАТО УВЕЛИЧЕНИЕТО СЕ ЗАПЛАЩА, ДОКОЛКОТО СЪЩЕСТВУВА КЪМ ДЕНЯ НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО МУ – Т. 6 ППВС № 6/74 Г.
СЪГЛАСНО ППВС № 1/79 Г., КОГАТО ДЪРЖАТЕЛ ПОДОБРИ ЧУЖД ИМОТ, ТОГАВА ОБЕДНЕЛИЯТ РАЗПОЛАГА С ИСКА ПО ЧЛ. 59 ЗЗД. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ОБЕДНЯВАНЕТО Е НАЛИЦЕ НЕ САМО ПРИ УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЕДНО ЛИЦЕ, НО И КОГАТО СА МУ СПЕСТЕНИ СРЕДСТВА ЗА СМЕТКА НА ИМУЩЕСТВОТО НА ДРУГО ЛИЦЕ.
Чл. 72 ЗС и
Чл. 74 ЗС
Чл. 59 ЗЗД
ППВС № 6/74 г. и
ППВС № 1/79 г.
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 596 ОТ 30.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1534/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ДОРИ СНАБДЯВАНЕТО НА ОТВЕТНИКА С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ ВЪЗ ОСНОВА НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ДЕЙСТВИЕ, С КОЕТО Е ИЗРАЗЕНА ПРОМЯНАТА НА НАМЕРЕНИЕТО НА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕВЪРНЕ ДЪРЖАНЕТО НА ИДЕАЛНИТЕ ЧАСТИ НА ИЩЦИТЕ ВЪВ ВЛАДЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ, ОТВЕТНИКЪТ НОСИ ТЕЖЕСТТА ДА ДОКАЖЕ ПЪЛНО И ГЛАВНО, ЧЕ Е ДОВЕЛ ПРОМЯНАТА НА НАМЕРЕНИЕТО СИ ДО ЗНАНИЕТО НА ИЩЦИТЕ, КАКТО ИЗИСКВА УСТАНОВЕНАТА ПРАКТИКА, КОЕТО ОЗНАЧАВА ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ Е ВРЪЧИЛ ПРЕПИС ОТ АКТА НА ИЩЦИТЕ ИЛИ ГИ Е УВЕДОМИЛ ЗА НЕГО И ЗАПОЗНАЛ СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО МУ.
САМОТО ВПИСВАНЕ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ АКТЪТ Е ДОВЕДЕН ДО ЗНАНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ПУБЛИЧНОСТТА НА КНИГИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА. ТАКА Е ЗАЩОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИЦИТЕ ДА СЛЕДЯТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КНИГИТЕ ЗА ВПИСВАНИЯ, НИТО УСТАНОВЕНА ОТ ЗАКОНА ПРЕЗУМПЦИЯ, ЧЕ СА ЗАПОЗНАТИ С НЕГО. УРЕДЕНОТО В ЧЛ. 113 ЗС ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НЕ ПРЕДВИЖДА ПОДОБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРЕЗУМПЦИЯ. ПРЕДВИДЕНИТЕ ОТ ЗАКОНА ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВПИСВАНИЯТА СА НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРЕОБРЕТАТЕЛИТЕ, КОИТО ВПИШАТ ПО-КЪСНО ОТ ДРУГИ ПРЕОБРЕТАТЕЛИ НА ЕДИН И СЪЩИ ПРАВОДАТЕЛ ПОДЛЕЖАЩИ НА ВПИСВАНЕ АКТОВЕ. СЛЕДОВАТЕЛНО РАЗПОРЕДБАТА НЕ ПРЕДВИЖДА ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ ЗА ЛИЦАТА, КОИТО НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАТ (ТЕПЪРВА) ДА ПРИДОБИВАТ ПРАВА.
Чл. 69 ЗС
Чл. 113 ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 740 ОТ 26.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1935/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ЗА ДА СЕ УСТАНОВИ ВЛАДЕНИЕ ВЪРХУ ДАДЕН ИМОТ ОТ ЕДИН ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ, Е НЕОБХОДИМО ТОЗИ НАСЛЕДНИК ДА Е УПРАЖНЯВАЛ ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ НАСЛЕДСТВЕНИЯ ИМОТ ЗА ПЕРИОД ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ И ДА Е ИЗВЪРШИЛ ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО ПО БЕЗСПОРЕН НАЧИН ДА Е ДОВЕЛ ДО ЗНАНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ НАМЕРЕНИЕТО СИ ДА СВОИ ИМОТА.
Чл. 79, ал. 1 от ЗС
Чл. 13 от СК от 1968 г. (отм.) и
Чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.)
Чл. 5 и сл. ЗН
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 794 ОТ 12.11.2009 Г. ПО ГР. Д. № 2686/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
КОНСТИТУЦИОННАТА РАЗПОРЕДБА НЕ ЗАСЯГА И НЕ ИЗКЛЮЧВА ПРИЛАГАНЕТО НА ИНСТИТУТА НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ, КАТО УСТАНОВЕНО В ЗАКОНА ОСНОВАНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ. 77 ОТ ЗС, ВР. ЧЛ. 17, АЛ. 1 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Чл. 77 от ЗС, вр.
Чл. 17, ал. 1 от Конституцията
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 958 ОТ 15.12.2009 Г. ПО ГР. Д. № 2246/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 82 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, ВЛАДЕЛЕЦЪТ МОЖЕ ДА ПРИСЪЕДИНИ КЪМ СВОЕТО ВЛАДЕНИЕ И ВЛАДЕНИЕТО НА ПРАВОДАТЕЛЯ СИ. СЛЕДОВАТЕЛНО, ЗА ДА Е ДОПУСТИМО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО, СЛЕДВА ДА Е НАЛИЦЕ ПРАВОПРИЕМСТВО МЕЖДУ ПРЕДИШНИЯ И НАСТОЯЩИЯ ВЛАДЕЛЕЦ НА ИМОТА. ТОВА ПРАВОПРИЕМСТВО МОЖЕ ДА Е УНИВЕРСАЛНО /НАПРИМЕР ПРИ НАСЛЕДЯВАНЕ/ ИЛИ ЧАСТНО /НАПРИМЕР В СЛУЧАИТЕ НА ПРОДАЖБА, ДАРЕНИЕ НА ИМОТА ИЛИ ДРУГИ ДЕРИВАТИВНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА/. ВЪВ ВТОРИЯ СЛУЧАЙ, ЗА ДА МОЖЕ ЧАСТНИЯТ ПРАВОПРИЕМНИК ДА ПРИСЪЕДИНИ ВЛАДЕНИЕТО НА ПРАВОДАТЕЛЯ СИ, САМОТО ПРАВОПРИЕМСТВО СЛЕДВА ДА Е ДЕЙСТВИТЕЛНО /ТОЕСТ, ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМОТА СЛЕДВА ДА Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДА Е СКЛЮЧЕН В ПРЕДВИДЕНАТА В ЗАКОНА ФОРМА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА/. ПРИ НЕФОРМАЛНА ПРИЖИВНА ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, НЕ Е НАЛИЦЕ ЧАСТНО ПРАВОПРИЕМСТВО, ТЪЙ КАТО ДЕЛБАТА Е НИЩОЖНА ПОРАДИ НЕСПАЗВАНЕ НА ПРЕДВИДЕНАТА В ЗАКОНА ФОРМА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.
Чл. 79 от ЗС
Чл. 82 от ЗС
Чл. 290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 278 ОТ 11.08.2010 Г. ПО Т. Д. № 4184/2008 Г., Г. К., I Г. О. НА ВКС
ВЪПРОСИ НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ
Чл. 68 и сл. ЗС
РЕШЕНИЕ № 653 ОТ 08.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1441/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРИДОБИВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ОРИГИНЕРНО ОСНОВАНИЕ.
Чл. 68 и сл. ЗС
РЕШЕНИЕ № 477 ОТ 08.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 909/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
АКО ЕДНО ЛИЦЕ Е УПРАЖНЯВАЛО ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ ЯВНО,НЕОБЕЗПОКОЯВАНО И НЕПРЕКЪСНАТО ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ,НО ПРИЖИВЕ НЕ СЕ Е ПОЗОВАЛО НА ИЗТЕКЛАТА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, Т.Е. НЕ Е ИЗРАЗИЛО ВОЛЯТА ДА ПРИДОБИЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС, ТО КЪМ МОМЕНТА НА СМЪРТТА СИ ТОВА ЛИЦЕ НЕ ПРИТЕЖАВА СОБСТВЕНОСТТА. НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ТОВА ЛИЦЕ НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПРИДОБИЯТ СЛЕДОВАТЕЛНО ПО НАСЛЕДСТВО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ, А САМО ПРАВОТО ДА ВЛАДЕЯТ ВЕЩТА КАТО ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ. ЗА ДА БЪДЕ ПРИДОБИТА СОБСТВЕНОСТТА Е НЕОБХОДИМО ИЗРИЧНО ПОЗОВАВАНЕ НА ТОЗИ ПРИДОБИВЕН СПОСОБ ОТ СТРАНА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ВЛАДЕЛИЯ НАСЛЕДОДАТЕЛ, В КОЙТО СЛУЧАЙ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СЕ ПРИДОБИВА ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО НАСЛЕДНИЦИТЕ СЕ ПОЗОВАТ НА ИЗТЕКЛАТА ДАВНОСТ ДОРИ НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ ДА Е УПРАЖНЯВАЛ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ, ТЪЙ КАТО ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ ИМА ДЕЙСТВИЕ EX NUNC.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
РЕШЕНИЕ № 491 ОТ 30.12.2010 Г. ПО ГР. Д. № 782/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
КОГАТО СЪСОБСТВЕНИКЪТ ПРИДОБИВА ПО ДАВНОСТ СЪСОБСТВЕН ИМОТ Е НЕОБХОДИМО ДА ДЕМОНСТРИРА ПРЕД ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ДЪРЖАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ЧАСТИ ВЪВ ВЛАДЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ И ДА ОТБЛЪСНЕ ПРЕТЕНЦИИТЕ ИМ ЗА ВЛАДЕНИЕ. ТОВА РАЗРЕШЕНИЕ ОБАЧЕ Е ПРИЛОЖИМО НАЙ-ЧЕСТО ПРИ СЪСОБСТВЕНОСТ, ВЪЗНИКНАЛА ОТ НАСЛЕДЯВАНЕ. ТО ОБАЧЕ НЕ НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА СЛУЧАИ, В КОИТО СЪСОБСТВЕНОСТТА НЕ ПРОИЗТИЧА ОТ НАСЛЕДЯВАНЕ, А ОТ СДЕЛКИ И Е НАЛИЦЕ ТРАЙНО УСТАНОВЕНО И ТО ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ВЛАДЕНИЕ ВЪРХУ РЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОБОСОБЕНИ ОТДЕЛНИ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА НАЧАЛО НА ДАВНОСТНИЯ СРОК СЪСОБСТВЕНИКЪТ ДА ОТБЛЪСНЕ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НА ДРУГИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, ТЪЙ КАТО ТАКАВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ НИКОГА НЕ Е УПРАЖНЯВАНА. ДОСТАТЪЧНО Е ТОЙ ЯВНО, НЕПРЕКЪСНАТО И НЕОБЕЗПОКОЯВАНО ДА ВЛАДЕЕ ИМОТА, ПОКАЗВАЙКИ НА ДРУГИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, ЧЕ СЧИТА ИМОТА ЗА СВОЙ.
Чл. 68 и сл. ЗС
РЕШЕНИЕ № 547 ОТ 12.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 660/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИДОБИТ ПО ДАВНОСТ ИМОТ, ЗА КОЙТО НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА ПРОЦЕДУРАТА ПО ЗСПЗЗ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА.
Чл. 70 ЗС
Вр. Чл. 79 ЗС
РЕШЕНИЕ № 474 ОТ 13.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 693/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
НЕДОПУСТИМОСТТА ДА СЕ ПРИДОБИВАТ ПО ДАВНОСТ ВЕЩИ, ПРЕДМЕТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА /ОБЩЕСТВЕНА/ СОБСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА НЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЛАДЕЛЦИ – ГРАЖДАНИ, НО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ВЛАДЕЛЦИ. ЕТО ЗАЩО КООПЕРАТИВНА ИЛИ ДРУГА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ ДЪРЖАВЕН ИМОТ.
Чл. 86 ЗС
РЕШЕНИЕ № 779 ОТ 06.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1723/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
СЪГЛАСНО ЧЛ. 86 ЗС /РЕДАКЦИЯТА ОТ 1951 Г./ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ ВЕЩ, КОЯТО Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ, А СЪГЛАСНО СЪЩАТА НОРМА В РЕДАКЦИЯТА ОТ 1990 Г. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ ВЕЩ, КОЯТО Е ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОМЕНИ ОТ 1990 Г. ПРОКЛАМИРАТ НАЛИЧИЕТО КАКТО НА ДЪРЖАВНА, ТАКА И НА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ. ТОВА Е ВЪЗПРИЕТО С КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1991 Г. ДЕЙСТВИТЕЛНО, РАЗГРАНИЧАВАНЕ ОБАЧЕ НА ДВАТА ВИДА СОБСТВЕНОСТ СЕ ИЗВЪРШИ С ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЧЛ. 6 ЗС И § 6 И § 7 ОТ ПРЗР НА ЗМСМА, КОИТО ТОЧНО ОПРЕДЕЛЯТ КОИ ОБЕКТИ СА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ. ЧАСТ ОТ РАЗПОРЕДБИТЕ ИМАТ ДЕЙСТВИЕ САМО ЗА В БЪДЕЩЕ, ДРУГИ ПОСОЧВАТ КРИТЕРИЯ, ПО КОЙТО ВЕЩТА – ЗАВАРЕНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, СТАВА ПРИТЕЖАНИЕ ИЛИ НЕ НА ОБЩИНИТЕ.
Чл. 86 ЗС /редакцията от 1951 г./
§ 6 ЗМСМА
§ 7 ЗМСМА
РЕШЕНИЕ № 836 ОТ 06.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1604/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
СПОРЕД ЧЛ. 81 ЗС С ИЗГУБВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА ДАВНОСТТА СЕ ПРЕКЪСВА.
Чл. 81 ЗС
РЕШЕНИЕ № 31 ОТ 15.02.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1273/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
НЕОБХОДИМО Е ПРОМЯНАТА В НАМЕРЕНИЕТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ДА СЕ УПРАЖНЯВА ВМЕСТО ЗА ДРУГИГО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И САМО ЗА СЕБЕ СИ, ДА НАМЕРИ ВЪНШНА ПРОЯВА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НЕДВУСМИСЛЕНО ДА ОТРИЧАТ ПРАВАТА НА ДОСЕГАШНИЯ СОБСТВЕНИК ИЛИ ВЛАДЕЛЕЦ, КОЕТО СЛЕДВА ОТ ИЗИСКВАНЕТО ВЛАДЕНИЕТО ДА НЕ Е УСТАНОВЕНО ПО СКРИТ НАЧИН, Т.Е. ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ДА СА МОГЛИ ДА СТАНАТ ДОСТОЯНИЕ НА СОБСТВЕНИКА, РЕСП. СЪСОБСТВЕНИКА. ТОВА ТЪЛКУВАНЕ ОБАЧЕ КАСАЕ ХИПОТЕЗИ НА НЕДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ В СРОКА ПО ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗС И Е НЕОТНОСИМО В СЛУЧАЯ, В КОЙТО ВЪЗРАЖЕНИЕТО Е ЗА ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 79, АЛ. 2 ЗС.
ПРИ ДОБРОСЪВЕСТНОТО ВЛАДЕНИЕ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ СЕ ПРИДОБИВА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ЦЕЛЯЩО ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ КЪМ ВЛАДЕЛЕЦА, МАКАР ВЕЩНОПРАВНИЯ ЕФЕКТ ДА НЕ Е НАСТЪПВА, ТЪЙ КАТО ПРАВОДАТЕЛЯТ НЕ Е БИЛ СОБСТВЕНИК ИЛИ Е БИЛА ОПОРОЧЕНА ФОРМАТА НА СДЕЛКАТА. САМОТО ТОВА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ СЕ ЯВЯВА ДЕМОНСТРИРАНЕ НА ЗАВЛАДЯВАНЕТО, ПОРАДИ КОЕТО ЗА ПРИДОБИВАНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА Е ДОСТАТЪЧНО ВЛАДЕЛЕЦЪТ ДА УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ В ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ ЗАКОНА ПЕТГОДИШЕН СРОК, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ДА ДЕМОНСТРИРА НАМЕРЕНИЕТО СИ ЗА СВОЕНЕ ЧРЕЗ ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ДА СА ПРОТИВОПОСТАВЕНИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ СОБСТВЕНИК.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 79, ал. 2 ЗС
РЕШЕНИЕ № 77 ОТ 30.03.2011 Г. ПО ГР. Д. № 229/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ОСНОВАНИЯТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЩНИ ПРАВА ОТ ДЪРЖАВАТА СА КАКТО ОБЩИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 77 ЗС, ТАКА И ИЗРИЧНО УРЕДЕНИТЕ В ЧЛ. 6, АЛ. 2 ЗС ОТМ., ЧЛ. 11 ЗН, ЧЛ. 3, АЛ. 4 ЗДС, ЧЛ. 3, АЛ. 2, Т. 3 ЗОБС, (ПЪРВОНАЧАЛНА РЕДАКЦИЯ).
Чл. 77 ЗС
Чл. 6, ал. 2 ЗС отм.
РЕШЕНИЕ № 32 ОТ 17.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1223/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СЕ ПРИДОБИВА С ПРАВНА СДЕЛКА, ПО ДАВНОСТ ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН, ОПРЕДЕЛЕН В ЗАКОНА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ С ЧЛ. 86 ОТ С.З. Е ПОСОЧЕНО, ЧЕ ДЪРЖАВНИТЕ ВЕЩИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИДОБИВАНИ ПО ДАВНОСТ И СЛЕДОВАТЕЛНО ТАКИВА ВЕЩИ МОГАТ ДА СЕ ПРИДОБИЯТ СЪС СДЕЛКА ИЛИ С ДРУГО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА, УПРАЖНЕНО ЧРЕЗ ОТОРИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, Т.Е. С АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ.
Чл. 77 ЗС
РЕШЕНИЕ № 136 ОТ 11.11.2011 Г. ПО ГР. Д. № 144/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 81 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, А ИМЕННО ПЕРИОДА ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА ПРЕЗ КОИТО ДА Е НАЛИЦЕ ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА ПО ЕСТЕСТВЕН НАЧИН С ОТНЕМАНЕ ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМОТА. САМО ПРИ УСТАНОВЯВАНЕТО МУ МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА.
Чл. 81 ЗС
РЕШЕНИЕ № 262 ОТ 29.11.2011 Г. ПО ГР. Д. № 342/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
КОГАТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ИЗЦЯЛО ЧУЖД ИМОТ Е ПРИДОБИТА ПРИ ЛИПСА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ /Т.НАР. ЗАВЛАДЯВАНЕ/ ТО СПОРЕД ПРЕЗУМПЦИЯТА НА ЧЛ. 69 ЗС СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ УПРАЖНЯВАЩИЯТ ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ДЪРЖИ ВЕЩТА ЗА СЕБЕ СИ, Т.Е. ИМА КАЧЕСТВОТО НА ВЛАДЕЛЕЦ. В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИМОТА ПО ДАВНОСТ НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ ДЕМОНСТРИРАНА ПРОМЯНА В НАМЕРЕНИЕТО ЗА СВОЕНЕ СПРЯМО СОБСТВЕНИКА, ТЪЙ КАТО ОТ МОМЕНТА НА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ТЯ ИМА ХАРАКТЕР НА ВЛАДЕНИЕ, А НЕ НА ДЪРЖАНЕ. ДОСТАТЪЧНО Е УПРАЖНЯВАНОТО ВЛАДЕНИЕ В ПРЕДВИДЕНИЯ ОТ ЗАКОНА СРОК ДА Е ЯВНО, НЕОБЕЗПОКОЯВАНО И НЕПРЕКЪСНАТО.
Чл. 69 ЗС
РЕШЕНИЕ № 310 ОТ 03.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 456/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
АКТЪТ ЗА ДЪРЖАВНА, РЕСП. ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ НЕ ПОРАЖДА ВЕЩНО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, РЕСП. ОБЩИНАТА ВЪРХУ АКТУВАНИЯ ИМОТ, ТОЙ САМО УДОСТОВЕРЯВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ. ПОРАДИ ТОВА И ПРИ ВЪЗНИКНАЛ СПОР ЗА СОБСТВЕНОСТ ВСЯКА ОТ СТРАНИТЕ ПО НЕГО СЛЕДВА ДА УСТАНОВИ ПОДДЪРЖАНОТО ПРИДОБИВНО ОСНОВАНИЕ.
Чл. 86 ЗС
РЕШЕНИЕ № 110 ОТ 20.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 870/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ЕДНО ЛИЦЕ ДА ПОЛЗВА ИМОТА СПОРЕД НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ДА ПОДДЪРЖА И РЕМОНТИРА СЪЩИЯ, ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ С НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕНЕ В ХИПОТЕЗА, ПРИ КОЯТО ИМОТЪТ Е СЪСОБСТВЕН. ЗА ДА СЕ ПРИДОБИЕ ПО ДАВНОСТ ПРИТЕЖАВАНАТА ОТ ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА Е НЕОБХОДИМО НАМЕРЕНИЕТО ЗА СВОЕНЕ ДА МУ БЪДЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНО ПО КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ДЕМОНСТРИРАТ ОТРИЧАНЕ НА НЕГОВИТЕ ПРАВА ВЪРХУ СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ – ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ ИМОТА, НЕДОПУСКАНЕ, ОСПОРВАНЕ НА ПРАВА. ОБИКНОВЕНОТО ПОЛЗВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 31 ЗС НЕ ИЗРАЗЯВА НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕНЕ.
Чл. 77 ЗС
РЕШЕНИЕ № 391 ОТ 18.10.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1139/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
АКТОВЕТЕ ЗА ДЪРЖАВНА, СЪОТВ. ЗА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, СА ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ, СЪСТАВЕНИ ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ПО ОПРЕДЕЛЕН РЕД И ФОРМА, С КОИТО СЕ УДОСТОВЕРЯВА ВЪЗНИКВАНЕТО, ИЗМЕНЕНИЕТО И ПОГАСЯВАНЕТО НА ДЪРЖАВНАТА, СЪОТВ. НА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ. ОСВЕН ОПИСАНИЕ НА ИМОТА И НЕГОВОТО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ, В АКТА СЕ ПОСОЧВАТ ФАКТИЧЕСКОТО И ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ, ПО СИЛАТА НА КОЕТО ИМОТЪТ Е СТАНАЛ ДЪРЖАВНА /ОБЩИНСКА/ СОБСТВЕНОСТ. ТОВА Е ТАКА, ТЪЙ КАТО АКТОВЕТЕ ЗА ДЪРЖАВНА/ ОБЩИНСКА/ СОБСТВЕНОСТ НЯМАТ ПРАВОПОРАЖДАЩО ДЕЙСТВИЕ, А САМО КОНСТИТИРАТ ПРИДОБИТОТО ПО НЯКОЙ ОТ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЧЛ. 77 ЗС СПОСОБИ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ.
Чл. 77 ЗС