Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Според чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
В практиката често възниква ситуация, при която умира едноличният собственик на капитала и управител на ЕООД. В този случай наследника/наследниците на неговите дружествени дялове в ЕООД не желаят да продължат дейността на дружеството. Те могат да извършат и отказ от наследство. В този случай възниква въпроса по какъв начин наследника/наследници могат законосъобразно да прекратят дейността на ЕООД и да не бъдат обвързвани от дейността му. Важна причина за това може да са, например, натрупаните дългове.
Съдебната практика приема, че ЕООД не може да бъде прекратено по силата на съдебно решение, което да бъде постановено по иск на прокуратурата поради това, че дружеството няма управител. Липсва правен интерес.
Прекратяване по силата на закона в този случай, доколкото не са се осъществили предвидените в чл. 157, ал. 1 ТЗ две самостоятелни едно от друго условия за продължаване дейността на дружеството, следва както от буквалния текст на чл. 157, ал. 1 ТЗ, така и от сравняването му с редакцията на чл. 157, ал. 2 ТЗ, според която факта на прекратяването на юридическо лице – едноличен собственик на капитала на ЕООД – предпоставя осъществяването на последващи действия по прекратяване на ЕООД: „с прекратяването му / на едноличния собственик на капитала – ЮЛ / трябва да се прекрати и дружеството / ЕООД /“ – така в чл. 157, ал. 2 ТЗ, в сравнение с редакцията на, ал. 1 – ЕООД “ се прекратява“ със смъртта на физическото лице – собственик на капитала.
Разграничението очевидно следва от фактическата възможност за осъществяване на действия по заявяване прекратяването, чрез представляващия ЕООД, учредено от прекратеното търговско дружество – юридическо лице, негов едноличен собственик / чл. 147, ал. 1 пр. второ ТЗ/.
Действително чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ предвижда прекратяване на дружеството с ограничена отговорност с решение на съда в предвидените от този закон случаи, каквито очевидно не се визират тези по чл. 155 ТЗ, доколкото в нормата на чл. 156, ал. 1 ТЗ хипотезите на прекратяване по силата на съдебно решение по чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ са разграничени, като самостоятелни, от тези по чл. 155 ТЗ. От последното разграничаване, обаче, не следва, че нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ е именно предвидена от този закон хипотеза на прекратяване по чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Такава хипотеза е прекратяването на дружеството, като правна последица от съдебно решение за обявяването му за недействително – чл. 70, ал. 3 пр. второ ТЗ.
В подкрепа на тезата, че чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ не е приложима за всички останали хипотези на прекратяване на ООД, извън визираните в останалите точки на същата алинея и чл. 155 ТЗ, е и обстоятелството, че чл. 154, ал. 1 ТЗ не изчерпва възможните основания за прекратяване на ООД, видно от чл. 154, ал. 2 ТЗ.
Обстоятелството, че Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистрите на юридическите лица с нестопанска цел – раздел ХVІ – не съдържат изрични правила относно инициирането на процедура по ликвидация, в хипотезата на прекратяване на ЕООД, на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, не може да съставлява основание да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ / инцидентно поддържано схващане в правната теория, при това само в хипотеза на бездействие на наследниците на едноличния собственик на капитала да заявят вписване на прекратяването на ЕООД, предвид нежеланието си да продължат дейността му и липса на уговорено друго /. Момента на прекратяване на ЕООД следва да бъде идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще предявят прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на дружеството или ще бездействат, както и независимо от обстоятелството дали едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството или същото има вписано друго лице за управител. Не може да се приеме, че в една хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивното решение на съда по чл. 155, т. 3 ТЗ или чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в друг – по силата на закона, доколкото не са се осъществили предпоставките за продължаване на дружеството, при идентични факти и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, но изхождайки от различие в последващи и невключени във фактическия състав на нормата обстоятелства. При такъв подход и правните последици от прекратяването биха били съобразими спрямо различен начален момент. Такъв правен дуализъм настоящият състав намира недопустим.
Липсата на законова уредба за иницииране производството по ликвидация действително следва да се разреши с прилагане на закона по аналогия, но по следните съображения:
Наследниците на едноличния собственик на капитала ще следва да се считат легитимирани да предявят прекратяването по силата на закона и за откриване на производство по ликвидация, по аналогия с чл. 60а т. 2 ТЗ. При бездействие на същите, както и в настоящия случай – при отказа им от наследството на починалия едноличен собственик на капитала – физическо лице, но и независимо от предходното, ще следва самостоятелна легитимация да се признае и на други лица, в съответствие с правния им интерес от удовлетворяване в производството по ликвидация, с прилагане по аналогия на § 5а, ал. 2 вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР / обн. ДВ бр. 99 от 2012 г./, въведени във връзка със задължението за пререгистрация на търговци, вписани до влизане в сила на Закона за търговския регистър в търговските регистри и регистрите на кооперациите при окръжните съдилища – § 4 от ПЗР на ЗТР. Разпоредбата на § 5а, ал. 2 предвижда подаване на заявление за ликвидация на непререгистрирал се – поради неподаване на заявление за това в предвидения от закона срок, търговец, в който случай прекратяването на дейността му също настъпва по силата на закона и след осъществяване на визираните в същия предпоставки – от наследник, кредитор на търговеца, държавен орган или орган на местното самоуправление / посочени са само относимите към настоящия случай и предвид организационната форма на търговеца – ЕООД – хипотези /. В този случай качеството на кредитор се доказва с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, с акт по чл. 404 ГПК и чл. 417 ГПК или с удостоверение от съдебен изпълнител за образувано изпълнително производство / изр. второ на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТР /. Аналогично на § 5а, ал. 5 от ПЗР на ЗТР, при постъпили повече от едно заявления за ликвидация, те ще следва да се обединят за общо разглеждане. Видно от изр. второ на § 5а, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗТР, участието на държавен орган или орган на местно самоуправление се предвижда именно с оглед защитата на имуществени публични и частни интереси на Държавата и общините в производството по ликвидация. Дори да не се сподели аналогията с чл. 60а т. 2 от ТЗ, легитимацията си да предявят прекратяването и инициират производство по ликвидация наследниците на едноличния собственик на капитала на ЕООД биха имали отново с прилагане на § 5а, ал. 2 ПЗР на ЗТР по аналогия, доколкото и те са изрично упоменати в нормата.
Независимо, че практическите последици от смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези от липса на вписан управител, поради липса на органен представител на дружеството и в двете хипотези, липсва основание за разширително тълкуване на основанията за прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в частност на това по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на изричната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Ключови думи: добър адвокат в Пловдив, адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, еднолично дружество с ограничена отговорност ЕООД, дружествени дялове, наследяване, наследство, наследодател, наследник, прекратяване и ликвидация на ЕООД, отказ от наследство, адвокат д-р Ивайло Василев.