ВЪПРОС
Има ли заявителят правен интерес и допустим ли е искът по чл. 422 ГПК, след като е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист?
ОТГОВОР
По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е формирана обилна, постоянна и еднопосочна практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Същата е обективирана примерно, но не само, в следните актове на ВКС: решение № 66 от 08. 06. 2014 г., ТК, Второ т.о. по т.д. № 1766/2013 г., решение № 143/13. 12. 2013 г., ТК, Първо т.о. по т.д. № 1132/2012 г., решение № 120/29. 01. 2020 г., постановено по т.д. № 3130/2018 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 141 от 06. 11. 2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. на Първо т.о. на ВКС, решение № 168 от 01. 10. 2013 г. по т.д. № 1332/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, цитираните в него решение № 88 от 27. 05. 2011 г., решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 1058/2011 г., ІІ т.о. и др., решение № 41 от 08. 04. 2015 г. по т.д. № 653/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 78 от 16. 05. 2012 г. по т.д. № 511/2011 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 1 от 10. 04. 2018 г. по т.д. № 335/2017 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 152 от 15. 11. 2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на Второ т.о. на ВКС и др.
Разрешението на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело, дадено еднозначно и категорично в цитираните, неизчерпателно изброени съдебни актове на ВКС е в смисъл, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Това становище е мотивирано с предпоставките за предявяването на положителния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и предметът на този иск, както и с последиците от уважаването на частна жалба срещу разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист – отмяна на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга заповедта за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Изложеното сочи на извод, че независимо от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на издадения въз основата на заповед за изпълнение изпълнителен лист, заявителят в производството по чл. 410 и сл. от ГПК има правен интерес от предявяването и воденето на установителния иск по чл. 422 ГПК. Съгласно също константната практика на ВКС, такъв правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт – например, при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок /чл. 415, ал. 2 ГПК/.
Така Решение № 50082/31.01.2024 г. по т.д. № 917/2022 г. на II ТО на ВКС