Давност при запис на заповед и издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение

ВЪПРОС

Относно давността, с която се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед /тригодишна или петгодишна/, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, и дали в този случай е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

ОТГОВОР

По силата на чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях, подлежат на принудително изпълнение, като за целта кредиторът следва да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм./. Производството по издаване на изпълнителния лист започва по молба на кредитора въз основа на посочените актове, като съдът проверява дали несъдебният акт, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, и се произнася с определение, с което молбата се отхвърля или уважава изцяло или отчасти и съответно се разпорежда издаването на изпълнителен титул. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, посочени и от касатора, определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. „в“ – б. „л“ ГПК /отм./ се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника – относно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК /отм./ и относно съществуването на вземането – чрез възражение по чл. 250 ГПК /отм./ или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Така Решение № 438/03.07.2024 г. по гр.д. № 1639/2023 г. на III ГО на ВКС