ВЪПРОС
Физическо лице, обезпечаващо банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може ли да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън неговата търговска и професионална дейност?
ОТГОВОР
По преценения за релевантен за делото въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е налице последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на I т. о., решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на I т. о., и др. Съгласно тази практика, която изцяло се споделя и от настоящия състав: Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност; Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“; Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В противоречие с цитираната практика, въззивният съд е отрекъл качеството „потребител“ на касаторката М. Б. като поръчител по процесния договор за кредит единствено поради търговското качество на кредитополучателя, без да извърши конкретна преценка дали същата е действала за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В случая, доколкото от страна на банката-ищец изобщо не са релевирани твърдения за каквато и да било връзка между физическото лице М. Б. и осъществяваната от търговеца-кредитополучател дейност, нито по делото са налични данни сключеният от нея договор за поръчителство да е за цели в рамките на тази дейност, на същата следва да се признае качеството „потребител“ по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и произтичащата от това качество закрила, предвидена в Закона за защита на потребителите.
Неправилният извод на въззивния съд, че поръчителката М. Б. няма качеството „потребител“, е предопределил и липсата на произнасяне по заявеното от нея още в първоинстанционното производство възражение за нищожност на част от клаузите от процесния договор за кредит като неравноправни. Поради това, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно разглеждане негова част. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по посоченото възражение, след като на страните бъде дадена възможност за становище и за ангажиране на доказателства в тази връзка.
С оглед отмяната на въззивния акт, не подлежи на обсъждане оплакването в касационната жалба за неправилно отразяване в диспозитива на същия на периода, за който вземането за възнаградителна лихва е погасено по давност.
Така Р. № 50077/26.10.2023 г. по т.д. № 1351/2022 г. на II ТО на ВКС