Когато коментираме темата за споделено родителство, трябва да имаме предвид, че един от най-критичните аспекти на родителските права върху дете е гарантирането на неговия най-добър интерес при прекратяване на брака или фактическа раздяла. Практиката на съдилищата, особено на Върховния касационен съд (ВКС), играе решаваща роля при установяване на правилата, които регулират отглеждането на децата след развод. Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ представя подробен анализ на Решение № 506 от 21.07.2026 г. на ВКС, което дава важни насоки относно споразуменията за споделено родителство и отговорностите на съдилищата при тяхното одобряване. Тези въпроси имат практическо значение, което нашата кантора съобразява при предоставяне на правни услуги по семейно право в Пловдив и региона.
Какво представляват родителските права и кой е техният носител?
Съгласно Семейния кодекс, носител на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Тези права се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Родителските права обхващат редица аспекти от живота на детето, включително неговото отглеждане, възпитание, образование, здравеопазване и издръжка. При прекратяване на брака с развод или при настъпване на фактическа раздяла, родителите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на не навършилите пълнолетие деца в техен интерес.
Допустимо ли е съдът да откаже одобряване на споразумение за споделено родителство, защото липсат подробности?
Един от централните правни въпроси, разгледани от ВКС в Решение № 506, е дали съдът может да откаже да одобри споразумение между родителите за съвместно упражняване на родителските права само на основание, че според него условията в споразумението не са достатъчно подробни. Този въпрос е от голямо практическо значение, тъй като в много случаи родителите постигат принципно съгласие, че ще упражняват правата съвместно, но не описват детайлно всеки един аспект от ежедневието на детето.
Върховните съдии категорично постановяват, че когато родителите са постигнали съгласие по съществените въпроси, съдът не може да откаже да одобри споразумението с единствения мотив, че условията не са достатъчно подробни. Съществените въпроси, които трябва да бъдат уредени в споразумението, включват следното: кой от родителите ще упражнява родителските права, при кого ще живеят децата, какъв ще бъде режимът на лични отношения с не отглеждащия родител и каква ще е издръжката на детето. Постигнатото съгласие е израз на равенството на родителите и гарантира безболезнено преминаване на детето през промяната в семейството.
Какви са задълженията на съда при непълноти в споразумението между родителите?
Решението на ВКС въвежда важно и прогресивно задължение за съдилищата. Вместо директно да отхвърлят споразумението поради формални непълноти, съдиите са длъжни да напътят страните към отстраняване на констатираните непълноти. Съдът трябва активно да спомогне за разрешаване на разногласията относно онези права и задължения, които се нуждаят от допълнително уточняване или които предизвикват спорове. Само при обективна невъзможност родителите да изпълнят дадените от съда указания, съдът следва да извърши преценка дали постигнатото съглашение е в интерес на детето, като се стреми да запази съществуващото разбирателство и хармония в отношенията между родителите.
Как се определя най-добрият интерес на детето при спор за родителски права?
Принципът на най-добрия интерес на детето е върховният принцип в семейното право и трябва да ръководи всяко решение на съдилищата при разглеждане на дела, свързани с деца. В конкретния казус, разгледан от ВКС, първоначално е имало споразумение за съвместно упражняване на правата, което не е било поддържано, което е наложило съдът да реши спора по същество. При определяне на това на кого да бъдат предоставени правата, съдът изследва множество фактори и обстоятелства.
Първо, преценява се родителският капацитет и готовността на всеки от родителите да полага адекватни грижи за детето. Това включва оценка на способността им да осигурят физическа безопасност, емоционална поддръжка и необходимите условия за развитие. Второ, изследва се емоционалната връзка на детето с всеки от родителите. Социалният доклад е установил, че и двамата родители притежават необходимия капацитет и осигуряват добри битови условия. Трето, важен фактор е и подкрепящата среда, включително наличието на баби и дядовци, които помагат активно в отглеждането на детето.
Защо съдът може да промени първоначалното местоживеене на детето?
Въпреки че след раздялата едното дете е живяло предимно при бащата, въззивният съд е решил да предостави упражняването на родителските права на майката. Мотивите за това решение са комплексни и показват как съдът балансира между различни фактори при определяне на най-добрия интерес на детето. Съдът е отчел, че липсва отчуждение между майката и детето, както и че майката не препятства контактите на детето с бащата. Това е важен показател, че майката е готова да поддържа връзката на детето с другия родител.
Особено важен аргумент за промяната на местоживеенето е принципът за неразделяне на братя и сестри. Тъй като по-голямото дете вече живее при майката и между двете деца има силна емоционална връзка, съдът е приел, че е в техен най-добър интерес да растат заедно в обща семейна среда. Този принцип е признат в международното право и е отразен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Разделянето на братя и сестри може да причини дълбока емоционална травма на децата и да наруши техния нормален развитие.
Какво включва режимът на лични отношения с родителя, който не упражнява правата?
Определянето на адекватен режим на лични контакти е жизненоважно за запазване на връзката между детето и родителя, при когото то не живее постоянно. Режимът на лични отношения трябва да бъде достатъчно разширен, за да позволи на родителя да продължи да играе активна роля във възпитанието и развитието на детето. В анализираното решение ВКС потвърждава един разширен режим на контакти за бащата, който включва следното: всяка първа и четвърта седмица от месеца с преспиване, двадесет дни годишно през лятото, както и време на рождените дни на детето от 13:00 часа до 18:00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите.
Този режим гарантира, че бащата ще продължи да има редовен и значителен контакт с детето си. Преспиванията са особено важни, тъй като позволяват на родителя да участва в ежедневния живот на детето, включително в утринните и вечерните рутини, което е критично за поддържане на емоционалната връзка. Летният период с двадесет дни позволява на родителя да прекара по-дълго време с детето си, което е необходимо за укрепване на връзката. Участието на бащата в рождените дни на детето е символично важно и показва, че той остава активна част от живота на своето дете.
Каква е ролята на адвоката при дела за родителски права?
Делата, свързани с деца, са изключително деликатни и изискват висок професионализъм и разбиране на психологическите аспекти на семейния спор. Както се вижда от практиката на ВКС, съдът извършва конкретна преценка, основана на обективно установените по делото обстоятелства. Ролята на опитен специалист, като адвокат д-р Ивайло Василев, управляващ Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“, е многостранна и критична за успеха на делото.
Адвокатът трябва да представи пред съда всички релевантни доказателства, които подкрепят позицията на клиента. Това включва събиране на документи, свидетелски показания, социални доклади и други експертни мнения. Адвокатът трябва да защити най-добрия интерес на детето, което понякога може да означава, че трябва да съветва клиента да приеме решение, което не е напълно благоприятно за него, но е в интерес на детето. Адвокатът трябва също да съдейства за постигане на максимално благоприятно решение или споразумение за клиента, като същевременно работи за минимизиране на конфликта между родителите.
Издръжката на детето като съществен елемент на споразумението
Издръжката на детето е един от съществените елементи, които трябва да бъдат уредени в споразумението между родителите. В разглежданото дело бащата е осъден да заплаща месячна издръжка в размер на триста лева, считано от датата на подаване на исковата молба. Размерът на издръжката трябва да бъде справедлив и адекватен на нуждите на детето и финансовите възможности на родителя, който я плаща. Издръжката трябва да покрива основните нужди на детето, включително храна, облекло, образование и здравеопазване.
Правни принципи, установени от Решение № 506 на ВКС
Решение № 506 от 21.07.2026 г. на ВКС утвърждава няколко важни правни принципа, които имат фундаментално значение за семейното право. Първо, съдилищата трябва да насърчават и подпомагат родителите при постигане на споразумения за съвместно упражняване на родителски права. Отказът за одобряване не може да се гради само на формални непълноти в описанието на условията. Второ, всяко решение трябва да бъде подчинено на върховния принцип в семейното право – защитата на най-добрия интерес на детето. Трето, съдът трябва да запази съществуващото разбирателство между родителите и да минимизира конфликта, когато е възможно.
Четвърто, принципът за неразделяне на братя и сестри трябва да бъде уважаван при определяне на местоживеенето на детето. Пето, режимът на лични отношения с родителя, който не упражнява правата, трябва да бъде достатъчно разширен, за да позволи на родителя да продължи да играе активна роля във възпитанието и развитието на детето. Шесто, съдът трябва да извърши конкретна преценка, основана на обективно установените обстоятелства, а не на абстрактни правила или предположения.
Практическо приложение на решението
За практикуващите адвокати, Решение № 506 на ВКС предоставя ясни указания за начина, по който трябва да се подхождат делата за родителски права. При подготовка на споразумение между родителите, адвокатът трябва да се уверява, че всички съществени въпроси са уредени, но не трябва да се стреми към невъзможна степен на детайлност. Адвокатът трябва да помага на своя клиент да разбере, че съдът ще работи с родителите за отстраняване на непълноти, а не просто ще отхвърли споразумението.
При разглеждане на спор за родителски права, адвокатът трябва да събере всички релевантни доказателства, които показват капацитета на клиента да се грижи за детето, емоционалната връзка между клиента и детето, и други фактори, които влияят на най-добрия интерес на детето. Адвокатът трябва да бъде готов да защити позицията на клиента пред съда, но също и да съветва клиента да приеме решение, което е в интерес на детето, дори ако то не е напълно благоприятно за клиента.
Заключение и правни изводи
Решение № 506 от 21.07.2026 г. на ВКС представлява важна веха в развитието на българското семейно право. То утвърждава принципа, че съдилищата трябва да насърчават и подпомагат родителите при постигане на споразумения за съвместно упражняване на родителски права. Отказът за одобряване на такова споразумение не може да се гради само на формални непълноти. Всяко решение трябва да бъде подчинено на върховния принцип – защитата на най-добрия интерес на детето, включително чрез запазване на връзките между братя и сестри и осигуряване на пълноценен контакт с двамата родители. Решението показва, че съдилищата трябва да бъдат активни партньори на родителите в процеса на разрешаване на семейните спорове, а не просто пасивни арбитри.
Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет. За конкретна правна помощ и консултация по вашия случай, моля, свържете се с нас.