Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Според чл. 32 и 36 от Семейния кодекс (СК) разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. В този смисъл са реш. №.211/23.07.12 по г.д. №.177/11, ІV ГО, реш. №.293/19.11.13 по г.д. №.3267/13, ІІІ ГО, реш. №.342/4.01.13 по г.д. №.1358/11, ІV ГО.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че не отговаря солидарно или отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже тези обстоятелства. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна, включително при предявен иск срещу двамата съпрузи. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, с оглед на което и двамата съпрузи имат качеството длъжници. В този смисъл е и решение по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г.о.
Трябва да се има предвид още, че съгласно чл. 32, ал. 2 от СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за изпълнение на задължението и срещу двамата съпрузи, дори задължението да е поето само от единия от тях. В случай че претенцията е била насочена само спрямо съпруга, поел задължението и съответно само срещу този съпруг е постановено осъдително решение, качеството длъжник в изпълнителното производство има само този съпруг. Съпругът, срещу когото не е издаден изпълнителен лист, има качеството на съпруг – недлъжник по смисъла на чл. 502 и чл. 503 ГПК. При положение, че не е налице неговото съгласие изпълнението да бъде насочено върху целия имот, на основание чл. 504, ал. 2 ГПК, който препраща към чл. 500 ГПК, може да бъде продадена само идеалната част на длъжника, макар имотът да е описан изцяло. Горното е възприето в решение № 351/06.07.2010 г. по гр. д. № 518/2009 г. на ВКС, второ г. о. и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.