Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Според чл. 22 от Семейния кодекс (СК) вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
По приложение на разпоредбите на чл. 22 СК в практиката на Върховен касационен съд се поставят някои въпроси. Нека разгледане част от тях.
Съпружеска имуществена общност (СИО) ли е имот, придобит със средства, реализирани от дейност на ЕТ, който обслужва дейността му?
Съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие. С този текст нормативно се възприе даденото разрешение с т. 1 от ТР № 2/2001 г., че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака имущество от съпруга-едноличния търговец, когато то е резултат от търговската му дейност. Предпоставките на този текст са: съпругът да е регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака, да е придобил възмездно вещни права, те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното предназначение и последваща промяна на предназначението не променят правото на собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към момента на придобиване е определящо за вещния й статут, съгласно чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК. Такава вещ по разпореждането на закона е лична собственост на съпруга, упражняващ професия чрез нея. Без значение е стойността й, защото законът не въвежда такъв критерий. /В този смисъл виж Р № 201/27.06.2011 г. по гр. д. № 1282/2010 г. ІІ гр. о./. Последната предпоставка, за да се приеме, че определено вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ е то да е включено в имуществото на предприятието. Законът не изисква това да е станало в някаква специална форма, а следва да се отбележи, че предвид това, че съпружеската общност е бездялова е невъзможно и включването чрез сделка между двамата съпрузи. Придобиването на лично имущество от ЕТ не е поставено в зависимост от волята на другия съпруг. Дали вещните права са включени в имуществото на предприятието се определя и от това дали това имущество е отразено като придобиване в счетоводните книги на ЕТ, респективно дали ако се касае за реализиране на строителство, след приемане на сградата тя е заприходена и се начисляват амортизационни отчисления, данък сгради и т.н. Произходът на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в търговското предприятие и обслужващи дейността му, не е определящ за вещния статут на тези вещи. /В този смисъл Р № 289/18.01.2012 г. по гр. д. № 1475/2010 г. на ІІ гр. о./
Относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и?
В Решение № 281 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1195/2015 г., IV г. о. на ВКС е изяснено, че според ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 по реда на чл. 29 СК, 1985 г. (отм.) съпругът-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи, права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Съобразно сега действащата разпоредба на чл. 30 СК във вр. с чл. 22, ал. 3 СК съпругът-нетърговец може да получи част от стойността на конкретно определени имущества-недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на едноличен търговец и за които се твърди, че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла. Стойността на тези имущества се определя не към момента на придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска.
Става ли лична собственост придобитото имущество по време на брака възмездно на името на единия съпруг, ако вложените средства са от продажбата на лично негово имущество?
По този въпрос е констатирано противоречие с т. 3 от ППВС 5/1972 г., Р № 680/02.11.2010 г. по гр. д. № 784/2009 г. І гр. о. Р № 727/23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. ІV гр. о. и др./ С тези решения в съответствие с чл. 23 СК се приема, че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество. В този случай е налице пълна, или частична трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т.е. оборена е презумпцията за съвместен принос.
Относно определяне правата на бивши съпрузи от недвижим имот, придобит като обезщетение за отчужден имот на родителите на единия от тях, което им е отстъпено от тях за покриване на цената на имота, получен от съпрузите, може ли да се приеме, че това обезщетение е дарено само на единия съпруг от неговите родители?
В Решение № 415 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., I г. о. на ВКС се приема, че за заварени бракове от новия СК се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор, или не са избрали режим на разделност. И новия СК предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от новия СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК. Уредбата е аналогична на тази по отменения СК от 1985 г. С Р № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/98 г. ІІ гр. о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. І гр. о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на І гр. о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г. ІV гр. о. на ВКС.
Когато недвижими имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?
В Решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г.(отм.), по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност / не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга – титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал. 2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения /чл. 2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл. 17. В този смисъл са указанията в т. 1 на ППВС № 5/1972 г.
При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса – от 1968 г., от 1985 г. и сега действащия от 2009 г. е видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения – принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството / чл. 1 СК от 1968 г., чл. 3 СК от 1985 г. и чл. 2 СК от 2009 г. /. Досежно уредбата на имуществените отношения – и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата – / чл. 12 СК от 1968 г., чл. 15 СК от 1985 г. и чл. 19 от СК от 2009 г. /. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968 г. Според чл. 13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985 г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове – чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция. Сега действащият кодекс, вероятно отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването – чл. 21, ал. 3 СК. Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била признавана. А след като принципите на правната уредба до днес са непроменени, то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар да е несъвършено изразена.
Въз основа на изложеното се налага извод, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г. и др. – паричните влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл. 22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана – така Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г., II г. о. на ВКС.