ВЪПРОС
Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка, разрешен в обжалваното решение в противоречие с Р-222-2000-ІІ ГО ВКС.
ОТГОВОР
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. По така предявения иск ще се формира сила на пресъдено нещо към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, съответно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
По въпроса искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД следва да се отговори утвърдително.
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
На поставения правен въпрос дали исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка, въззивният съд е отговорил отрицателно, като е приел в решението си, че такова искане липсва. Обратното е постановено в решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, което становище настоящият състав намира за правилно.
В съдържанието на исковата молба се съдържа твърдение че дарителят има нужда от издръжка, която не може сам да удовлетвори. Молбата е връчена на ответника с оглед качеството му на надарен по договора, чиято отмяна се желае. Осъществен е факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който, както стана ясно и в отговора по първия разгледан от състава на Върховния касационен съд въпрос, съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./.
Така РЕШЕНИЕ № 293 ОТ 14.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1302/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС