В основата на облигационното право стои принципът за относителното действие на договорите, закрепен в чл. 21 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно този принцип, договорът поражда правни последици – права и задължения – единствено за страните, които са го сключили. Той не може нито да задължи, нито да облагодетелства трети, външни за правоотношението лица. Тази постановка е гаранция за правната сигурност, тъй като не позволява на субекти, които не са участвали във формирането на договорната воля, да бъдат обвързани от нея.
Въпреки това, динамиката на гражданския оборот налага необходимостта от по-гъвкави правни инструменти. Законодателят е предвидил изрично изключение от този основен принцип в разпоредбата на чл. 22 ЗЗД, която урежда договора в полза на трето лице. Тази правна фигура позволява страните по един договор да уговорят възникването на едно право директно в патримониума на трето лице, което не е страна по съглашението.
Целта на настоящата статия е да извърши задълбочен правен анализ на нормативната уредба на този институт, като акцентира върху неговите практически проявления, тълкуването на законовите норми в различни хипотези и извеждането на практически значими изводи.
I. Юридическа характеристика и страни по договора
Съгласно легалната дефиниция в чл. 22, ал. 1 ЗЗД, страните по един договор могат да уговорят дадената престация да бъде в полза на трето лице. Страните по този договор са две: уговарящ (стипулант) – този, който договаря правото в полза на третото лице, и обещател (промитент) – този, който се задължава да извърши престацията в полза на третото лице. Третото лице, наречено бенефициер, не е страна по договора, а е само получател на облагата (правото), уговорена в негова полза.
Ключово е договорът в полза на трето лице да се разграничава от фигурата на обещаване действието на трето лице, уредена в чл. 23 ЗЗД. При обещаването на чуждо действие, обещателят се задължава пред своя съдоговорител да положи усилия да мотивира трето лице да извърши определено действие (напр. да сключи договор). Обещателят дължи обезщетение, ако не успее да мотивира третото лице, т.е. той носи отговорност за собственото си поведение, а не за резултата. При договора по чл. 22 ЗЗД, обратното, за третото лице възниква директно едно право, а не задължение, и то може да иска изпълнението му от обещателя.
II. Сключване и форма на договора
Договорът в полза на трето лице не е самостоятелен вид договор, а е модалитет, който може да бъде включен във всеки един познат на правото договор – продажба, наем, застраховка и др. Поради това, за неговото сключване важат общите правила на ЗЗД.
Особено внимание следва да се обърне на формата за действителност. Когато основният договор, в който е включена клаузата в полза на трето лице, изисква спазването на определена форма за своята действителност, тази форма е задължителна и за уговорката в полза на третото лице.
| Хипотеза | Изискуема форма | Правна норма | Практически извод |
| Договор за прехвърляне на недвижим имот в полза на трето лице | Нотариален акт | чл. 18 ЗЗД | Уговорката, че собствеността ще бъде придобита от трето лице, трябва да бъде обективирана в самия нотариален акт. В противен случай тя е недействителна. |
| Договор за дарение на движима вещ в полза на трето лице | Писмена форма с нотариална заверка на подписите или предаване на вещта | чл. 225, ал. 2 ЗЗД | Ако баща (уговарящ) закупи автомобил от автокъща (обещател) и договори той да бъде регистриран на името на сина му (трето лице), предаването на владението върху автомобила на сина санира липсата на писмена форма. |
Практически извод:
Неспазването на формата за действителност на основния договор води до нищожност на цялото съглашение, включително и на уговорката в полза на третото лице.
III. Механизъм на действие: Придобиване, потвърждение и отмяна на правото
Механизмът на действие на договора е уреден в чл. 22, ал. 1 ЗЗД и включва три ключови момента:
- Придобиване на правото: Правото за третото лице възниква автоматично, по силата на самия договор, от момента на неговото сключване. Не е необходимо съгласие или каквото и да е друго действие от страна на бенефициера. Това е прякото и най-важно изключение от принципа за относителност на договорите. Практически извод: От момента на сключване на договора, бенефициерът става кредитор на обещателя и може веднага да иска изпълнение.
- Потвърждение от третото лице: Въпреки че правото е вече възникнало, правната връзка не е напълно стабилна. Законът дава възможност на третото лице да заяви на уговарящия или на обещателя, че желае да се ползва от уговорката. Това изявление има стабилизиращ ефект. Неговата основна последица е, че съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уговорката вече не може да бъде отменяна от уговарящия. Практически извод: В интерес на бенефициера е да направи такова потвърждение възможно най-скоро, за да „бетонира“ придобитото право и да елиминира риска от отмяна.
- Отмяна на уговорката: Докато третото лице не е потвърдило, уговарящият има право едностранно да отмени уговорката. Това е негово потестативно право. Отмяната заличава с обратна сила правото на третото лице, все едно то никога не е възниквало. Практически извод: Докато не получи потвърждение, обещателят е в несигурност към кого трябва да престира – към третото лице или, след евентуална отмяна, към уговарящия. Затова и той има интерес да поиска от третото лице да заяви волята си.
IV. Анализ на тристранните правоотношения в практиката
Сложните взаимоотношения могат да бъдат онагледени със следния практически пример: Баща (уговарящ) сключва договор със строителен предприемач (обещател), по силата на който предприемачът се задължава да построи и прехвърли собствеността върху един апартамент на пълнолетната дъщеря на бащата (трето лице) срещу цена, която бащата плаща.
• Отношения „Баща – Предприемач“ (Покриващи отношения): Това е основният договор за покупко-продажба. Бащата е страна и има право да иска от предприемача да изпълни точно задължението си – т.е. да прехвърли имота на дъщерята. Ако предприемачът не го направи, бащата може да го съди за изпълнение в полза на дъщерята или да развали договора и да иска обезщетение.
• Отношения „Предприемач – Дъщеря“ (Отношения по изпълнението): Дъщерята, макар и да не е страна, придобива директно правото да иска от предприемача да й прехвърли имота. Тя може да предяви иск за реално изпълнение и сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Същевременно, съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЗД, предприемачът може да й противопостави всички възражения, които има срещу бащата – например, че бащата не е платил уговорената цена.
• Отношения „Баща – Дъщеря“ (Валутни отношения): Тези отношения обясняват защо бащата облагодетелства дъщерята. В случая, основанието е намерение за дарение (causa donandi). Тези отношения са вътрешни и по правило не засягат предприемача.
V. Практически приложения и специфични хипотези
| Област на приложение | Анализ и практически изводи |
| Застраховка „Живот“ | Това е най-честото приложение. Застрахованият (уговарящ) сключва договор със застраховател (обещател), като при настъпване на застрахователното събитие (смърт), застрахователната сума да се изплати на посочено трето лице (съпруг/а, деца). Правото за третото лице възниква веднага, но става изискуемо при смъртта на застрахования. Докато е жив, застрахованият може да променя ползващото лице, което е вид отмяна на уговорката. |
| Издръжка и гледане | Възможно е прехвърлител на имот (уговарящ) да договори задължението за издръжка и гледане да се предоставя не на него, а на трето лице (напр. негов болен роднина). Третото лице има пряк иск срещу приобретателя (обещател) за предоставяне на грижите и издръжката. |
| Банкови сделки | При банковата гаранция в полза на трето лице, банката (обещател) се задължава по нареждане на свой клиент (уговарящ) да плати на трето лице (бенефициер) при представяне на определени документи. |
| Договор за наем | Наемодател (уговарящ) може да уговори с наемателя си (обещател) наемната цена да се плаща директно на трето лице – например, на банка, към която наемодателят има кредит. По този начин се погасява дългът на уговарящия към третото лице. |
VI. Защита на трети лица и правни последици при усложнения
• Отказ на третото лице: Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗЗД, третото лице може да се откаже от уговореното в негова полза. Отказът, също както и отмяната, има обратно действие – правото се счита за никога невъзникнало. В този случай, освен ако не е уговорено друго, правото се консолидира в патримониума на уговарящия. Практически извод: Ако в горния пример дъщерята се откаже от апартамента, правото да го придобие преминава към бащата.
• Защита на кредиторите на уговарящия: Ако уговарящият е сключил договор в полза на трето лице с цел да увреди своите кредитори (напр. вместо да придобие сам един имот, го е насочил към трето лице, за да не могат кредиторите да го секвестират), те разполагат с Павлов иск по чл. 135 ЗЗД. С него те могат да обявят договора за недействителен спрямо тях и да се удовлетворят от престацията, която третото лице е получило.
• Неизпълнение от страна на обещателя: Ако обещателят не изпълни, както третото лице, така и уговарящият имат права. Третото лице може да иска реално изпълнение и обезщетение за забава. Уговарящият, като страна по договора, също може да иска реално изпълнение в полза на третото лице, а също и да развали договора поради виновно неизпълнение на обещателя и да търси обезщетение за претърпените от това вреди.
Заключение
Договорът в полза на трето лице е мощен и гъвкав правен инструмент, който, макар и изключение, се е превърнал в съществен елемент на съвременния оборот. Неговото правилно структуриране и разбирането на сложната динамика на тристранните правоотношения са от ключово значение за постигане на желаните правни и икономически цели. Практиката показва, че при сключване на такива договори е препоръчително ясно да се уговорят последиците от евентуална отмяна или отказ, както и да се отчитат интересите и на трите участващи субекта. Задълбоченото познаване на нормите на чл. 22 ЗЗД и тяхното тълкуване в съдебната практика е задължително условие за всеки юрист, който се стреми да предостави адекватна и ефективна правна помощ в тази материя.