ВЪПРОСИ
Допустимо ли е съдружник в ООД да бъде уведомен за Общото събрание на съдружниците чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК, след като в Търговския закон и Учредителния договор на дружеството е определен изричен и различен ред за това?
Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител?
ОТГОВОРИ
Изводът на въззивния съд за редовно свикване на процесното Общо събрание е в противоречие с императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ. В тази норма са предвидени изчерпателно изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на Общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, а именно – изискване за писмена форма на поканата; за включване в съдържанието й на дневния ред на събранието и за получаване на поканата от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. По отношение на способа за връчване на поканата в закона липсва изрично предписание. Поради това следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини – чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен способ за изпращане/връчване на поканата, този способ е задължителен за тях и именно с оглед на него следва да се преценява редовността на свикването на Общото събрание, т. е. този способ има приоритет пред всички останали възможни способи за връчване. В този смисъл е и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в определението за допускане на касационно обжалване, която се споделя и от настоящия състав – решение № 196 от 17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на І т. о.; решение № 74 от 14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І т. о. и решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І т. о.
В случая въззивният съд е пренебрегнал клаузата на чл. 14, ал. 3 от Учредителния акт на ответното дружество, в която е предвиден изричен начин за изпращане на поканата за Общото събрание – „с препоръчана поща“, като е извършил недопустима преценка, че връчването на поканата чрез нотариус „е далеч по-сигурен начин, отколкото чрез препоръчана поща“. Поради това, направеният извод за редовност на свикването на процесното Общо събрание е незаконосъобразен. Изпращането на поканите до съдружниците не по уговорения в дружествения договор начин има за последица процесуална незаконосъобразност на взетите от Общото събрание решения и налага тяхната отмяна.
Самостоятелно основание за неправилност на решението за изключване на ищеца като съдружник представлява и допуснатото нарушение на императивната норма на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Посочените в него действия на ищеца – подаване на нулеви справки-декларации по ЗДДС след м. юли 2010 г., неотчитане своевременно на получаваните по банковата сметка на дружеството приходи и незаплащане на дължимия за тях ДДС, квалифицирани като „действия против интересите на дружеството“, представляват по своята същност действия на съдружника единствено във връзка с упражняване на функциите му на управител на дружеството. Поради това, дори и да са доказани, тези действия не са основание за изключването на ищеца като съдружник, а единствено за освобождаването му от длъжността „управител“ и за ангажиране на отговорността му за евентуални вреди на дружеството. В този смисъл е и приетото от Върховен касационен съд в решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – практика, която се възприема и от настоящия състав.
Така РЕШЕНИЕ № 196 ОТ 22.11.2013 Г. ПО Т. Д. № 665/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС