Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В задължителната практика на ВКС се задава следният въпрос: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?“
На него е даден следният отговор:
През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични – чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК. СК е нов и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл. 32, ал. 2 СК /чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.
С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Последното има значение при прилагане на общия закон – ЗС и ЗЗД, но при избран законов режим на разделност по новия СК, в сила от 1.10.2009 г.
В заключение е просочено: „В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./.“
Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2013 Г., ОСГТК НА ВКС