Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско дружество, ЕООД и ООД, търговско представителство
Търговски пълномощник
Търговският пълномощник е физическо или юридическо лице с представителна власт, извършващо действия, за които е упълномощено от търговец – чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Пълномощното може да се предоставя за определен вид действия като извършване на продажба, издаване на запис на заповед, водене на съдебни процеси и т.н. За да е налице търговско пълномощие, налице трябва да бъдат две правоотношения – договорно и упълномощително.
Целта на договорното правоотношение е да се уредят отношенията между търговеца и търговския пълномощник. Самото правоотношение възниква чрез подписване на двустранен договор, чието съдържание е насочено към определяне на представителната власт на пълномощника и размера на възнаграждението, което се дължи от страна на търговеца. Договорът се характеризира като двустранен – трудов, за мандат или ненаименован, формален, в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Упълномощителната сделка е юридическият факт, който учредява второто правоотношение между търговеца и пълномощника. Упълномощаването се извършва с писмена форма, с нотариална заверка на подписа на търговеца. Търговското пълномощно може да бъде общо, специално, единично или колективно.
В разпоредбата на чл. 28 от ТЗ се посочва, че по отношение на прекратяване на търговското пълномощие се прилага гражданското законодателство.
Търговски представител
Търговският представител е правна фигура, която е породена от необходимостта търговците да бъдат подпомагани в процеса на пазарна реализация на своите продукти, при снабдяването им с материали и суровини, както и с изграждането на търговска мрежа. Търговският представител е самостоятелно лице, независещо от търговеца, което същевременно му сътрудничи при упражняване на стопанската си дейност, да търси пазарни възможности и да разшири клиентелата си.
Характеризиращ белег на търговския представител е, че той получава процент от търговеца за реализираната дейност и организира своята дейност независимо от търговеца. Търговецът възлага определени действия на представителя, а той, от своя страна, се отчита пред търговеца.
Отношеният между търговеца и търговския представител възникват въз основа на договор. Договорът е двустранен и формален, като от него произтичат правата и задълженията на страните. Търговският представител се задължава да извършва определени правни действия от свое име или от името на търговеца, но винаги за сметка на търговеца, а търговецът, от своя страна, се задължава да изплаща уговорения процент от пазарната реализация на стоките или услугите на търговския представител. Други основни задължения на представителя са да действа съобразно интереса на търговеца, да му предоставя цялата получена информация относно сделките, да следва указанията, предвидени в договора. По силата на чл. 46, ал. 3 от ТЗ той е задължен да информира третите лица, че действа в полза на търговеца.
Законът предвижда търговецът да изплаща възнаграждение на търговския представител, което се формира от реализираната печалба, и се изплаща за всяка извършена дейност от страна на представителя. Възможно е страните да уговорят и едно допълнително възнаграждение, което се изплаща при договори „del credere“. При тези договори търговецът заплаща специално възнаграждение, тъй като представителят се задължава да отговаря лично за изпълнението на уговореното между страните.
Търговският представител следва да се разграничава от дистрибутора. Основният критерий за това е правото на собственост и рискът от погиване на стоките или услугите. Търговският представител извършва подпомагащи действия с грижата на добрия търговец, с цел да сътрудничи за реализиране на печалба от страна на търговеца. Съществена негова характеристика е, че той не се намира в договорни отношения с третите лица, които са клиенти на търговеца. При причинени вреди от от трети лица рискът е за търговеца. За разлика от търговския представител, дистрибуторът е купувач спрямо търговеца, като впоследствие той действа самостоятелно и реализира печалба за себе си. Съответно правото на собственост и рискът от погиване също се прехвърлят върху дистрибутора.
Търговски представител
Според легалната дефиниция, посочена в чл. 49, ал. 1 от ТЗ, търговският посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Отличителният белег на посредника е фактът, че неговите действия са насочени за осъществяване на връзка между страни по договор, като ги свързва, съветва и води преговори с тях, за да ги убеди да сключат договор. Търговският представител извършва тези действия по занятие, а не инцидентно.
За разлика от търговския представител, който е упълномощен да сключва сделки от името на търговеца и да подпомага дейността му, посредникът не е оправомощен да сключва сделки, а действията му са насочени към свързване на двете страни по сделките.
Договорът за посредничество между търговеца и посредника е неформален. Писмената форма на договора би имала единствено доказателствена сила. Така договорът се счита за сключен от момента, в който се постигне съгласие относно правата и задълженията на страните. Така например посредникът се задължава да води преговорите между страните неутрално и безпристрастно, без да се застъпва в по-голяма степен за някоя от тях. Той е длъжен да отстоява интересите на двете страни по договора.
От друга страна, търговецът е задължен да заплати на търговския посредник уговореното възнаграждение само когато е сключена търговска сделка – т.е. посредникът има право на възнаграждение за определен резултат.