ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ОТ 26.03.2021 Г.
ПО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 2/2019 Г. НА ОСГТК НА ВКС
Въпрос
Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?
Отговор
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии при Върховен касационен съд приема за правилно второто становище, със следните аргументи:
Искът по чл. 135 ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД / подробни съображения в мотиви към т.1 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС /. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД „ прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното„. В разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД понятието „принадлежност„ е събирателно, като квалификация на принадлежност имат всички конкретно изброени правни понятия – обезпечения, привилегии, изтекли лихви. Този извод се основава както на граматическо и логическо тълкуване на чл.99 – неизчерпателно изброяване, следвано от словосъчетанието „ и другите му / на вземането / принадлежности„, , така и на историческо тълкуване : по-ясно съотношението в отделните понятия „принадлежност„ – „привилегия„ – „обезпечение„ , в преждепосочения смисъл, е изводимо от текста на чл. 319 от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. /отм./, според който: „ Продажбата или прехвърлянето на едно вземане обема принадлежностите на това вземане, като : поръчителства, привилегии и ипотеките ”.
Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането. Всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора – цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност – обезпечение в широк смисъл – е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който, с цесията, е преминал и интереса от удовлетворяването му. Възникналото материално преобразуващо право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не се погасява с цесията, а само с последващи действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия. Изводът, в подкрепа на притежавана в тази хипотеза материалноправна легитимация на цесионера, за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, не следва от разширително тълкуване на чл.135, ал. 1 ЗЗД / недопустимо по отношение на уредени от закона преобразуващи права /, а от кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2 ЗЗД и доколкото правото за обявяване за относително недействителни сделките и действията на длъжника, които увреждат кредитора, е потестативно право, свързано единствено с вземането, не и с останалото съдържание на правоотношението между длъжник и кредитор / цедент / . Упражняването му не рефлектира върху това правоотношение, от което е изведена и обезпечителната му функция. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на цесията, в отношенията цедент – цесионер/ за правоприемството помежду им / знанието на длъжника е ирелевантно. Законодателят е санкционирал тази недобросъвестност дори за хипотеза на увреждащо действие/сделка, извършени преди „възникване” на вземането – чл. 135, ал. 3 ЗЗД, разбирано като породено изначално, а не последващо придобито, чрез правоприемство. От поставяне „възникването на вземането „ , като разграничителен белег за уреждане на изключението по чл. 135 ал. 3 ЗЗД, следва че в общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е релевантно и достатъчно възникването му, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо който момент е преценимо и увреждащото действие. Цесията на вземането не променя личността на длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо патримониума и платежоспособността му. Чл.99 ал.2 ЗЗД урежда правоприемството по отношение на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вече възникнало за праводателя на цесионера, с факта на всяко увреждащо действие/сделка, извършени или сключени след възникването на вземането.
Правната теория и съдебната практика познават и други потестативни права, прехвърлими по силата на цесията : правото на задържане – срещу вземане от подобрения на вещ от цедента, до тяхното изплащане от длъжника, право на избор на предмета при алтернативни задължения, правото за предявяване на предсрочна изискуемост, съгласно клаузите на сключения между цедент и длъжник договор – всички относими към събирането на вземането. Точно защото са функционално свързани с облигационното правоотношение като цяло / произтичащите от същото насрещни права и задължения /, а не само с вземането от същото, прехвърлимост по силата на цесията / чл. 99 ал. 2 ЗЗД / правната теория и съдебната практика отричат за възражението за неизпълнен договор, за правото на унищожаване на договора, от който произтича вземането, за изменението или прекратяването му, както и за развалянето му. Няма спор и относно наследимостта на материалното преобразуващо право по чл. 135 ЗЗД, както и логична причина транслирането му да се признава единствено при универсалното, не и при частното правоприемство на възникнало такова право в патримониума на цедента. Неизводимо от характеристиката на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с оглед целта и правните му последици, е отричане принадлежността му към вземането, при неговото прехвърляне, спрямо други обезпечения, за които е призната със специална норма / залог, ипотека – чл. 150 ЗЗД /.
По изложените съображения, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд
РЕШИ:
ЦЕСИОНЕРЪТ ПРИТЕЖАВА АКТИВНА МАТЕРИАЛНОПРАВНА
ЛЕГИТИМАЦИЯ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ПО ЧЛ. 135 АЛ. 1 ЗЗД, АКО УВРЕЖДАЩАТА СДЕЛКА ИЛИ ДЕЙСТВИЕ СА ИЗВЪРШЕНИ СЛЕД КАТО Е ВЪЗНИКНАЛО ВЗЕМАНЕТО НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ КРЕДИТОР – ЦЕДЕНТА, НО ПРЕДИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕТО.