адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Закон за собствеността
Въпрос
За приложението на презумпцията на чл. 92 ЗС и за необходимостта да бъде тълкувана волята на страните когато се прехвърля собствеността върху застроен поземлен имот, но намиращите се в него сгради не са изрично посочени в прехвърлителния акт.
Отговор
В практиката на Върховния касационен съд по решение № 120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на ІІ г.о. се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. В Решение № 37 от 04.04.2017г. по гр.д. № 3180/2016г. на І г.о. се изхожда от същото принципно разбиране, но същевременно се прави уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица. В същия смисъл са Решение № 370 от 06.07.2009г. по гр. д. № 994/2008г. на I г.о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 931/2009 г., I г.о.
В обобщение според съдебната практика, щом постройките не са изрично изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, по силата на правилото на чл. 92 ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго.
Вж. Р. № 125/29.10.2019г. на ВКС