Съдебна делба на имоти, от които един е неподеляем – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

Закон за наследството

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Закон за собствеността

Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.
Граждански процесуален кодекс
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Въпрос

Когато при съдебната делба съделителите са повече от реалните дялове, които могат да се образуват от имотите, предмет на съдебната делба, и единият от имотите е неподеляемо жилище и се постави по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК в дял на един от съделителите, какво следва да се направи с останалите имоти да се поставят в дял на някой от съделителите, макар да няма имоти за всички и някой от тях да получи дела си в пари, или останалите имоти да се изнесат на публична продан?

Отговор

В чл. 69 ЗН е прокаран общият принцип за прекратяване съсобствеността върху наследствения имот чрез делба, като е осигурена възможността на всеки наследник да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан. В чл. 288, ал. 1 ГПК също така е предвидено да се изнася на публична продан имотът, когато е неподеляем. А неподеляем имот е налице не само когато предмет на делбата е единствен и движим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са повече на брой, но техният брой е по-малък от броя на дяловете и всеки от тях поотделно е реално неподеляем. Щом като има неподеляемост на имота, неизнасянето му на публична продан ще противоречи на разпоредбите на чл. 288, ал. 1 ГПК и чл. 69 ЗН.

Изключение от това общо правило е предвидено в закона само когато неподеляемият имот е жилище. В такъв случай съгласно чл. 288, ал. 2 ГПК, когато някой от сънаследниците и неговият съпруг нямат собствено жилище, съдът по молбата на сънаследника поставя в негов дял жилището, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти. Такова уравняване в дяловете на останалите сънаследници обаче може да стане само ако има други имоти и когато от другите имоти могат да се образуват толкова реални дялове, колкото е броят на сънаследниците. Ако не могат да се образуват реални дялове от останалите имоти за всички сънаследници, тогава сме изправени пред невъзможността да уравним дяловете на останалите сънаследници с имоти и в такива случаи в чл. 288, ал. 2 ГПК е предвидено сънаследникът, на който е възложено жилището, да заплати на останалите сънаследници съответните части от равностойността на жилището. При това положение за останалия имот, който е неподеляем, ще намерят приложение разпоредбите на чл. 288, ал. 1 и чл. 69 ЗН. На съда не е дадена възможност, когато останалият имот е неподеляем, да го възлага на една част от сънаследниците, а на останалите да се заплаща равностойността на дяловете им от тези от сънаследниците, на които са дадени неподеляемите имоти.

Ако се приеме противното, това ще рече, че съдът извършва принудителна продажба на наследствения недвижим имот между съделителите и лишава някои от тях от правото им да имат еднакъв достъп до наследствения имот, какъвто е предвиден както с разпоредбите на чл. 69 ЗН, така и с чл. 288, ал. 1 ГПК. Изключението, което е предвидено в чл. 288, ал. 2 ГПК, се отнася само за случаите, когато в наследствения имот има жилище и в тези случаи обаче, след като жилището се възложи на някои от съделителите, за останалите съделители, които не получават жилище, важат общите правила, а именно да получат реален дял от останалите имоти или ако това е невъзможно, то имотът се изнася на публична продан само при съгласие на всички съделители да се даде в общ дял на съделителите, които не получават жилище. По този начин се осигурява за останалите съделители еднакъв достъп до неподеляемия имот.

На съда е дадена възможност да не прибягва и до жребие и да разпредели наследствените имоти между съделителите, когато съставянето на делото и тегленето на жребието се окаже невъзможно или много неудобно. С Постановление № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС за обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба (т. 13) са дадени указания, че за да се извърши делба по реда на чл. 292 ГПК, е необходимо от имотите-предмет на делбата – да могат да се съставят реални дялове за всички съделители. При това положение, щом като в случаите на чл. 288, ал. 2 ГПК от останалите имоти не могат да се образуват реални дялове за всички останали съделители, на които не е възложено жилище, следва да се заплатят частите им от жилището, което е възложено на съделителя в пари, а останалите имоти, от които не могат да се образуват реални дялове за тях, да се изнесат на публична продан.

КОГАТО ПРИ СЪДЕБНАТА ДЕЛБА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ РЕАЛНИТЕ ДЯЛОВЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ОТ ИМОТИТЕ, ПРЕДМЕТ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА, И ЕДИН ОТ ИМОТИТЕ Е НЕПОДЕЛЯЕМО ЖИЛИЩЕ И СЕ ПОСТАВИ В ДЯЛ НА ЕДИН ОТ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК, ОСТАНАЛИТЕ ИМОТИ СЛЕДВА ДА СЕ ИЗНЕСАТ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН И ПОЛУЧЕНИТЕ СУМИ ОТ ПРОДАНТА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ МЕЖДУ ВСИЧКИ СЪДЕЛИТЕЛИ СЪОБРАЗНО СЪНАСЛЕДСТВЕНИТЕ ИМ ЧАСТИ ОТ ИМОТА.

Вж. ТР № 63 ОТ 01.06.1965 Г. ПО ГР. Д. № 38/1965 Г., ОСГК НА ВС