Съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм/, предвижданията на дворищно регулационните планове за предаване по регулация от имот към съседен парцел или за изравняване правото на собственост върху имотите, отредени за общи /съсобствени/ по регулация парцели има непосредствено отчуждително действие, но на основание чл. 33, ал.1 ЗТСУ /отм/, съдебната практика приема това действие за условно – ако регулацията бъде приложена. Прилагането на регулацията може да стане по три начина: 1/.чрез плащане – чл. 112 ЗТСУ /отм/, 2/. Заявление /декларация/ по чл. 111 ЗТСУ /отм/, от правоимащите, че са обезщетени и 3/.чрез издаване на нот. акт по чл. 134, ал.3 ЗТСУ, който обаче изисква искането за издаване на нот. акт за придаваемото место поради погасяване на вземането да се съобщи по реда на ГПК на бившия собственик, като заинтересован да получи обезщетението. Ако последния възрази, закона изисква спора да се разреши по съдебен ред. С ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено кога се прилага нормата на чл. 33, ал.1, изр.2 ЗТСУ/отм/. Когато регулационния план е одобрен на три основания: 1/при грешка или непълнота в кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на регулационния план / по чл. 32, ал.1 т.2 ЗТСУ /, 2.когато при одобряване на регулационния план е допусната явна фактическа грешка / чл. 32, ал.1 т.4 ЗТСУ / или 3.при закононарушение на предвижданията на регулационния план / чл. 32, ал.1 т.5 ЗТСУ / и е приложен по някой от трите посочени начина въпреки наличието на тези основания, ако се върне предишното положение биха се засегнали субективни права. Затова при наличие на тези три основания за изменение на регулационния план, нормата на чл. 33, ал.1, изр.2 ЗТСУ /отм/ придава правно значение и на владението, но само ако преди това регулацията е приложена по един от трите начина, т.е. реализирано е изискването за законно заемане на придаваемата площ, приложен е плана, но след изтичане на десет години се установява, че той е одобрен при наличие на грешка/непълнота, допусната е явна фактическа грешка или е одобрен при закононарушения. Така само ако е завзет имота след прилагане на регулацията по един от трите начина и кумулативно след това е продължило владението в продължение на десет години, независимо от наличието на основания на изменение на плана, регулационните граници по приложената регулация и продължилото десет години владение са основание тези граници да се трансформират в имотни. Ако регулацията не е приложена, то придаваемото место остава във владение на собственика и новия регулационен план следва да съобрази положението от преди неприложената регулация – чл. 33, ал.1 изр.1 ЗТСУ /отм/ Ако изобщо не е приложена регулацията по нито един от трите начина, т.е. не са изпълнени условията за заемане на имотите, а придаваемата по регулация площ фактически е завзета от собственика на парцела, към който се придава, той не може при действието на първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ /отм./ да я придобие по давност, защото това би означавало да придобива по давност реална част от парцел, което този текст не допуска. /Нормата на ч. 181 ЗТСУ /отм/ придава правно значение само на владението, изтекло до влизане в сила на ЗТСУ/. Редакцията на чл. 59 ЗТСУ /отм/ е действала до ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Следващата редакция е аналогична на чл.200 ЗУТ. Релевантни за преценката кой е собственик на придаваемо по регулация место е и изясняване на въпроса дали в срока по пар.6 ЗУТ е заявено искане за прилагане на регулацията и дали реално тя е приложена по посочените три начина, защото в противен случай предвижданията на неприложеният дворищно регулационен план за предаване по регулация или за отреждане в съсобственост отпадат автоматично, съгласно пар.8 ЗУТ / ТР № 3/2010 г. на ОСГК /.
При действието на чл. 200, ал.1 ЗУТ, право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да се придобие по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да бъдат обособени като самостоятелни урегулиран имот по правилата на действащия устройствен закон към момента на позоваването на придобивната давност / решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2007 г., I-во г. о., решение № 1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV-то г. о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I. во г. о., решение № 50128 от 3.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2855/2021 г., I г. о./. На придобивна давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на имота, към който се придават части от съседен имот, но при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ , но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години. / решение № 50045 от 4.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г. о./
Така Р. № 50077/18.10.2023 г. по гр.д. № 3350/2022 г., I ГО на ВКС