Автори:
адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
и
адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА,
докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП на БАН
Ключови думи: адвокат, Пловдив, прехвърляне на акции, винкулирани акции, джиро, книга на акционерите, чл. 185, ал. 2 ТЗ
Считано от 23.10.2018г. с последното изменение на Търговския закон (ТЗ), редакция към ДВ, бр. 88 от 23.10.2018 г., акционерно дружество (АД) може да издава само поименни акции. Отпадна възможността АД да издава акции на приносител. Поименната акция (респективно временното удостоверение), е ценна книга, удостоверяваща, че притежателят им, посочен в тях, участва с посочения в тях номинал в капитала на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 187, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на поименни акции и на временни удостоверения се извършва с джиро и чрез предаване, като за да има действие това прехвърляне спрямо дружеството, приобретателят трябва да бъде вписан в книгата на акционерите – вж. Решение № 7713 от 11.07.2006 г. по адм. д. № 11140/2005 г. на ВАС.
Поименните акции могат да бъдат налични или безналични. По принцип поименните акции могат да се прехвърлят свободно на всяко едно трето лице. Според чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. Тези условия могат да бъдат предвидени както за поименните акции на приносител, така и за безналичните поименни акции.
В практиката често акционерите предвиждат изрична клауза в устава на АД, в която поставят ограничения пред акционерите. Какво точно да е ограничението зависи от свободната воля на акционерите при съставяне на устава на АД. Тези ограничения са свързани с наличието на т.н. „винкулирани акции“, чиито правен режим на прехвърляне е подчинен на спазване на специфични условия, предвидени в устава на АД. Тук ще посочим два примера, които са най-често срещани.
Първо, в устава на АД може да е предвидено, че при прехвърляне на поименни акции съответният акционер трябва първо да предложи акциите на другите акционери, а едва след това, ако акционерите откажат да ги изкупят, има право да ги прехвърли на трети лице.
Второ, в устава на АД може да е предвидено, че прехвърлянето на акции може да бъде извършено само след предварително дадено разрешение, което се получава от общото събрание на акционерите или управителният орган на АД.
Смисълът от тези ограничения пред акционерите, притежаващи винкулирани акции, е стремежът на акционерите да „затворят“ възможността за третите лица да придобият качеството на акционер, освен ако те не са съгласни с това.
В тези случаи, когато акционер желае да прехвърли своите вункулирани акции, задава се въпросът какви усложнения могат да възникнат за него, приобретателят на винкулираните акции или АД, ако не бъде спазена съответната процедура в устава на АД. Тук може да бъде посочена съдебната практика, в която са изяснени тези въпроси.
В Решение № 1154 от 10.07.2015 г. по т.д. 1094/2013 г. на СГС е прието, че в устава на АД могат да се предвидят и други условия за прехвърляне на поименните акции. Една от тези възможности е позната в правната литература като винкулирани акции, например акциите не могат да се прехвърлят за определен период от време или е необходимо предварително акциите да се предложат на останалите акционери, съответно съгласие на органите на дружеството (управителен съвет или съвет на директорите) за прехвърлянето им. Винкулираните акции могат да са само поименни. Ограниченията за разпореждане са скрепени със санкции, които са предвидени, за да може дружеството да остане от затворен тип и да бъде регулиран съставът на акционерите. Нарушение на това правило води до относителна недействителност на джирото, но само в отношенията между стария акционер и дружеството. В този смисъл е и Решение № 59 от 18.04.2005 г. по търг. д. № 634/2004 г. на ВКС. Следователно, възможността за ограничаване правата на акционерите да прехвърлят акции не е в противоречие с характера на АД като типично капиталово дружество и битието на акцията като вид ценна книга. След като законът предоставя възможност на всяко едно акционерно дружество да прецени как да организира своя вътрешен живот и чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ТЗ отваря вратата за приемане на валидни и обвързващи членовете на корпоративната общност решения, които да установяват утежнена процедура по прехвърляне на акции и промяна на персоналния субстрат на АД.
В Решение № 1320 от 20.07.2012 г. по търг. д. № 4283/2012 г. на АС-София е прието, че че процесните акции, предмет на прехвърлителната сделки, са винкулирани и не са предложени първо на останалите акционери, преди да бъдат джиросани. От това следва, че е нарушена императивната забрана от регистрирания устав на АД, поради което е налице относителна недействителност. В случая регистрираният устав предвижда, че сделки с временни удостоверения, извършени в отклонение от правилата на устава (правилата за винкулираност на акциите) нямат действие спрямо дружеството и не подлежат на вписване в книгата на акционерите. В този смисъл ищецът е поддържал, че не оспорва валидността на джирата, с които са прехвърлени временните удостоверения на купувача, а само действието на тези прехвърляния спрямо дружеството, тъй като са прехвърлени винкулирани акции в нарушение на устава, без те да са предложени преди това на останалите акционери и да се даде възможност да се придобият от останалите акционери. От това следва, че при винкулираните акции не е достатъчно да се представи като доказателство за надлежно акционерно участие в общото събрание на акционерите книга на акционерите на съответното дружество и списък на акционерите от съответното общо събрание на акционерите. Тези доказателства са достатъчни при обикновеното акционерно участие, но не и при винкулираните акции, какъвто е процесния случай. В процесното общо събрание на акционерите не е установено спазването на императивната процедурата от устава във връзка с прехвърляне на винкулираните акции на дружеството, а оттам – не е установено и качеството на акционер на лицето, продибило винкулираните акции при нарушена процедура от устава. Поради това е прието, че то не притежава правата на акционер, тъй като прехвърлянето на винкулираните акции е непротивопоставимо на АД.
В Решение № 52 от 05.01.2018 г. по търг. д. № 738/2017 г. на СГС е прието, че при прехвърляне на винкулирани акции не са били спазени специфичните изисквания на устава на АД и придобивната сделка не е породила правно действие спрямо дружеството. Съдът е посочил, че тя се явява относително недействителна по отношение на АД по аргумент от чл. 185, ал. 2 изр. второ ТЗ въ вр. с изречение първо от ТЗ и съответно приобретателят на винкулираните акции не може да противопостави нейните правни последици на АД. Съдът е приел, че в този смисъл процесните сделки, с които са прехвърлени винкулираните акции, не са произвели целения транслативен ефект и дружеството-приобретател не е придобило личните и имуществените права на акционера в АД, включително – правото да участва в общото събрание на акционерите и най-важното управително право на акционерите, а именно правото на глас (чл. 181 ТЗ). Така изложеното, от своя страна се явява предпоставка, изключваща законността на проведеното на общо събрание на акционерите поради нарушение на процедурата по неговото свикване и провеждане, при конкретно незпазване на разпоредбите по чл. 227, ал. 3 и чл. 230, ал. 1. ТЗ, съответно – текстовете от устава на АД на ответното дружество, и които нарушения са достатъчни основания да се приеме, че взетите при тези условия решения са противозаконни, респективно противоуставни, поради което същите подлежат на отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ.
В правната доктрина също е прието, че ако въпреки своята винкулириност, акциите бъдат продадени без съгласието на АД, то подобна сделка няма да може да се противопостави на дружеството, в чиято защита е установено винкулирането на акциите[1]. АД, чрез своите управителни органи, трябва да откаже на купувача вписването му в книгата на акционерите. Тук следва да се посочи, че вписването в книгата на акционерите, по смисъла на чл. 185 ал. 2 ТЗ, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството – така Решение № 159 от 12.12.2017 г. по търг. д. № 375 / 2016 г. I т. о. на ВКС, Определение № 1000 от 30.12.2013 г. по търг. д. № 1569/2013 г., I т. о. на ВКС и др.
В случай, че дружеството добросъвестно откаже да впише в книгата на акционерите прехвърлянето на винкулираната акция, купувачът ще придобие правата върху нея в качеството й на особена движима вещ, но няма да може да упражни правата по акцията спрямо дружеството. Рискът от придобиване на винкулирана акция тежи върху нейния купувач, тъй като в случай, че не е налице съгласие на АД за нейното прехвърляне, то за акционера няма да има възможност принудително да предяви срещу АД претенциите си за дивидент, ликвидационен дял и други права, които има спрямо дружеството. Също така купувачът на винкулирана акция, който не е признат от дружеството за акционер, няма да може да забрани на продавача да упражнява управителните си права спрямо дружеството, освен ако в договора между тях няма изрична уговорка. Или, продавачът на акцията ще има право да присъства и гласува на общото събрание на акционерите до регистриране на прехвърлянето в книгата на поименните акционери [2].
С Определение № 481 от 13.07. 2018 год., постановено по т. дело №2511/2017 г. ВКС, II т. о. е допуснал до касационно обжалване по въпроса за характера на винкулираните акции съгласно чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им. ВКС е приел, че правната уредба на този въпрос е оскъдна и по него няма задължителна или трайно установена съдебна практика, поради което предстои произнасяне с решение.
[1] Вж. Касабова, К. Акции и способи за прехвърляне. С.: Софи–Р, 2002, с. 171.
[2] Пак там.