С терминът „предсрочна изискуемост“ се обозначава правомощието на банките и финансовите институции по смисъла на чл. 2 ал. 1 ЗКИ да упражнят едно свое потестативно преобразуващо право, посредством което да предизвикат едностранна промяна в едно облигационно отношение, въпреки волята на другата страна – кредитополучателя. Това е право на банката/финансовата институция, а не задължение, съответно преценката дали да го упражни или не зависи изцяло от волята на правоимащото лице.
Правната регламентация на предсрочната изискуемост е предвидена в различни законови разпоредби, като например чл. 60, ал. 2 ЗКИ:
„Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.“
От изложената разпоредба е видно, че понятието кредити е очертано общо и включва потребителски, ипотечни и др. В тази хипотеза от съществено значение е приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което:
„в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца (банката-кредитор) е да установи дължимостта на претендираната сума. В конректният случай, същият е длъжен да докаже, че ответниците са спрели плащанията по договора за банков кредит. Предмет на установяване в производството ще е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответниците за ангажиране на отговорността им по договора за банков кредит.От това следва, че банката всякога е задължена да Ви извести предварително и да доведе до знанието Ви, че обявява кредита за предсрочно изискуем, като няма изискване в каква форма трябва да бъде обективизирано волеизявлението – било с изпращането на нотариална покана, било с писмо с обратна разписка и др., преди да предприеме действия по удовлетворяване на претенцията си. В тежест на банката/финансовата институция ще е да докаже именнно този факт. Ако банката/финансовата институция не изпълни посоченото задължение, съдът следва да отхвърли искането за издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. В тази насока има изключително богата и последователна съдебна практика, съгласно която:
„Давността тече от момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем и има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.“
Така Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о.; Решение №794 от 04.02.2019 г. по гр.дело №123/2018 г. на СГС (в същото решение още се приема, че обявяването на предсрочна изискуемост е право на кредитора, като от неговата воля зависи дали да го упражни), Решение №49 от 22.12.2015 г. по т.д. № 535/2014 г. на Окръжен съд-гр. Видин. Това е изрично посочено в разпоредбите на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 432 ТЗ и чл. 71 ЗЗД, според които банката може да поиска предсрочно изпълнение, но не е длъжна да стори това, както и при обявена предсрочна изискуемост следва да се приспаднат възнаградителните лихви до края на срока на договора.
Приспадането на възнаградителните лихви до края на срока на договора следва именно от факта, че банката с обявената предсрочна изискуемост променя падежа на дължимите вноски, като обявява цялата дължима сума за предсрочно изискуема. Няма нито житейска, нито правна логика да претендира лихви за 30 години например, какъвто е срока на договора. Обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост са два – неплащане на дължимите вноски в срок, съгласно представения погасителен план и реализирането на субективното право на банката/финансовата институция за трансформирането на неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, с уведомление от страна на банката, достигнало до знанието на задълженото лице- кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост.
Обявяването на предсрочната изискуемост от банката има съществени последици – от този момент започва да тече предвидената в закона погасителна давност (чл. 114 ал. 1 ЗЗД), с изтичането на която банката губи правото да търси принудително удовлетворение на вземането си, посредством способите на исковия или изпълнителен процес. Именно давностният срок има стимулиращ ефект за кредитора, да пристъпи към реализиране на претенцията си и да поиска предвидената съдебна защита на нарушени или застрашени негови права. Налице е последователна съдебна практика в тази насока: в Решение №1825 от 05.06.2017 г по гр. дело №302/2017 г. на РС-Пловдив е прието, че „давност тече от датата на изискуемост на едно вземане“; Решение № 109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г., I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давността тече от датата на обявяването му за предсрочно изискуем, а не за всяка вноска по отделно. Самият факт на обявяването на кредит за предсрочно изискуем променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение към датата на настъпването и.
Предсрочната изискуемост настъпва както по отношение на главницата, така и за дължимите лихви и такси – Решение №106/20.06.2017 г. по т.д. №60152/2016 г. на IV Г.О. на ВКС. В т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки: обективен елемент на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Следва да се има предвид, че много често банковите институции прибягват и до продаването на дълга на колекторски фирми, посредством сключването на договор за цесия по смисъла на чл. 99 ЗЗД. В самият договор за цесия, банката може изрично да упълномощи цесионера – колекторската фирма, да уведоми длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
„Ефектът на уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право“ – така Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013 г. I т.о. ТК.
Важно е да знаете, че за да има действие сключеният договор за цесия спрямо Вас като длъжник, задължително цесията трябва да Ви бъде съобщена, т.е. доведена до знанието Ви съгл. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В противен случай бихте лишени от от възможността да знаете на кой кредитор трябва да заплащате дължимите вноски – на стария или на новия, и кой конкретно е новия.
Позоваването на изтекла погасителна давност обаче не е абсолютно право, а е относително, с оглед на факта, че давността може да бъде прекъсвана при различни предприети от страна на кредитора действия, като например искане за издаване на заповед за изпълнение, налагане на обезпечителни мерки, действия свързани с реализиране на вземането посредством способите на принудителното изпълнение (чл.116, б. „в“ ЗЗД), с предявяване на иск, възражение (чл.116, б. “б“ ЗЗД) и др. и не се прилага служебно,а само при направено възражение. Всякога отричането на кредиторовият интерес и вземане би противоречало на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България, който постановява, че Република България е правова държава, а чл. 17, ал. 3 прогласява неприкосновеност на частната собственост.
Съгласно чл.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Един от елементите на правовата държава, закрепен в посочените по-горе нормативни актове и намерил проявление в константната практика на Европейския съд по правата на човека, е правната стабилност. Тя се състои в това, че когато един правен субект е придобил безсрочно някакви вещни, облигационни, лични или други права в стриктно съответствие с действащото законодателство, то е абсолютно недопустимо с последващо законодателно изменение придобитите вече права да бъдат иззети, конфискувани, ограничени, прехвърлени на други правни субекти или да бъдат лишени от правна защита. Горното означава и да се отрече правото на банката да защити едно свое имуществено притезателно право поради придаване на правна сила на юридически факти, които не са съществували към момента, в който банката е пристъпила към реализиране на правата си по съдебен ред, а са възникнали след това. Конституционният съд многократно е подчертавал в редица свои решения, че създаването на правна уредба, която е двусмислена ,,непоследователна, създаваща неяснота в гражданскоправните правоотношения и генерираща правен хаос, е противоконституционна поради това, че директно противоречи на прокламирания в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. принцип на правовата държава. Противоконституционно следователно се явява и всяко едно тълкуване от съда на законова разпоредба, водещо до същия правен резултат. Отхвърлянето на иска означава и това, че банката е лишена от правото на съдебна защита, което е прокламирано в чл. 56, чл. 117 и чл. 119 от Конституцията – Конституционният съд многократно е подчертавал, че съдебната защита поначало е основната форма на защита в правовата държава (така и в Решение №49 от 22.12.2015 г. по т.д. № 535/2014г. на Окръжен съд – Видин). В тази връзка позоваването на института на изтеклата погасителна давност, от която може да ползва длъжника, всякога се прилага стриктно от съдилищата, при възникналите предпоставки за това, предвид, че засяга в значителна степен реализирането на субективните кредиторови права.
Статията е изготвена от Веселин Тодоров, юрист.
Статията има за цел да очертае някои от основните правни положения, които са свързани със законосъобразното упражняване на правомощието на банките/финансовите институции да обявят кредит за предсрочно изискуем, както и да разгледа механизмите за защита на длъжника-кредитополучател, като няма характер на правна консултация, която винаги изисква конретика по всеки индивидуален казус.