Съгласно чл. 55 ЗС, ограничените вещни права, доколкото са предвидени в закона, могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона.
Правото на ползване като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 ЗС. Следователно, само предвидените в закона ограничени вещни права могат да бъдат обект на придобиване и притежание.
По своя характер правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено. /чл. 56 от ЗС/.
Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено вещно право в закона и поради това не представлява такова. По своя характер, съобразно разясненията, дадени в ТР № 47/1961 г. правото на обитаване е вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя. Следователно, не намира опора в закона изводът, че правото на обитаване е с по-малък обем от обема на правото на ползване. Като ограничено вещно право, правото на обитаване съставлява по естеството си право на ползване. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с прана защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост, да се съобразява с него.
Вж. Р. 561/2010 г. на ВКС
Ключови думи: адвокат Пловдив, адвокат Пловдив право на обитаване, адвокат Пловдив право на ползване, адвокат Пловдив недвижими имоти, адвокат Пловдив вещно право