ВЪПРОС
За редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружниците, с оглед изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, и за задължението на съда, в рамките на проверката за законосъобразност на атакувани решения на ОС, да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник
ОТГОВОР
По първия поставен правен въпрос, касаещ редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружниците, настоящият състав намира, че направените от решаващия състав на САС изводи са в противоречие на практиката на ВКС, Търговска колегия, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 74 от 14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г., І т.о., решение № 196 от 112009 г. по т.д. № 20/2009 г. ІІ т.о., послужили като основание за допускане на касационното обжалване, както и на решение № 104 от 03.10.2011 г. по т.д. № 876/2010 г., ., І т.о. В тези съдебни актове, задължителни за долустоящите на ВКС съдилища и попадащи в обхвата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е прието, че в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на покана за общото събрание и в случай, че такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата/ чрез пощенски оператор, по телефакс, с нотариална покана или др./ е предоставен на дружеството, но законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за общото събрание от съдружника. В първото от цитираните решения е изразено и допълнително становище, че когато е уговорен адрес за кореспонденция по отношение на съдружник и изискването за връчване на адреса е осъществено, в тежест на съдружника е да оспори правомощията на лицето, получило поканата от негово име, установявайки нередовност на уведомяването.
Под понятието адрес за кореспонденция следва да се разбира не административният адрес, а лицето, комуто е възложена представителна власт да приема съобщения от името на адресата. Липсват основания за даване на различно тълкуване на понятието адрес за кореспонденция от понятието съдебен адрес в гражданското съдопроизводство. Под понятието „съдебен адрес“ ГПК има предвид съдебен адресат – лице, което се упълномощава да получава от името на страна по делото адресирани до нея съобщения, с приложени към тях книжа, както и призовки. За да породи действие спрямо упълномощителя, връчването на посочен по делото съдебен адрес, следва да бъде извършено надлежно на посочения адресат.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло цитираната практика и по изложените съображения, отговорът на първия правен въпрос следва да бъде в следния смисъл: За надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ уведомяване на съдружник за свикано общо събрание следва да се счита уведомяването чрез получаване от съдружника на писмена покана, съдържаща дневния ред, в предвидения от закона срок, като способът, по който е станало връчването няма решаващо значение. При посочен от съдружника адрес за кореспонденция с дружеството, поканата за общото събрание следва да бъде връчена надлежно на адресата, а не на друго, неоправомощено лице.
Правният въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник и да се произнесе дали са били налице основанията за изключване в рамките на проверката за законосъобразност на атакуваните решения, също е решен в отклонение от формирана задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика – решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г., ІІ т.о. Категорично е становището на касационния състав, постановил това решение, съобразено и с последователната казуална практика на ВКС, че при предявен конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание проверката на законосъобразността на решения, в хипотезата на изключен съдружник, включва и проверка на предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане на отношенията между съдружниците, както и, че във всички случаи съдът преценява дали изключването е адекватно на виновно извършено от съдружника нарушение или неизпълнение на имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, като при отсъствие на неизпълнение, изключването е недопустимо.
Така РЕШЕНИЕ №126 ОТ 08.07.2013 Г. ПО Т. Д. № 943/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС