
адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Ключови думи: подобрения, недвижим имот, добросъвестен владелец, подобрител, искова молба, отговор на искова молба, възражение, ревандикационен иск, разноски, чл. 72 ЗС, адвокат от Пловдив, имотни дела.
ПРАВНА УРЕДБА
ВЪПРОС
Необходимо ли е да се предявява насрещен иск от ответника (добросъвестен владелец) по ревандикационния иск, когато той поиска да му се заплати от ищеца-собственик стойността на подобренията, които е извършил в процесния имот?
ОТГОВОР
Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, а съгласно чл. 74 от същия закон недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума от сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на тези подобрения. Законът не съдържа правила относно реда и формата, по които владелецът добросъвестен или недобросъвестен – може да направи искането си за подобренията с иск на общо основание или с насрещен иск по предявен срещу него ревандикационен иск (чл. 104 ГПК). Това си вземане обаче той може да реализира и по реда на възражението в един процес по иск за собственост. Такава възможност дава разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), според която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания. А щом решението по ревандикационния иск влиза в сила и по отношение на разрешените с него възражения за подобрения, то очевидно е, че такова възражение за подобрения може да се прави от ответника – добросъвестен или недобросъвестен владелец; иначе не би могло да се постанови решение по възражение за подобрения. Освен това по силата на чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността добросъвестният владелец има право да задържи имота до заплащане на подобренията. Правото на задържане дава възможност на добросъвестния владелец да откаже да предаде имота на собственика-ищец и да иска предпочитателно удовлетворение от стойността му. А за да може ответникът – добросъвестен владелец, да задържи процесния имот до заплащане на подобренията, необходимо е да се установи размерът на вземането му. Следователно съществува връзка между правото на задържане и вземанията, обезпечени чрез него, и понеже е безспорна възможността правото на задържане да бъде упражнено само по пътя на възражението, без насрещен иск, то следва, че добросъвестният владелец – ответник по ревандикационния иск, може да поиска плащане на подобренията не само с насрещен иск, но и по пътя на възражението. Възражението за задържане обхваща и искането за плащане на увеличената стойност на имота, дължаща се за направените подобрения.
ВЛАДЕЛЕЦЪТ – ДОБРОСЪВЕСТЕН ИЛИ НЕДОБРОСЪВЕСТЕН – ОТВЕТНИК ПО РЕВАНДИКАЦИОННИЯ ИСК, МОЖЕ ДА ПОИСКА ПРИСЪЖДАНЕ НА СУМАТА ЗА ПОДОБРЕНИЯТА И ПО РЕДА НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО, А НЕ САМО ЧРЕЗ НАСРЕЩЕН ИСК.
Вж. ТР 111/1962 г. на ОСГК на ВС