Днес парламентът окончателно прие Закона за мерките по време на извънредното положение. В него са регламентирани редица мерки в защита на длъжниците по изпълнителни дела пред ЧСИ, длъжници на банки и финансови институции, страни в съдебни и административни производства и т.н.
По същество последицата от тези мерки се изразява в невъзможност длъжникът да понесе негативни последици от забавени плащания спрямо своите кредитори – банки, взискатели по изпълнителни дела, наемодатели, лизингови компании и т.н.
В закона е прието, че ако гражданин или фирма не успее да плати в срок докато трае извънредното положение, няма да търпи негативни последици от това. Като са обхванати всички задължения по всякакъв вид правоотношения – договори за потребителски кредит, договори за лизинг, договори за наем и др.
Физическото лице или търговецът ще продължава да дължи, но дългът му няма да нараства заради наказателни лихви и неустойки, няма и да рискува например кредитът му да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем.
Това е комбинирано с друга разпоредба. С нея по време на извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители.
„Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения“, прие още Народното събрание.
Освен това се записва, че сроковете за плащане (определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката) на задълженията за ток на битови клиенти се удължават от 10 на 20 дни. Като те „може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност“.
Депутите приеха, че изповядването на сделки при нотариус ще е възможно и по време на извънредното положение, но не свободно, а ще се преценява дали те са неотложни. Ето какво прие парламентът: „Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания“. Както и да задължи Нотариалната камара да осигури дежурни при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.
Предложение на Христиан Митев да отпадне ограничението за нотариалните сделки накара министъра на правосъдието Данаил Кирилов да заяви, че ако не се приеме, сам ще издаде заповед в този смисъл, че и с по-сериозни ограничения. „Леко намекнах, че ако отхвърлите, ще издавам заповед за 20 дни спиране на работата на нотариусите и ще бъде по-зле“, каза той.
Парламентът окончателно прие и че от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства и производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
- давностните срокове и други, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
- сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
- сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон.
- сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Освен това се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение:
- сроковете, определени в закон, извън вече изброените, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
- действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.