В следващите редове на тази статия ще получите експертни разяснения за хипотези на относителна недействителност на договор при свързани лица. Трябва да имате предвид, че в съвременния правен и икономически оборот нерядко се срещат случаи, при които длъжници прехвърлят или продават свое имущество, за да осуетят възможността на кредиторите си да съберат дължимото. Основният инструмент за защита срещу подобни действия е предвиденият в Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) Павлов иск. Той дава право на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда. Особено сложни са случаите, когато увреждащата сделка е сключена между свързани лица. С Решение № 179 от 17.03.2026 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, е дадено авторитетно тълкуване на редица ключови въпроси, свързани с доказването на знанието за увреждане при такива сделки.
Какво е Павловият иск и кога се прилага?
Павловият иск е правно средство, чрез което кредиторът може да защити своите интереси, когато длъжникът извършва действия, намаляващи неговото имущество и по този начин затрудняващи или осуетяващи удовлетворяването на кредитора. Правното основание е чл. 135, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите. За да бъде уважен искът, е необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на действително вземане на кредитора, извършено увреждащо действие от страна на длъжника и знание за увреждането. Когато действието е възмездно, законът изисква и третото лице, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. Именно доказването на това знание е най-сложната и оспорвана предпоставка в съдебния процес. Ако имате нужда от съдействие по подобни казуси, можете да се обърнете към Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“.
Как се доказва знанието за увреждане при възмездни сделки?
Доказването на субективната предпоставка, а именно знанието на третото лице за увреждането, е в тежест на кредитора. Законът предвижда една важна оборима презумпция: знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Но какво се случва, когато сделката е сключена между търговски дружества или лица, квалифицирани като „свързани“ по смисъла на Търговския закон? Нашите специалисти по търговско право и сделки могат да ви консултират подробно по тези въпроси.
Приложима ли е презумпцията за знание при свързани лица извън производството по несъстоятелност?
ВКС дава категоричен отговор: презумпцията за знание на третото лице за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага за свързаните лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон само по иск, предявен от синдик или кредитор за попълване на масата на несъстоятелността по реда на чл. 649 ТЗ. В общото исково производство, когато кредитор предявява Павлов иск, тази презумпция не намира приложение. Всяка оборима презумпция е доказателствено правило и се прилага стриктно, без да може да се тълкува разширително. Следователно кредиторът не може да разчита на автоматично предположение за знание само въз основа на факта, че страните по сделката са свързани лица.
Какво е доказателственото значение на свързаността между страните по сделката?
Въпреки че презумпцията не се прилага автоматично, отношенията на свързаност между лицата, сключили възмездния договор, не са без доказателствено значение. ВКС посочва, че между свързаните лица обичайно съществуват фактически отношения на близост и съпричастност. Следователно качеството на свързани лица е само част от системата на косвени доказателства, необходими за пълното доказване на знанието за увреждане. Съдът е длъжен да приеме, че третото лице е знаело за увреждането, когато съвкупността от косвени доказателства води до еднозначен извод в тази насока. За професионална защита при такива спорове, разгледайте нашите услуги за процесуално представителство по търговски дела.
Какъв е необходимият обем на знанието на третото лице?
Важно уточнение, направено от ВКС, е относно обема на знанието, което се изисква от третото лице. Не е необходимо към момента на сключване на сделката то да е узнало всички детайли, индивидуализиращи вземането на кредитора, а именно: кой точно е кредиторът, какви са правопораждащите факти или какъв е точният размер на дълга. Достатъчно е приобретателят по договора да знае самия факт, че неговият праводател, тоест длъжникът, има дълг. Това знание е достатъчно, за да се обоснове субективната предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Има ли значение, ако отношенията на свързаност са прекратени преди сключването на сделката?
В разглежданото решение ВКС се произнася и по въпроса за значението на факта, че отношенията, обуславящи свързаността, са прекратени преди сключването на увреждащия договор. Съдът приема, че прекратяването на тези отношения години по-рано не е достатъчно само по себе си, за да изключи извода за знание на третото лице. Решаващи са не формалните отношения на свързаност, а фактическите отношения на близост и съпричастност между лицата. Ако от събраните доказателства може да се направи извод, че тези отношения на близост са продължили да съществуват и към момента на сделката, те могат да послужат за доказване на знанието за увреждане. Това важи и в случаите, когато договорът е сключен чрез пълномощник. При сложни казуси с имоти, нашите специалисти по сделки и дела за имоти са на ваше разположение.
Как ВКС приложи тези принципи в конкретния казус?
Делото е образувано по иск на кредитор, чието вземане е установено с влязло в сила съдебно решение, срещу дружество длъжник, което е продало паркомясто на трето лице. Установено е, че договорът е сключен от пълномощник на длъжника, а купувачът и пълномощникът са имали дългогодишни трудови и управленски отношения в общи дружества, включително са живели на съседни адреси. ВКС е приел, че въззивният съд неправилно е приложил презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като производството е общо исково, а не по несъстоятелност. Въпреки това, след самостоятелна преценка на събраните косвени доказателства, касационният съд е достигнал до еднозначния извод, че купувачът е знаел за дълга на продавача. Всички предпоставки на чл. 135, ал. 1 ЗЗД са установени и искът е уважен. Подробности за производството по несъстоятелност и събиране на вземания можете да намерите на страницата ни за производство по несъстоятелност.
Какво означава това решение за кредитори и длъжници на практика?
Решение № 179/2026 г. на ВКС внася важна яснота в практиката по прилагане на Павловия иск. То подчертава необходимостта от прецизно доказване на знанието за увреждане при възмездни сделки между свързани лица извън производството по несъстоятелност. Кредиторите трябва да бъдат подготвени да ангажират сериозни косвени доказателства за фактическите отношения на близост между страните по сделката, за да постигнат успех в съда. От друга страна, лицата, придобиващи имущество от свои бивши или настоящи бизнес партньори, трябва да бъдат внимателни и да извършват надлежни проверки, за да не се окажат въвлечени в съдебни спорове за относителна недействителност на придобиването. За цялостен правен анализ на търговски предприятия и оценка на правните рискове при сделки, можете да разчитате на екипа на нашата кантора, ръководен от адвокат Ивайло Василев – доктор по право с над 10 години практически опит в сферата.