Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В съдебната практика се задава въпроса „Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?“
Следва да се провежда разграничение между „основанието“ за разваляне на двустранен договор, от една страна, и „обезщетяването на вредите“ от неизпълнението на договора – от друга. Неизпълнението на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като – съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не на последно място, при липса на изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при развален договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност при направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до кой момент продължава състоянието на забава. В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.
В заключение, в по-рядко срещаната на практика хипотеза на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
НЕ СЕ ДЪЛЖИ НЕУСТОЙКА ЗА ЗАБАВА ПО ЧЛ. 92, АЛ. 1 ЗЗД, КОГАТО ДВУСТРАНЕН ДОГОВОР, КОЙТО НЕ Е ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ИЛИ ПЕРИОДИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, Е РАЗВАЛЕН ПОРАДИ ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА. ДЪЛЖИМА В ТАКАВА ХИПОТЕЗА Е ЕДИНСТВЕНО НЕУСТОЙКА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА ВРЕДИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ПОРАДИ РАЗВАЛЯНЕ – НЕУСТОЙКА ЗА РАЗВАЛЯНЕ, АКО ТАКАВА Е БИЛА УГОВОРЕНА. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ ВЪВЕЖДА РАЗЛИКА МЕЖДУ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ, ОТ КОЙТО ПРОИЗТИЧА ПРАВОТО НА РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА, И ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ, ОТ КОЙТО СЕ ПОРАЖДА ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. СЪГЛАСНО ЧЛ. 88, АЛ. 1 ЗЗД КРЕДИТОРЪТ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ САМО ЗА ВРЕДИТЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА.
Чл. 88, ал. 1 ЗЗД
Чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 ОТ 13.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2013 Г., ОСГTК НА ВКС