Когато се извършва съдебна делба на наследство, един от най-важните и критични етапи е вписването на съдебното решение в Имотния регистър. Често обаче възникват сложни усложнения, ако някой от съделителите има непогасени публични задължения към държавата. В тази статия, подготвена от опитния екип на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“, ще разгледаме подробно и аналитично ключово Определение № 3213 от 15.06.2026 г. на Върховния касационен съд (ВКС), което дава яснота и авторитетна позиция по въпроса за вписване на съдебно решение за делба при наличие на публични задължения.
Какво представлява съдебната делба и защо е критично важно нейното вписване?
Съдебната делба е специално производство, чрез което се прекратява съсобственост върху определено имущество. Когато съсобствениците не могат да постигнат взаимно съгласие за договор за доброволна делба, се прибягва до съдебния ред. Вписването на съдебното решение е задължително, за да може то да породи своето пълно действие спрямо трети лица и да удостовери окончателно кой е новият изключителен собственик на конкретния имот. Това е ключов момент от всяка консултация по вещно и семейно право на територията на Пловдив.
Без вписване на решението, то остава неефективно спрямо трети лица, което означава, че новият собственик не може да разпорежда имота, не може да го заложи, нито да го продаде. Това е причината съдията по вписванията да извършва строга проверка преди да допусне вписването, особено когато са налице публични задължения.
Какви са точните изисквания на чл. 264 от ДОПК при вписване на съдебни актове?
Според чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска само след представяне на писмена декларация, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Целта на тази разпоредба е да защити интересите на държавата и да гарантира събирането на данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Ако лицето декларира, че има такива задължения, вписването може да се извърши само ако те бъдат платени или ако длъжникът се съгласи писмено те да бъдат погасени от сумата, получена при сделката, съгласно чл. 264, ал. 4 ДОПК.
Тази норма е резултат на дългогодишна практика на съдилищата и е насочена към защита на фиска. Ако бъде позволено на длъжник да прехвърли имущество без да погаси своите публични задължения, това би означавало намаляване на гаранцията за събирането на дължимите суми. Поради това, съдията по вписванията е длъжен да проверява наличието на такива задължения преди да допусне вписването.
Приложим ли е чл. 264 от ДОПК при съдебна делба, когато страните нямат публични задължения?
Върховният касационен съд категорично и авторитетно приема, че съдебната делба, извършена чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс, представлява „прехвърляне на вещни права“ по смисъла на закона. Причината е, че всеки съделител едновременно прехвърля своите идеални части от едни имоти и придобива идеалните части на другите съделители върху имота, който получава в реален дял. Следователно, изискванията за проверка на публични задължения са напълно приложими и не могат да бъдат игнорирани.
Ако обаче страните нямат такива задължения, съдията по вписванията няма никакво основание да откаже вписването на съдебното решение. В този случай всички условия по закона са изпълнени, и отказът би бил незаконосъобразен. Това е важна позиция, която защитава правата на собствениците, които нямат публични задължения.
Как се процедира, когато съделител с публични задължения получава дял, равен или по-голям от неговата част?
Практиката на Върховния касационен съд прави важно и критично разграничение относно стойността на получения дял. Когато съделител с публични задължения получи реален дял, чиято стойност съответства или е по-голяма от стойността на дела му в прекратената съсобственост, решението за делба не води до намаляване на неговото имущество. В този случай държавният интерес не е застрашен, тъй като гаранцията за събиране на публичните задължения не намалява и остава достатъчна.
Поради това, наличието на непогасени задължения при такъв съделител не е пречка за вписване на съдебно решение за делба. Съдията по вписванията трябва да допусне вписването, тъй като няма риск за фиска. Това е справедливо решение, защото длъжникът не се облагодетелства от делбата, а само получава еквивалентната стойност на своя дял.
Кога съдията по вписванията може законосъобразно да откаже вписване на решение за делба заради публични задължения?
Според анализираното определение на ВКС, проблем и пречка за вписване възниква в случаите, когато съделител с непогасени публични задължения получи недвижим имот на стойност, която е по-ниска от стойността на дела му в прекратената съсобственост. В тази хипотеза имуществото на длъжника реално намалява, което поставя в директен риск интересите на фиска и възможността за събиране на дължимите суми.
При такава ситуация вписване може да бъде извършено само ако са налице предпоставките по чл. 264, ал. 4 ДОПК. Това означава, че задълженията трябва да бъдат платени или длъжникът трябва да декларира писмено съгласие те да се погасят от сумите за уравнение на дяловете. Ако тези условия не са изпълнени, съдията по вписванията има пълното основание и дори е длъжен да постанови обоснован отказ за вписване на решението.
Какви са правните последици при допусната фактическа грешка в съдебното решение?
В конкретния казус, разгледан от ВКС, е установена и друга съществена пречка за вписването – допусната очевидна фактическа грешка при изписването на ЕГН на един от съделителите в диспозитива на решението. Съдът авторитетно приема, че поради тази грешка е невъзможно да се извърши коректна справка за наличието на публични задължения на това лице. Без точния ЕГН, съдията по вписванията не може да направи надеждна проверка в системата на НАП.
Докато грешката не бъде поправена по съответния процесуален ред (чл. 247 ГПК), съдията по вписванията не може да формира никакъв извод дали са спазени всички изисквания на ДОПК. Това прави постановения отказ за вписване напълно законосъобразен и обоснован. За избягване на подобни ситуации е препоръчително да ползвате качествени услуги от опитен адвокат, който ще осигури точност на всички документи.
Практически съвети при съдебна делба с публични задължения
Когато се планира съдебна делба и има публични задължения, е критично важно да се направи предварителна проверка на наличието на такива задължения. Препоръчително е всеки съделител да поиска справка от НАП преди да се подаде исковото заявление. Това позволява да се планира стратегията на делбата и да се избегнат неприятни изненади при вписване.
Ако има публични задължения, съделителите трябва да се договорят как те ще бъдат погасени. Най-често решение е те да се платят преди вписване, или да се договори погасяването им от сумите за уравнение на дяловете. В последния случай е необходимо да се включи ясна клауза в решението на съда, така че съдията по вписванията да може да разбере, че условията на чл. 264, ал. 4 ДОПК са изпълнени.
Друг важен момент е точното изписване на всички данни в решението, особено ЕГН-ата на съделителите. Всяка грешка може да доведе до отказ за вписване и необходимост от поправка на решението чрез допълнително производство.