Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
Новите положения в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
От днес (22.01.2019 г.) влизат в сила промените в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тях се въвеждат нови минимални прагове за дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, както следва: за дълг до 500 лв. – минимално възнаграждение от 30 лв.; за дълг от 500,01 лв. до 1000 лв. – минимално възнаграждение от 60 лв. Длъжниците по изпълнителни дела за малки дългове обаче ще продължават да дължат на взискателя заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване за изпълнителното дело в размер на 200 лв. – чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Промените се отразяват само на адвокатските възнаграждения, които ще се претендират по изпълнителни дела след влизане в сила на промените в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.
Новите положения не се отнасят за дългове на длъжника, които са в размер над 1000 лв. За водене на изпълнително дело адвокатът ще има правото да получи половината от това, което би взел за процесуално представителство по гражданско дело със същия материален интерес.
Значение на промените за длъжника по изпълнителното дело
Горепосочените нови положения имат значение за размера на дълга на длъжника по изпълнителното дело. По този начин се намалява финансовата тежест върху длъжниците по изпълнителни дела, които са осъдени за малки по размер суми и спрямо които има опасност размерът на дължимите разноски в полза на взискателя да станат по-големи по размер от дълга по изпълнителния лист. Ако общият размер на дълга по изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя, е в горепосочените минимални размери, взискателят ще има възможност да претендира от частния съдебен изпълнител да му бъде заплатена само посочените 30 лв. или 60 лв. съобразно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. При претенция за събиране на по-висока по размер сума, длъжникът има възможност да обжалва постановлението за разноски на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и следващите от ГПК поради липсата на фактическа и правна сложност по изпълнителното дело.
Тук трябва да се подчертае, че нормите относно отговорността за разноски имат процесуален характер, доколкото регулират въпроси относно размера на дълга по изпълнителното дело и правото на взискателя да ги претендира за събиране по принудителен ред във висящото изпълнително дело. Поради това трябва да се приложи правилото, че новата процесуална норма преурежда завареното висящо процесуално правоотношение. От това следва, че от днес промените в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. ще трябва да бъдат съобразявани при всяко едни възражение на длъжника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.