адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Ключови думи: частен съдебен изпълнител, дисциплинарна отговорност, изпълнително дело, лишаване от правоспособност, жалба до Камарата на Частните съдебни изпълнители, адвокат, Пловдив.
Резюме:
На 11.07.2019 г. ВКС постанови решение, с което лиши от правоспособност частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за година и четири месеца. В решението ВКС приема, че ЧСИ е извършил множество нарушения, които обосновават налагане на санкционната мярка. Те са следните:
- Продължила действията по принудително изпълнение след изтичане на повече от две години от искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия, с което нарушила чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК;
- Конституирала през март 2016 г. дъщеря си като присъединен взискател по делото, с което е нарушила чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, както и чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ.
- Не е изследвала статута на длъжника по ЗДДС при изготвяне на оценката на имота и движимите вещи; при определяне на началната цена на имотите и движимите вещи не е посочено дължи ли се ДДС и за коя част от имота или вещите; не е преведен ДДС и не е съставен документ по чл. 83 ЗДДС.
- В нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК не е изпратила ПДИ на длъжника с посочване на актуалния размер по дълга, включително публичните му задължения.
- В нарушение на чл. 487, ал. 2 ГПК няма разгласа на публичната продан.
- В нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК в обявление за имоти, находящи се в общ. Брусарци, е определена първоначална цена по-ниска от размера на данъчните оценки за имотите;
- В обявление за имоти е определена първоначална цена за имота при първа публична продан, по-ниска от данъчната оценка.
Цялото решение на ВКС може да прочетете тук:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.София, 11.07.2019 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2069/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител и е образувано по жалби, подадени съответно от Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители (СКЧСИ), чрез юрисконсулт А. Д. и от частен съдебен изпълнител А. В. Я., чрез адв. В. Ч., против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 21.12.2017 г. по дисциплинарно дело № 17/2017 г..
Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители (СКЧСИ) обжалва решението в частта относно наложеното наказание, като счита, че това, определено от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) е „явно несправедливо“. Няма оплаквания в частта, с която е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание за част от посочените в искането деяния.
Министърът на правосъдието не е обжалвал решението на ДК на КЧСИ, което е постановено по негово искане, нито се е присъединил към жалбата на СКЧСИ, но е страна и в съдебната фаза на производството – съдът, ако отмени решението на ДК, решава спора по същество. От министъра зависи дали да изразява становище по делото, дали да изпраща представител за участие в съдебно заседание, но това не променя процесуалното му качество. В открито съдебно заседание негов представител е заявил, че обжалваното решение е правилно.
Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Я. с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана, в отговора на жалбата изразява становище, че тя е неоснователна. Излага подробни съображения за това, че с действията си по изпълнителното дело не е нарушила посочените в решението правила. Поддържа становището и в открито съдебно заседание лично и чрез адв. В. Ч., като излага и съображения в писмена защита, постъпила на 14.03.2019 г., в указания от съда срок. В писмената защита прави довод и за недопустимост на жалбата на СКЧСИ, защото е подадена от юрисконсулт Д. и това, че тя е упълномощена от Г. Д..
ЧСИ Я. от своя страна, обжалва същото решение в частта, с която са й наложени дисциплинарни наказания. Счита, че дисциплинарната отговорност е погасена, защото по жалбата на „Напоителни системи ЕАД е била образувана преписка на 14.09.2016 г. в МП, което значи, че най-късно на 14.09.2016 г. органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ – министърът на правосъдието е узнал за допуснати нарушения по изпълнително дело № 161/2016 г. На 07.09.2016 г. е уведомена и КЧСИ, но искането на Съвета на камарата до председателя на ДДК е от 08.03.2017 г., също след изтичане на срока по чл. 69, ал. 1, предл. 1 ЗЧСИ. Излага и съображения за неправилност на решението, тъй като счита, че не е допуснала приетите нарушения: Взискателят [община] е възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнение, поради което не може да се очаква от кредитора да иска извършване на действия по изпълнението, след като е предоставил това на ЧСИ; не е имало поради това основание за прекратяване на изпълнителното производство. Няма допуснато нарушение и на чл. 19, ал. 3 ЗЧИ – нормата е специална по отношение общата разпоредба на чл. 22, ал. 1 ГПКК и съдържа диспозитивен елемент; ЧСИ не може да отказва извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 ГПК, но законодателят не е предвидил задължителното отвеждане в хипотезата на чл. 22 ГПК, а му е предоставил правото на избор. При това, взискател е [община], а само присъединеният кредитор е в родствена връзка с ЧСИ /нейна дъщеря/; ЧСИ не може при това положение да се отведе от цялото изпълнително дело. Не е допуснато нарушение на чл. 131 ЗДДС, тъй като сградите са построени в периода 1963-1965 г., а съоръженията като неделима част от сградата като съоръжение – ВЕЦ „Смирненски“ са монтирани през 1967 г. и същите се явяват освободена доставка по см. чл. 45 ЗДДС. По тази причина ЧСИ не е бил задължен да начислява и внася ДДС върху продажбите. Няма нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК – покана за доброволно изпълнение за вземане на присъединения взискател Е. П. е изпратена на 10.03.2016 г. и след това държавата се е присъединила за публични вземания; ЧСИ изпратила нарочно съобщение от 25.05.2016 г., с което уведомила длъжника, като изрично в съобщението е посочена сумата, с която се присъединява публични взискател – 8 290 125,88 лв.; съобщението е получено от длъжника на 27.05.2016 г. Няма допуснато нарушение на чл. 487, ал. 2 ГПК относно разгласяване на публичната продан за обект МВЕЦ „Кошарник“ – обявление е било поставено на таблото на РС Монтана на 06.06.2016 г., на таблото в кметството по местонахождението на имота, на същата дата. Несвоевременното разгласяване в сайта на ОС Монтана е поради системен проблем и не може да бъде вменен във вина на ЧСИ; за проблема ЧСИ Я. своевременно е сигнализирала. Не е нарушен чл. 485, ал. 2 ГПК – началната цена на публичната продан е над размера на данъчната оценка. В писмените бележки навежда нови твърдения и доводи за незаконност на обжалваното решение, което е недопустимо извън преклузивните срокове за обжалването му.
Подробните съображения с какъв печат са подпечатани преписите от решението на ДК, изпратени до СКЧСИ и до министъра на правосъдието, кой е подписал придружителното писмо до всички страни в производството, нямат никакво отношение нито към допустимостта на образуваното съдебно производство, нито към валидността и правилността на обжалваното решение.
В открито съдебно заседание Съветът на камарата на ЧСИ изразява становище за неоснователност на жалбата на ЧСИ Я.. Представителят на министъра на правосъдието – също, доколкото счита обжалваното решение за правилно. И двамата правят възражение за прекомерност на претендираното от ЧСИ адвокатско възнаграждение по чл. 78 ГПК.
КЧСИ не изразява становище по жалбите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че двете жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт. Неоснователни са възраженията на ЧСИ Я. относно редовността на жалбата, подадена от СКЧСИ. По делото са представени доказателства, установяващи наличие на процесуално представителство по пълномощие на юрисконсулт А. Д. за жалбоподателя СКЧСИ по чл. 32, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Другите съображения във връзка с наличие на надлежно процесуално представителство на юрисконсулт Д. и това как и от кого е взето решението за подаване на жалбата от СКЧКИ нямат отношение към въпросите за редовност на същата, вкл. за приложение на чл. 32, ал. 1, ал. 3 ГПК, нито могат да се поставят от насрещната страна по спора.
За да се произнесе, съдебният състав взе предвид следното:
Дисциплинарното дело е образувано за нарушения, допуснати от ЧСИ А. Я. с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана, по изпълнително дело № 20127470400161, по искане на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и по искане на Министъра на правосъдието, съединени за общо разглеждане и произнасяне.
Искането на СКЧСИ от 08.03.2017 г. е въз основа на решение от 16.12.2016 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Я., след жалба вх. № Ж-397/07.09.2016 г. от длъжника „Напоителни системи“ ЕАД и сигнал с вх. № 4336/15.12.2016 г. от заместник министъра на земеделието и храните, след поискано и дадено от ЧСИ становище и извършена по изпълнителното дело проверка.
Искането на министъра на правосъдието е от 28.03.2017 г. въз основа на доклада за извършена проверка по жалба от длъжника „Напоителни системи“ ЕАД. Докладът е представен на министъра на 20.03.2017 г.
Предмет на настоящата проверка са твърдения за нарушения на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, чл. 19, ал. 3 ЧСИ вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, на чл. чл. 428, ал. 1 ГПК, чл. 487, ал. 2 ГПК, чл. 485, ал. 2 ГПК и нарушения, свързани със задълженията на ЧСИ по чл. 131 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Съставът на Върховния касационен съд намира за неоснователно възражението на ЧСИ Я., че исканията на СКЧСИ и на министъра на правосъдието са направени след изтичане на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ.
Срокът по цитираната разпоредба е за сезиране на компетентния наказващ орган – по аналогичен начин въпросът за дисциплинарната отговорност на държавните съдии изпълнители е уреден в ЗСВ. Вярно е, че в ЗЧСИ няма срок за продължителността на дисциплинарното производство, а само за разглеждането и решаването на дисциплинарното дело от Дисциплинарния състав, поради което е възможно и неоснователно забавяне на крайния акт, но това законодателно разрешение, не може да доведе до различен извод относно тълкуването на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Сезиращото лице може да контролира само скоростта на своето разследване; не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган, съответно правораздава съдът, нито да влияе на процесуалното поведение на другите участници.
За „узнаване” на нарушението не може да се приеме датата, на която са постъпили сигнали или жалби на трети лица, нито датата, на която е назначена проверка от Съвета на камарата, съответно от министъра на правосъдието. Именно след тяхното приключване се установяват конкретните деяния, тогава органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ се запознава с тях и преценява дали съставляват нарушения, решава дали да търси дисциплинарна отговорност. Това е моментът, от който започне да тече шестмесечния давностен срок по чл. 69, ал. 1, предл. 1 ЗЧСИ.
В случая, той не е изтекъл. Министърът на правосъдието е узнал за нарушенията на 20.03.2017 г. по констатациите от назначената от него проверката. На 28.03.2017 г. е отправено искане до Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, което е в срока по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ.
Съветът на камарата, след като е получил жаби от „Напоителни системи“ АД /длъжник/ и от заместник министъра на земеделието и храните, е поискал с две поредни писма от ЧСИ становища по всяка от жалбите и изпращане на пълно и заверено копие от изпълнителното дело. Съответно, на 14.10.2016 г. и на 16.12.2016 г., в свои заседания СКЧСИ е узнал за нарушенията и преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ е сезирал Дисциплинарната комисия – на 08.03.2017 г.
Съставът на Върховния касационен съд, по въпроса допуснати ли са нарушения от ЧСИ Я., съответно за тях може ли да се ангажира дисциплинарната й отговорност, намира следното:
В обжалваното решение на ДК на КЧСИ, е прието за установено, че ЧСИ А. Я. с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана, по изпълнително дело № …., е допуснала следните нарушения:
- Продължила действията по принудително изпълнение след изтичане на повече от две години от искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия, с което нарушила чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК;
- Конституирала през март 2016 г. дъщеря си Е. П. Б. като присъединен взискател по делото, с което е нарушила чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, както и чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ.
- Не е изследвала статута на длъжника по ЗДДС при изготвяне на оценката на имота и движимите вещи; при определяне на началната цена на имотите и движимите вещи не е посочено дължи ли се ДДС и за коя част от имота или вещите; не е преведен ДДС и не е съставен документ по чл. 83 ЗДДС.
- В нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК не е изпратила ПДИ на длъжника с посочване на актуалния размер по дълга, включително публичните му задължения.
- В нарушение на чл. 487, ал. 2 ГПК няма разгласа на публичната продан.
- В нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК в обявление № 43, изх. № 1763/01.06.2016 г. за имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Брусарци, е определена първоначална цена по-ниска от размера на данъчните оценки за имотите с № … и с № …;
- В обявление № 44 с изх. № 1766/01.06.2016 г. за имоти в [населено място],[жк], е определена първоначална цена за имота при първа публична продан, по-ниска от данъчната оценка
За така описаните повече от седем отделни нарушения, е наложил 7 отделни наказания – по седемте пункта, така, както са описани по-горе, по всеки пункт – глоба от по 1000 лв., или общо глоба в размер на 7000 лв.
По делото е установено, че изпълнителното дело е образувано на 21.04.2012 г. с възлагателно писмо от [община] за събиране на публично общинско вземане против „Напоителни системи“ ЕАД, клон Мизия на обща стойност 15 436,19 лв. , от които главница 14762,56 и 673, 63 лв. лихва. На 31.08.2012 г. ЧСИ е изпратил на длъжника „съобщение за доброволно изпълнение“ с посочване, че към тази дата задължението му е в размер на 17749,67 лв. С писмо, постъпило на 13.09.2012 г. взискателят уведомил ЧСИ, че е получил плащане от длъжника, с изключение на разноски по изпълнителното дело в размер на 54 лв. На 17.09.2012 г. длъжникът също уведомил, че с платежни документи от 15.08.2012 г. е превел дължимата сума на взискателя и иска прекратяване на изпълнителното дело. Молбата е оставена без уважение поради неплатени такси и разноски по изпълнителното дело към ЧСИ в размер на 54 лв. След тава, в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, такива не е предприел и ЧСИ.
Правилно в обжалваното решение на ДК е прието, че на 21.04.2014 г. е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело. Както е изяснено в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и без изричен акт от съдията изпълнител, на тази дата, по силата на закона, изпълнителното производство е прекратено. Доводът на ЧСИ, че взискателят му е възложил по чл. 18 ЗЧСИ да избира начина на изпълнение би имал значение, ако сам той бе предприел изпълнителни действия в този период, но в случая той не го е сторил и така давността не е била прекратена било по почин на взискателя, било по инициатива на частния съдебен изпълнител.
ЧСИ, като е продължил действията по принудително изпълнение след посочената по-горе дата – присъединил нови трима взискатели, наложил възбрани, извършил опис и оценка на движими вещи, изнесъл на публична продан недвижими имоти, е нарушил чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
След настъпилата перемпция, през март 2016 г. ЧСИ е конституирал дъщеря си Е. П. Б. като присъединен взискател по изпълнителното дело. Правилно ДК е приела в обжалваното решение, че е нарушен чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК – престъпена е забрана за участие като съдебен изпълнител на лице, което е роднина по права линия без ограничение на някоя от страните по делото. Законодателят в случая не предоставя на съдията изпълнител преценката да реши дали да се откаже да извърши изпълнителното действие или не; той е длъжен да откаже да го извърши. Разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ не предвижда друго – от това, че извън хипотезите на чл. 22 ГПК съдия-изпълнителят не може да откаже извършването на изпълнителни действия не следва, че във всички хипотези на чл. 22 ГПК и особено в относимата към случая – ал. 1, т. 2, той разполага с право на преценка и може, но не е длъжен да откаже извършване на изпълнителни действия. Всички основания за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК се основават на обстоятелства, които според законодателя пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията/съдия-изпълнителя, като в хипотезите на ал. 1, т. 1-5, които са изрично посочени, е винаги налице такова съмнение. Наличие и на други обстоятелства (чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК) също могат да породят основателно съмнение в безпристрастието, доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията/съдия-изпълнителят не е способен да реши въпроса безпристрастно. Изискването е съдията/съдия-изпълнителят не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв; безпристрастността трябва да бъде очевидна. Етичният кодекс на частните съдебни изпълнители също приравнява наличието на основанията по чл. 22 ГПК на предположение за наличие на конфликт на интереси спрямо частния съдебен изпълнител, т.е. на основателно съмнение, че личният интерес на частния съдебен изпълнител може да се отрази на неговата безпристрастност при упражняване на служебните му задължения.
Неоснователен е доводът на ЧСИ Я., че хипотезата на чл. 22, ал. 1 ГПК в случая е неприложима и тя не може да „се отведе“ от изпълнителното производство, защото то е образувано с други страни. ЧСИ в случаите на обстоятелство, представляващо основание за съмнение в безпристрастността и конфликт на интереси /хипотезите на чл. 22 ГПК/ отказва извършването на съответното изпълнително действие, което би го поставило в подобна ситуация. Друг е въпросът, че в случая дъщерята на ЧСИ се е присъединила по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство, по което длъжникът е бил останал задължен само за 54 лв. и то за такси и разноски за съдията изпълнител, невнесени предварително от взискателя при образуване на изпълнителното производство.
Правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Я. е допуснала дисциплинарно нарушение като не е изследвала статута по ЗДДС на дружеството – длъжник и собственик на имуществото, предмет на принудителното изпълнение, при изготвяне на оценката на имота и движимите вещи и преди определяне на началната им цена. Длъжникът е акционерно дружество с едноличен собственик държавата и е регистрирано по ЗДДС – обстоятелство, за което е имало и данни по изпълнителното дело. По смисъла на ЗДДС публичната продан представлява доставка на стока, регламентирана в чл. 131, като специфичен случай на доставка. Когато собственикът на вещта (длъжникът) е регистрирано по ЗДДС лице, съдебният изпълнител е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител и да уведоми компетентната ТД на НАП, в която собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС, за издадения документ за продажбата, определен в ППЗДДС.
Доводът на ЧСИ Я., че не е допуснала нарушение на чл. 131 ЗДДС, тъй като продадените сградите са построени в периода 1963-1965 г., а съоръженията като неделима част от сградата като съоръжение – ВЕЦ „Смирненски“ са монтирани през 1967 г. и същите се явяват освободена доставка по см. чл. 45 ЗДДС, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС дава възможност на доставчика и в случаите на освободена доставка да избере доставката да бъде облагаема. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС при публична продан правото на избор се упражнява от собственика на вещта след покана от съдебния изпълнител. Когато е упражнено правото на избор относно характера на доставката и същата се третира като облагаема, то съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда от получателя /купувача/ на съдебния изпълнител. В случай на препятстване собственика на имота да упражни правото си на избор по чл. 45, ал. 7, във вр. с чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, данъчната тежест ще се поеме не от крайния потребител /купувача/, а от него. Следователно независимо, че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика (собственика на имота – длъжник по публичната продан), законът не е лишил същия от правото на избор относно характера на доставката, когато същата е освободена по смисъла на ЗДДС. Поради това и в случаите на публична продан следва да бъде осигурена възможност на доставчика да упражни правото си на избор относно характера на доставката – дали желае същата да бъде облагаема по ЗДДС или освободена, а с оглед на това и съдията изпълнител да процедира според разпореденото в чл. 131 ЗДДС.
По делото е установено, също така, че в поканата за доброволно изпълнение от 31.08.2012 г. за вземането на [община], в призовките за принудително изпълнение от 10.03.2016 г. с насрочен опис за 16.03.2016 г. за вземането на Е. П. и в призовката за принудително изпълнение от 03.05.2016 г. с насрочен опис на 05.05.2016 г. по вземане на П. и на [община], няма отбелязване за публичните държавни задължения, които длъжникът има и, които са били известни на ЧСИ. В диспозитива на решението на ДК не е уточнено дали наказанието е наложено и за трите нарушения. Съдебният състав приема, че Дисциплинарната комисия при налагане на санкцията е имала предвид само призовките за принудително изпълнение от 10.03.2016 г. и от 03.05.2016 г., доколкото друго не се следва и от мотивите на решението, а и поради това, че дисциплинарната отговорност за деяние, осъществено близо пет години преди сезиране на ДК (31.08.2012 г) е погасено по давност. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, а според редакцията на нормата преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г., и за други държавни вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършването на разпределението. Ако има неяснота относно размера на установеното публично задължение на длъжника, то това не е основание ЧСИ да не конституира държавата като присъединен взискател за съобщеното вземане, с последващите се от това задължения по чл. 460 и чл. 462 ГПК, нито да чака изрично искане от нея; ЧСИ конституира държавата по чл. 458 ГПК щом са налице основания за това и я уведомява за стореното. При необходимост, следва да изиска ново уточнение от НАП за задълженията на длъжника, като към датата на извършване на разпределението съобрази уточнената сума, а ако подобно уточнение не е направено – има предвид размера на последно съобщеното му публично задължение на длъжника. По изпълнителното дело има удостоверение за наличие на задължения към НАП на длъжника, известни на ЧСИ още от 2012 г. и преди да изпрати на 10.03.2016 г. призовка за принудително изпълнение с насрочен опис върху възбранен имот в [населено място]. Тази призовка съдържа само сбор от общо дължимите суми единствено на присъединения взискател Е. П. (дъщеря на ЧСИ Я.), без тези, останали непогасени към [община], както и какви са задълженията към държавата, нито посочен размер на натрупаните общо такси и разноски по изпълнението. По-късно, на 14.04.2016 г. ЧСИ е уведомен от НАП за публично задължение на длъжника към държавата в размер на 8 290 125,88 лв. Поставил резолюция върху придружителното писмо „за сведение на присъединения взискател“, без данни такова да е изпратено, и друго разпореждане, с което „присъединява НАП“ от същата дата. На 25.04.2016 г. присъединил по чл. 456 ГПК „Комерс Нови Пазар“ ЕООД за вземане от 1953 лв. По негово искане на 03.05.2016 г. наложил възбрана в полза на този взискател за вземане по горната сума върху два недвижими имота. На същата дата изпратил две призовки за принудително изпълнение до длъжника. Едната е „по изпълнителното дело с взискател [община] и Е. П. Б.“ и е за насрочен опис на възбранен имот“, без посочване на дължимите суми към всеки взискател, включително и тези към държавата.
С втората призовка от същата дата насрочил опис върху други недвижими имоти. В нея вече е посочен размерът на задължението към държавата от 8 290 125,88 лв., както и това на „Комерс Нови Пазар“ ЕООД от 1953 лв. Не са посочени други дължими суми, включително за такси и разноски.
Вземането на държавата е от вида на посочените в чл. 136, т. 6 ЗЗД и следва да се удовлетвори предпочтително от цялото имущество на длъжника, включително и от това, възбранено от ЧСИ за обезпечение на вземането на дъщеря й Е. П.. Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, извършва се разпределение, като най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
При така установеното, основателно е заключението на ДК, че ЧСИ е допуснал нарушение, като не е посочил в обсъжданите призовки за принудително изпълнение от 16.03. и от 03.05.2016 г. размера на задължението към държавата, а още и това, че призовките са непълни – не са посочени всички дължими суми, а и там, където са посочени няма яснота за начина на формиране по пера с размер и произход на задълженията. Така те не изпълняват изискването за информираност на длъжника, той е лишен от право на защита, вкл. да възрази относно размер на разноските. Както е изяснено в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист; отразеното в него трябва да може да бъде установено – че всяка посочена сума е действително внесена, за какво и, че е действително дължима се по изпълнителното производство, поради което именно за длъжника е възникнало задължение за възстановяването й; произнасянето относно възложените разноски в изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Без подробна информация какво и на какво основание се дължи, даденото указание на длъжника за възможността доброволно да погаси задължението, на практика се явява безпредметно, а още и пропуснатият дълг към публичния взискател създава невярна представа, че длъжникът ще погаси задълженията към един или всички взискатели при плащане на задълженията към тях, съответно изпълнителното производство ще бъде прекратено, без действително да е наясно, че има и привилигировано вземане на държавата, което трябва да погаси, а още и неконкретизирани по вид и размер задължения за такси и разноски. Не е без значение за длъжника и за държавата и това кога във времето и от какво имущество, чрез какъв изпълнителен способ, държавата ще се удовлетвори.
Правилно в обжалваното решение е установено и нарушение на разпоредбата на чл. 487, ал. 2 ГПК. Няма спор по делото, че за насрочената продан на обект МВЕЦ „Кошарник“ няма публикация на интернет-страницата на ОС – Монтана по местоизпълнението на самото обявление за публичната продан.
Без значение е на какво се дължи това, има ли вина ЧСИ. Факт е, че публикация е нямало, от което следва и, че поради нередовност в разгласата /обявление/, процедурата по чл. 487, ал. 2 ГПК е следвало да се повтори, като се определи нова дата на проданта.
Първоначалната цена, която е обявена при първата публична продан на имотите в обявление № 43, изх. № 1763/01.06.2016 г. за имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Брусарци в и в обявление № 44 с изх. № 1766/01.06.2016 г. за имоти в [населено място],[жк]е по-ниска от размера на данъчните оценки за имотите. Данъчната оценка на поземлен имот с № …. с площ от 35,279 дка е в размер на 46 568,28 лв. за земята и 1127,49 лв. за сградите; началната цена по обявлението за първа публична продан е общо в размер на 42615 лв. Данъчната оценка за поземлен имот с № ….. е 36732,33 лв. за земята и 3150,32 лв. за сградите. Обявлението за публичната продан е с начална цена общо в размер на 32 175 лв. Данъчната оценка на имотите в [населено място] е 73 943,60 лв., а обявата за публична продан с първоначална цена 58 995 лв.
В заключение, жалбата на ЧСИ Я. е неоснователна. Деянията, за които е санкционирана от ДК са извършени от нея, съставляват дисциплинарни нарушения, за които следва да понесе дисциплинарна отговорност и тя не е погасена по давност.
Основателна е жалбата на СКЧСИ.
Наказанието е определено без да се извърши цялостна преценка на обстоятелствата по чл. 53 от Устава на КЧСИ, то е занижено и не отговаря на целите на генералната и специалната превенция.
Дисциплинарният състав, вместо да определи едно наказание за всички установени дисциплинарни нарушения, преценявайки поотделно и в съвкупност тяхната тежест, броят им, условията, при които са извършени, формата на вината, неблагоприятните последици, ако са настъпили такива, отношението на ЧСИ към извършеното от него и готовността да се поправи, данни за дисциплинарното му минало, е постановил поотделно наказание за нарушенията по всеки пункт /някъде са и повече от едно деяние, водещо да нарушение на едно и също правило/. Не само, че не е извършил каквато и да е преценка според горните критерии, но дори не е съобразил, че сам в дисциплинарното производство е установил множество деяния, всяко от които съставлява дисциплинарно нарушение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че за всички установени от ДК нарушения, посочени по-горе в съдебния акт, наказание „глоба“, дори и в максималния предвиден от ЗЧСИ размер, е несъизмерима и несъответна санкция. Такава се явява лишаването от правоспособност за срок от една година и четири месеца, считано от обявяване на съдебното решение.
Съдът взе предвид големия брой на нарушенията, включително това, че след настъпилата перемпция, от 21.04.2014 г. всички последвали изпълнителни действия се явяват незаконни; Нарушението на чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, както и на чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ засяга основен принцип на действие на ЧСИ в изпълнителния процес, а именно неговата безпристрастност, съставлява конфликт на интереси по конкретното дело, а още е и и поведение, сериозно уронващо почтенността и авторитета на професията като цяло, която е натоварена с високи обществени очаквания и възложени й от държавата отговорности. Вида на нарушенията и условията, при които са допуснати, създават условия за имуществено увреждане на длъжника, на публичния взискател и на фиска и това следва също да се има предвид, доколкото има отношение към сериозността на нарушенията, въпреки че няма твърдения по делото и не са установени конкретни вредни последици. Частният съдебен изпълнител няма критично отношение към извършеното, не се разкайва и не е готов да се поправи. КЧСИ не е представила информация за налагане на други нарушения на ЧСИ Я.. При тези съображения и като отчете принципа за съразмерност и съответност на санкцията с нарушението, съдът счита, че определеното по-горе наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ се явява справедливото наказание в случая.
ЧСИ следва да заплати на СКЧСИ съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 21.12.2017 г. по дисциплинарно дело № 17/2017 г.в частта ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ на ЧСИ А. В. Я., с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана за допуснати от нея по изпълнително дело № 20127470400161 нарушения, а именно „глоба“ в размер общо на 7000 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
НАЛАГА на ЧСИ А. В. Я., с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година и четири месеца“, считано от обявяване на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА ЧСИ А. В. Я., с рег. № 747, район на действие ОС – Монтана да заплати на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата в размер на 300 лв. – съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.