ВЪПРОС
Какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид, когато се преценява дали е нищожен поради накърняване на добрите нрави договор за дарение на недвижим имот.
ОТГОВОР
Договорите могат да страдат от различни пороци, водещи до тяхната недействителност. Законът разграничава видовете недействителност, като предвижда конкретните основания и последиците на недействителността.
Накърняването на добрите нрави е тежък порок, който води до нищожност на договорите. Както се приема в практиката на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение; те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно; един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес; преценката за нищожност на договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора – Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK; решение № 34 от 12.03.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 161/2023 г.; решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 275/2007 г. и др. Макар в по-общ план всеки един порок на договора да може да се разглежда като израз на накърняване на добрите нрави, от юридическа гледна точка основанията за недействителност не се припокриват. Така в решение № 105 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 2944/2021 г. на ВКС, III-то г. о., е даден отрицателен отговор на въпроса дали исковете за нищожност поради противоречие с добрите нрави и за нищожност поради липса на съгласие имат една и съща правна квалификация. Прието е, че това са различни фактически състави. В същия ред на мисли ако един договор е унищожаем поради сключването му от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си или по друга причина, той не може да бъде едновременно с това и нищожен поради накърняване на добрите нрави. Различни са предпоставките и сроковете за предявяване на унищожаемоста и на нищожността, различна е възможността за заздравяване на двата вида договори. Както е прието в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., нищожността е най-тежкият порок на договорите, тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана. Унищожаемостта е по-лек порок на договора, затова той може да бъде саниран изрично – чрез потвърждаването му от страната, в чийто интерес законът я допуска, или чрез отстраняване на ощетяването от другата страна, както и чрез конклудентни действия – доброволно изпълнение на договора от засегнатия и бездействието му в давностния срок. Освен това нищожността може да се предявява безсрочно, докато предявяването на унищожаемостта е обвързано с тригодишен срок – чл.32, ал.2 ЗЗД.
Следователно, когато се извършва преценка дали един договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави, съдът трябва да изключи от преценката всички онези обстоятелства, които водят до друг вид недействителност на договора. Това важи и при преценката дали един договор за дарение е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Едни и същи обстоятелства не могат да доведат едновременно до два различни вида недействителност на договора. Съдът дава правната квалификация на твърдените от страната обстоятелства за недействителност, но квалификацията на порока може да бъде само една. Когато се твърди, че при извършване на дарение на недвижим имот дарителят, който е дееспособно лице, се е намирал в състояние, в което не е могъл да разбира и ръководи действията си, квалификацията на порока е по чл.31, ал.1 ЗЗД, а не по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, дори ако надареният се е възползвал от тази сделка.
Така Решение № 482/17.07.2024 г. по гр.д. № 781/2023 г. на I ГО на ВКС