Съгласно чл. 55 ЗС, ограничените вещни права могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване като ограничено вещно право – правото да се получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено, е уредено в чл. 56-62 ЗС.
Характеристиката на регламентираното в Закона за общинската собственост право на ползване като вещно право произтича от разпоредбата на чл. 62 ЗС, систематично намираща се в раздел VІ от Закона „Вещни права върху чужда вещ“, която препраща относно правото на ползване върху държавен или общински имот към специални разпоредби на закон или акт за учредяване на това право, при субсидиарно приложение на общите правила на ЗС. Тези специални разпоредби са Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, предвиждаща реда и условията за учредяване на право на ползване върху имот – частна общинска собственост и разпоредбата на чл. 39 от Закона за общинската собственост. Учредяването на право на ползване върху недвижим имот, частна общинска собственост може да бъде възмездно или безвъзмездно, в зависимост от решението на общинския съвет съгласно наредбите по чл. 8, ал. 2 ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и е свързано с осъществяване на административната процедура: решение на общинския съвет при проведен публичен търг или публично оповестен конкурс, като въз основа на резултатите от търга или конкурса и решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Аргумент за вещноправната характеристика на правото по чл. 39 ЗОС е и обстоятелството, че законът ясно разграничава хипотезите на сключване на наемен договор с предмет имоти – частна общинска собственост и основанията за прекратяването на този договор – чл. 14 и 15 ЗОС и възможността да се учреди право на ползване върху имоти-частна общинска собственост, фактическият състав, от който възниква това право и неговите разновидности – чл. 39 ЗОС.
Учреденото право по чл. 39 ЗОС няма облигационен характер. Договорът е с вещноправни последици, поради което са неприложими правилата на ЗЗД за наемния договор и в частност възможността наемодателят да получи обезщетение след прекратяване на наемния договор при продължаващо ползване на вещта, независимо че е престанал да бъде неин собственик. Приложение следва да намерят разпоредбите на ЗС, към които препраща нормата на чл. 62 ЗС. По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетението след прекратяване на правото на ползване е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС- ползувателят е длъжен да върне вещта на собственика, съответно обезщетението за продължаващото ползване се дължи на титуляра на правото и съобразно неговите права върху вещта.
Вж. Р. 106 от 21.06.2013 г. на ВКС
Ключови думи: адвокат Пловдив, адвокат Пловдив право на ползване, адвокат недвижим имот – общинска собственост, адвокат вещно право, адвокат Ивайло Василев.