ВЪПРОС
Материалното право, свързан с предпоставките за изключване на ограничено отговорен съдружник в ООД, в хипотезата на неизпълнено решение на ОС на съдружниците, когато това неправомерно поведение има епизодичен, а не системен характер и за обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството?
ОТГОВОР
Последователно в практиката си по приложението на чл. 74, ал. 1 ТЗ ВКС приема, че при предявен от съдружник конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание, вложеното от законодателя съдържание в понятието „закон“ включва не само процесуалните норми, касаещи неговото свикване и провеждане, спазването на които гарантира участие на съдружника в работата на този върховен орган на управление на ТД, правно и структурно обособено в ООД, но и нормативните разпоредби относно материалните права на съдружника, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права.
Следователно в производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както процедурата при която атакуваното решение на ОС на съдружниците в ТД, правно и структурно обособено в ООД е прието, така и законосъобразността на конкретните взети решения, което от своя страна означава, че в хипотезата на изключен съдружник в същата се включват и предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане отношенията между съдружниците.
Последните – законови и договорни, според мястото на уредбата им, са обединени от наличие на виновно неизпълнение на основни за преследваните дружествени цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, поради което при отсъствието на неизпълнение, отговарящо на сочените критерии, изключването е недопустимо.
Същевременно от предназначението на санкционните последици на изключването, систематичното място на чл. 126, ал. 3 ТЗ и граматичното тълкуване на разпоредбата се налага извод, че когато се касае до първите две от законоустановените изключващи основания при неизпълнени от съдружника неимуществени задължения, то необходимо е да бъде установено не само конкретното дължимото поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на ОС, което, за да е релевантно не може да противостои на членствените права на съдружника или да води до нарушаването им, но и повторяемост, а не епизодичност в съставомерното бездействие.
С оглед гореизложеното по първия от обусловилите допускане на касационното обжалване въпроси на материалното право настоящият съдебен състав, на осн. чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК счита за правилна практиката обективирана в приложените решение на второ търговско отделение на ВКС: № 554 от 12.06.2007 г., по т.д. № 221/2007 г. и № 1110 от 25.07.2007 г., по т.д. № 683/2006 г., според която изключването е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на извършеното нарушение, което в хипотезата на въздигнатото, като основание за изключване – неизпълнение на решенията на ОС, означава да се касае до системно и трайно неизпълнение, а не за инцидентно неизпълнено конкретно решение.
В случая, видно от доказателствения материал по делото, ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест да установи наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване на ищцата въз основа на посоченото изключващо основание, както изрично е разяснено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 26/2009 г., по т.д. № 533/2008 г., не е доказал, предвид визираното в протокола от 09.03.3009 г. неизпълнение само на едно конкретно решение на ОС на съдружниците, системност в поведението на последната, изразяващо се в отказ да изпълнява решенията на ОС или съществуваща трайна нагласа именно в тази насока.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че съдружникът не дължи изпълнение на решение на ОС, което макар и да не е обжалвано по реда и в срока по чл. 74, а.1 ТЗ и да е влязло в сила, поради вида на съществуващ в него порок е правно нетърпимо и не може да произведе правни последици, каквато правна характеристика притежава и процесното решение на ОС, взето от съдружниците на ответното ТД на 10.02.2009 г.
По силата на същото ищцата, като съдружник, е следвало чрез договор за поръчителство и чрез издаден от нея запис на заповед, да обезпечи бъдещ кредит на [фирма], [населено място] от [фирма] или от [фирма].
Обстоятелството, че така взетото решение излиза не само извън очертаните с чл. 137 ТЗ и дружествения договор правомощия на върховния орган на управление на ответното ООД, но и извън определената в закона и учредителния акт компетентност на всички други органи на ТД, като същевременно с него се въвежда и изключена от закона възможност за ангажиране отговорността на съдружник с личното му имущество за задължения към дружествените кредитори, е достатъчно, за да бъде възприето за нищожно – арг. от чл. 113 ТЗ и т. 1 на ТР № / 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Нищожното решение на ОС, което в случая не подлежи и на вписване, не обвързва юридически съдружника, поради което неизпълнението му не може да обоснове прилагане на изключващото основание по чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд неправилно е тълкувал закона.
Доколкото и второто въведено основание за изключване на ищцата, основано на т. 1 на чл. 126, ал. 3 ТЗ в разглеждания случай е свързано с горепосоченото решение на ОС от 10.02.2009 г., то неявяването на последната в нотариалната кантора на нотариус Р. П. в [населено място] за подготовка на изискуемите се документи във вр. с бъдещия кредит на търговеца, вкл. свързани с даване на лични обезпечения от съдружниците на указана в изходяща ответника нотариална покана № 91/12.02.2009 г. дата, по изложените по- горе съображения, не съставлява отказ да съдейства за осъществяване дейността на дружеството, в каквато насока са и основателните и доводи на касатор.
Макар и твърде общо формулирано от закона соченото неимуществено задължение, с което границата на дължимата от съдружника грижа за дейността на ООД е определена, няма за своя последица и не цели подмяна на основната същност на този вид капиталово дружество, в което поетият от съдружниците риск от дейността му се свежда единствено и само до дялово участие.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че отговорът на втория материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол е в следния смисъл: В обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството не се включва полагането на такава грижа, която е несъвместима с членствените му права, предвидени в ТЗ и дружествения договор и която би довела до ангажирането му спрямо дружествените кредитори извън поетия с конкретното дялово участие риск от дейността на ООД.
Основателно е и оплакването на касатора за неправилно приложение на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.
Видно от съдържанието на отправеното до съдружника А. И. предупреждение за изключване, конкретно посочените в него действия, като такива насочени против интересите на дружеството са: регистриране на Е., с едноличен собственик на капитала ищцата, имащо идентичен с ответното дружество предмет на дейност в частта относно шивашка дейност, привличане на работници от ответното ООД и прехвърляне на дружествените дяловете на същата на трето лице, без изрично позитивно решение на ОС на съдружниците.
Решаващият съд е приел за доказано изключващото основание по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, позовавайки се на влошените отношения между съдружниците и изпратено от съдружника А. И. писмо до [фирма] и адресирано до всички банкови институции, в което е обективирано несъгласието и, като съдружник в различни ТД, между които и ответното, за сключване на договори за банков заем и поемане на лични обезпечения от нейна страна, по съображенията си за нецелесъобразността им, с оглед възникналата стопанска конюнктура.
Така РЕШЕНИЕ № 171 ОТ 14.03.2012 Г. ПО Т. Д. № 860/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС