
адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Често в практиката се налага едно лице да упълномощи други лице, което да го представлява напр. пред банка – с оглед сключване на потребителски кредит, ипотека, допълнителни анекси, или пред конкретен купувач – когато се продава къща, апартамент и т.н. В тези случаи може да се подходи по два начина – да се предостави общо (генерално) пълномощно или изрично пълномощно. По-често е срещана втората хипотеза. Причината е, че упълномощителят желае да учреди представителна власт на упълномощеното лице само за извършване на точно определени действия, тъй като по този начин е гарантиран, че за вбъдеще няма да е налице ситуация, при която упълномощения ще е извършил действия, които ще бъдат против волята на упълномощителя. Чрез изричното пълномощно се постига сигурност, че при превишаване на пределите на представителната власт на упълномощения, то извършените от него правни действия и сключени сделки или договори ще са висящо недействителни. Тази висяща недействителност обаче може да бъде разкрита само по съдебен ред, като се тълкува изразената воля в изричното пълномощно, разкрие се липсата на представителна власт за сключване на конкретната сделка или договор, както и се установи изрично в съдебния акт, че сделката или договорът не обвързва упълномощителя. Необходимо е да се води дело, в което основен предмет на спор между страните ще е изразената воля в пълномощното според нормите на чл. 20 ЗЗД и чл. 36 и сл. ЗЗД. В тази ситуация в практиката на ВКС възникват два въпроса.
ВЪПРОСИТЕ
Действително ли е споразумение сключено от пълномощник с лице,което се различава от посоченото от упълномощителя конкретно и е друго? Ограничени ли са в този случай правата на пълномощника по отношение кръга на лицата, с които да преговаря от името на упълномощения?
ОТГОВОРИ
Съгласно задължителните постановки в ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС при доброволното представителство от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който то се учредява – пълномощното. Поради отсъствие на обща правна норма в действащото законодателство, която да установява изрични изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действия, извършени чрез пълномощника или да разграничава и квалифицира пълномощните, според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива на обикновено управление на имуществото на упълномощителя, обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
В мотивите на т.1 е прието още, че според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване биват: общо/генерално/ и изрично/специално, конкретно/. При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия и сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт или не се ограничава – отнася се до всякакъв вид правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по- общи характерни белези. Затова и общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД и поражда редица проблеми, свързани с липсата на представителна власт, споразумяването във вреда на представлявания и други подобни, за разрешаването на които проблеми е постановено тълкувателното решение.
Изричното пълномощно обикновено не създава подобни трудности, тъй като волята на упълномощителя и съответно представителната власт се ограничава до ясно и конкретно посочени правни действия. С оглед свободата на договаряне всеки един от тези два вида може да има различни варианти, но винаги е в зависимост от външно изразената воля на упълномощителя. Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията. В други случаи изричното пълномощно позволява известни незначителни отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и интересите на представлявания. Поначало обаче изричното пълномощно не може да бъде произволно тълкувано и превърнато по този начин в общо пълномощно. Когато съдържанието на използваните за упълномощаването думи и изрази не буди никакво съмнение относно действителната воля на упълномощителя, обхватът на упълномощаването не може безпричинно да се разширява и да се обосновава с предположения /чл.20 ЗЗД/.
Възприетото в задължителната съдебна практика разрешение е доразвито в решение № 162 от 02.11. 2018 г., по гр.д.№ 211/2018 г. на ІІІ г.о., с което е прието, че когато упълномощаването е изрично и ясно, е неоправдано и несъответстващо на принципното действие на упълномощаването, възприето в правната доктрина, дадените с него правомощия на упълномощения да се тълкуват разширително.
Така Решение № 43 от 05.06.2019 г. на ВКС