адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
ВЪПРОС
Какви предпоставки трябва да са изпълнени за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане?
ОТГОВОР
При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. В този смисъл е налице съдебна практика – решение № 113/09.07.2013 г. по гр.д.№ 1274/2013 г. на ВКС, ІІ гр.отд. и решение №35/25.07.2017 г. по т.д.№ 3164/2015 г. на ВКС, І т.отд., която се споделя от настоящия състав на ВКС.
Така Решение № 135 от 07.06.2019 г. на ВКС