ВЪПРОС
За недопустимостта съдът да се произнася по нарушение при провеждане на Общото събрание на съдружниците, което не е надлежно заявено в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ /провеждане на събранието на адрес, различен от посочения в поканата за свикването му/, и за възможността предупреждението за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде връчено едновременно с поканата за Общото събрание
ОТГОВОР
На първо място, решаващият състав се е произнесъл по основание за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, каквото не е било заявено от ищеца. Провеждането на процесното Общо събрание на адрес, различен от този в поканата за свикването му, не е заявено в исковата молба като нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на приетите на него решения. Съгласно задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на Общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 98, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.), респ. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ. Произнасянето по основания, за които съдът не е надлежно сезиран с исковата молба, представлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПКрешение № 109 от 25.06.2010 г. по т. д. № 860/2009 г. на ІІ т. о. Ето защо, произнасянето на въззивната инстанция за незаконосъобразност на атакуваните решения поради провеждане на Общото събрание на друг адрес, а не на посочения в поканата, налага обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в тази му част.
Противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на І т. о. и решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на І т. о.), е налице и по отношение извода на въззивния съд за нередовност на свикването на процесното Общо събрание предвид едновременното връчване на поканата за събранието и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключения съдружник [фирма]. В посочените решения на касационната инстанция е прието, че: Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване; Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. С оглед на тези разрешения, въззивният съд неправилно е счел, че връчването на предупреждението до изключения съдружник едновременно с поканата за процесното Общо събрание представлява нарушение на закона и е достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения. Ето защо, в посочената част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният на това основание иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ подлежи на отхвърляне.
Така РЕШЕНИЕ № 221 ОТ 30.12.2013 Г. ПО Т. Д. № 529/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС