ВЪПРОСИ
Какъв е редът за отправянето на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира?
Възможно ли е противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор?
ОТГОВОРИ
Преди всичко, следва да бъде взет предвид факта, че с Решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., постановено на основание чл. 290 ГПК, е въведена задължителна съдебна практика – редът за отправянето на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира.
Както е посочил ВКС в цитираното решение, целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това.
Становището на ВКС, съобразно цитираното решение е, че е възможно писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т. е. да бъде елемент от нея) или пък да е възпроизведено в протокол на предходно общо събрание, на което съдружникът е присъствал в който случай изискването за писмена форма също би било спазено.
Т. е. няма пречка към съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа – нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ ОС подходящ за подготовката му за защита срок.
По отношение на втория от поставените въпроси – възможно ли е противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор, становището на съдебния състав е, че отговорът на него е положителен. Дори в самия дружествен договор, съдружниците биха могли предварително да конкретизират не само правата и задълженията си – чл. 115, т. 8 ТЗ, а и съответните бонуси и санкции при спазването или нарушаването им. Няма пречка, също така, ако между дружеството от една страна и съдружника от друга, са създадени договорни отношения (извън членствените такива) да бъде предвидена клауза, рефлектираща върху членствените правоотношения при изрично посочени последици от спазването/неспазването и.
Така РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 19.02.2010 Г. ПО Т. Д. № 482/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС