С разпореждане от 30.11.2020 г. на ВКС е образувано тълкувателно дело по следния въпрос: „Подлежат ли на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496 ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“
По този въпос към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика.
Едни състави приемат, че съгласно т.3 от ТР № 7/2014 год. на ОСГТК, на отмяна подлежат само актовете, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което по отношение на възлагателните постановления, представляващи актове на съдебния изпълнител се прилага същият режим като при решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител и те не подлежат на отмяна по реда на Гл.Х ГПК – Определение № 177/25.04.2019 год. по гр.д.№ 1147/2019 год. на ІV г.о.; Определение № 40/27.02.2020 год. по ч.гр.д.№ 482/2020 год. на І г.о.; Определение № 250/18.06.2019 год. по гр.д.№ 2290/2019 год. на ІV г.о.; Определение № 364/09.11.2017 год. по гр.д.№ 887/2017 год. на ІІІ г.о.; Определение № 158/11.11.2019 год. по гр.д.№ 4044/2019 год. на ІІ г.о.
Други състави приемат, че по отношение на възлагателните постановления следва да бъде прилагано разбирането, формирано с Решение № 90/1972 год. на ОСГК и ППВС № 2/1977 год. и те подлежат на отмяна по молба на участниците в изпълнителното производство. Аргументират се с това, че т.3 на ТР № 7/2014 год. касае решенията на окръжните съдилища по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, но не и самите възлагателни постановления, поради което извънредният способ за отмяна на акта по чл.496 ал.1 ГПК е допустим – Определение № 279/02.10.2015 год. по гр.д.№ 4169/2014 год.; Решение № 131/19.02.2020 год. по т.д.№ 1803/2018 год. на ІІ т.о. и др.