Адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
ВЪПРОС
Как следва да се тълкува волята на завещателя за предмета на разпореждане и когато предмет на разпореждане е реално необособима/несъществуваща/ част от имот, може ли завещателната воля да се тълкува в смисъл, че завещателят се разпорежда с това, което е възможно и се притежава в собственост от него от този имот?
ОТГОВОР
Отговор на правния въпрос, предпоставил достъпа до касационно обжалване, е даден в практиката на ВКС , а именно с решение № 380/31.05.2012 г. по гр. д. № 580/2010 г. на ВКС и решение № 855/11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС. Съобразно възприетото в практиката завещанието е едностранна сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД за него се прилагат правилата на договорите. В чл. 20 от ЗЗД се съдържа общото правило за тълкуване на договорите, съответно приложимо и при тълкуване на завещателни разпореждания, при която дейност съдът следва да търси действителната воля на завещателя, съобразявайки указанията на закона. При спор относно завещания имот, волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността , но и съобразявайки взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и търсейки смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, като се съобразят характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването следва да бъде съобразено с обективните факти, установени по делото, за да бъде разкрита истинската воля на завещателя. Във всички случаи тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта, следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на завещателя.
С решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017 г. на ВКС е даден отговор и на въпроса за възможността при тълкуване на волята на страните по договор, когато предмет на прехвърлителната сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации са изпълнени, волеизявленията на страните да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно.
С оглед възприетото в цитираната практика на ВКС може да се приеме като извод , че завещателните разпореждания, като всяка сделка, подлежат на тълкуване за изясняване на волята на завещателя. При тълкуването на завещанието се прилага разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и се търси действителна воля на завещателя като се съобразяват не само целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността , взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и смисълът, който произтича от целия текст на завещанието, но и се съобразяват установени факти от обективната действителност като характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. При тълкуването на завещателното волеизявление е допустимо, когато предмет на разпоредителната сделка е реално необособима част от имот да се приеме , че ползваното описание е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно, ако волята се установи по безпротиворечив начин.
Вж. Р. № 532/23.09.2025 г. по гр.д. № 2308/2023 г. на II ГО на ВКС