Нищожност на саморъчно завещание – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

НОРМИ

Закон за наследството
Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Закон за задълженията и договорите
Чл. 26. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3 отм. – ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
(Ал. 4 изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

ВЪПРОС

Нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати, и в самия текст на завещанието не е посочено, че едната дата сочи началото на процеса на съставянето му, а другата – края на този процес?

ОТГОВОР

В решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853/91 г. на ВС, І г.о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр.д. № 302/2005 г. на ВКС, І г.о. и решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г.о., е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората – като край на този процес.

ВКС напълно споделя тази практика. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещание са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му. 

Така Решение № 23 от 05.06.2019 г. на ВКС